София, 20:13 часа
В деня в който гърците вероятно казаха „Охи“ („Не“) на международните кредитори българинът Антъни Иванов спечели третия си златен медал на COMEN Cup 2015 в Александруполис. Този път нашенецът триумфира на 200 м бътерфлай с великолепното 2:01.78 минути.
Голяма радост за родното спортно плуване и невиждан досега успех.
Честито от българските плувци!
Нетипичност
След взрива на емоциите и преминаването на екзалтацията (според академични психолози тя не може да продължи повече от 2-3 часа, иначе психиката се разрушава и човек може да бъде изпратен в Карлуково или на Четвърти километър), нека да направим опит трезво да разсъдим какво точно се случи около Антъни Иванов и неговите наистина невероятни за дереджето на българското спортно плуване 3 златни медали.
Личното ми мнение е, че най-характерната черта на станалото е неговата нетипичност, като то е без аналог в българското спортно плуване в неговата вече 92-годишна история. Веднага ще попитате: г-н Цанов, защо мислите така? Ето моите аргументи.
1. Антъни Иванов произлиза от град без големи плувни традиции и с големи плувни успехи. Досега такъв случай в Българско (почти) няма. Макс Станишев е от София, Буби Гинчев е от София, Таня Богомилова е от София, Юлиян Русев е от Варна, Мария Николова е от Варна, Георги Михалев е от Бургас, Денислав Калчев е от Силистра (на Дунава), Стефан Георгиев е от Пловдив, братя Кочанови и те са от Пловдив. Единственият подобен случай е Тони Френкева, която също беше от град без предишни големи успехи в синия спорт – главният на Родопа планина. Там обаче действаше магьосникът Ботко Трендафилов. Да, старопрестолният град има с какво да се похвали, но няма славната и дълголетна плувна история на споменатите по-горе населени места. Велико Търново няма нито Ванчо Кроула, нито Папата, нито Емата Атанасов, нито Теньо Георгиев.
2. Антъни Иванов стана първи на 100 м св. стил. Това е най-важната индивидуално плувна дисциплина. Според едни от най-големите европейски плувни експерти с които съм разговарял 100-ака кроул се равнява на 2 и половина – три други плувни дисциплини като значимост. Обикновеният любител на плуването пък се ориентира за нивото на дадено състезание и силата на дадена плувна нация именно по 100 м св. стил. Мен всички чужденци ме питат: „Мистър/хер/мосю/гаспадин/ Цанов, колко е българският рекорд на 100 кроул?“ За 200 м съчетано и 200 м бруст почти не са ме питали. Така е устроена човешката психика. Помни се най-вече 100-ака кроул и кой е станал първи на него. Вие помните ли например кой е вторият космонавт след Гагарин? Не ви подценявам, но едва ли повечето от вас знаят името. Но „первый в мире“ няма как да не го помните.
3. Антъни Иванов обедини разобщеното българско спортно плуване в радостта си. Почти всички знаят, че плувците по начало са индивидуалисти. Това не значи че са лоши или добри, те са просто такива. В Групата „Плуване&Водна топка“ във Фейсбук успехът на търновеца събра немислимите 420 лайка под една новина! Дори аз получавам поздравления от хора, които изобщо не познавам. Българските плувци искрено и от сърце се радват и са обединени от успеха на един от тях. Това не се случва често и лично мен много ме обнадеждава. Иванов събира, а не разделя.
4. Състезателят на Роза Иванова взема бързи решения и има ясна цел. Скоро четох много сериозно изследване, което търси отговор на въпроса как най-богатите хора на света са станали такива. С една дума – най-важното е, че са вземали бързи решения, а не са се колебали. По-добре лошо решение, отколкото никакво решение. Ние, българите, по начало сме колебливи хора. Все си мислим да не ни прецакат, ама какво ще стане, ама я да изчакаме. Иванов има и ясна цел. Прилича на гърбиста Джон Нейбър, който при откриването на басейн „Младост“ в Пловдив обикалял със синьо сакче на БГА „Балкан“ през рамо и казвал, че ще е бъдещият олимпийски шампион. Никой, естествено, не му повярвал, даже нашите му се присмивали.
5. Търновецът постигна най-добрите си постижения на засега най-важното за него състезание. Това също е рядко случващо се у нас.
6. Антъни Иванов притежава уникална плувна техника. По стечение на обстоятелствата помня как плуваха Есперансата, Васко Добрев, Ляма, Беба, Соня, Стефан Георгиев, Жоро Пандев, Гошо Палазов и да не прекалявам с имената. Плувецът от болярския град не плува като тях, което не означава обаче, че плува по-добре като техника, той плува различно. Най-характерното за него е безпощадната му теглителна сила. S-образните му асиметрични криви и добутването с ускорение при него наистина са уникални за български плувец. Личното ми мнение, че това е преди всичко вродено качество, естествено, доразвито от целенасочени и тежки тренировки. Убеден съм, че ако някой български учен изследва плувната техника на Антъни Иванов ще установи уникални неща и ще успее даже да защити дисертация, макар че статистиците веднага ще го емнат, че изследването не е репрезентативно.