Тримата големи плувни Василовци – Златарев, Биолчев и Станкович

Васил Златарев
 
Днес е Васильовден и имен ден празнуват всички с името Васил и неговите производни. Ние, българските водняци, имаме и трима много големи Василовци, които не можем да не споменем и почетем през първия ден от новата 2013 година – Васил Златарев, Васил Биолчев и Васил Станкович (Бог да го прости!). Първи български плувен сайт (ПБПС) е единствената спортна медия, която пише систематично на тема българска плувна история, което е крайно притеснително. Читателите на ПБПС са предимно млади и имената на горните трима Василовци едва ли нещо им говорят, затова ще им припомним накратко кои са те. Нишката между поколенията в българското спортно плуване, за съжаление, се прекъсна. Затиснати от немотията и скотския живот, никой не се интересува от плувна история и нашите великани не биват почитани. Но това е друга тема.  
 
Първо нещо общо за тримата. Битува като слух и като мълва, че Първото държавно първенство по плуване за ветерани през 1978 г. в София било организирано по почина на тримата Василовци, които се събрали в един ресторант на Коледа и го решили. Разговарял съм поотделно и с тримата по въпроса, които нито са потвърдили, нито са отрекли информацията. Като че ли най-удачно е всичко това да остане мит. Българското ветеранско спортно плуване се нуждае и от митове.  
 
Васил Златарев е човекът постигнал всичко в плуването – шампион и рекордьор на бруст, национален треньор, шеф на плувните съдии в Българско. Той е един от най-големите български плувци и български плувни личности за всички времена. В момента е почетен председател на Асоциацията на българските плувци.
 
Забавна случка. След Втората световна война. Глад и немотия до шия. Републиканско първенство. Някакъв тип вижда младока Златарев и вика силно, така че да чуят всички: „Това сополивото (визира Златарев) защо е дошъл? Серьожката е първи, аз съм втори.” Василчо обаче ужасно се ядосва и мотивира и взима, че ги бие всичките.
 
Васко Биолчев в продължение на 11 поредни години (!) е шампион на Народна Република България на гръб в средата на миналия век. Впоследствие прави забележителна кариера в криминалната милиция. Много, много голям.
 
Забавна случка. На 4 септември Биолчев има рожден ден. Отборът на Левски (Сф) пътува с автобус, като се е отправил към Варна за участие в Държавно първенство за ветерани. Спонтанно се взима решение пътьом да се поздрави вкупом рожденика, който живее в село Лесидрен (Ловешко). Изсипваме се 50 човека в двора му. Много се зарадва. Почерпи ни подобаващо. Имаше хубави круши, които след нашето посещение не останаха много.
 
Васил Станкович (бай Васил) бе особен тип човек. Той е плувен интелектуалец – пишеше и знаеше толкова много за плуването. За съжаление вече е покойник. Лично от него съм научил страшно много. Разказвал ми е какви ли не истории, по които може да се напишат поредица от романи. Истинска легенда. Един от малкото преминали в небитието за които хората си спомнят и до днес.   
 
Забавна случка. Много са, дори безброй. Даже се чудя коя да напиша. Мач по водна топка някъде в средата на 50-те години на миналия век. Бай Васил е съдия. Вратата на единия отбор започва да потъва, а с нея и вратаря защото той се държи за нея, а… не знае да плува. Васил Станкович скача и го изважда от басейна защото вратарят започва да се дави.
 
Трима Василовци, трима наши, трима незабравими другари.        

 

––
П.П. Наш бдителен читател половин час след като публикувахме статията за тримата големи василовци, ни отправи упрек, че сме пропуснали двама – Васил Добрев (София) и Васил Колесниченко (Варна). Вижте, не можем да напишем Библия за всички плувни василовци. И Васко Добрев и Васко Колесниченко са оставили незабравима диря в плуването, но не са чак толкова възрастни. Ние почитаме другите трима защото младите изобщо не ги познават и даже не са чували имената им. При Васко Добрев и Васко Колесниченко не е така. Те са си действащи.       

 

 

 

Вашият коментар