Да си поемеш въздух и да скочиш надолу с главата в морето с 8-килограмов камък, само по бански и с щипка за нос, изглежда доста налудничаво на пръв поглед. Но само на пръв поглед. Запознайте се със скандалопетра – древна и безопасна техника за свободно гмуркане. Скандалопетра представлява заоблен камък с хидродинамична форма, направен от мрамор или гранит, с тегло между 6 и 14 кг. Използван е още в древни времена от гръцките гмуркачи – събирачи на сюнгери (гъби).
Този начин на гмуркане е широко прилаган из островите в Егейско море (най-вече Калимнос) до средата на 60-те години на миналия век, но развитието на водолазната екипировка почти прекъсва тази традиция.
Техниката
Гмуркачът (по традиция само по бански) скача надолу с главата от лодка, държейки камъка с две ръце. Камъкът е вързан с въже, за което е закачен и гмуркачът.
При слизането надолу, камъкът изпълнява следните функции:
1. допълнителна тежест за по-бързо потъване
2. спирачка за забавяне или ускоряване на потъването (чрез промяна на позиция на камъка и мястото на захвата)
3. „кормило“ за управление. При достигане на дъното, гмуркачът пуска камъка и започва да събира сюнгери.
Когато е готов да поеме към повърхността, дава сигнал на партньора си на лодката посредством придърпване на въжето, стъпва отгоре на камъка и бива изтеглен нагоре.
Безопасността
Техниката на гмуркане със скандалопетра се практикува от хиляди години и това е довело до пълно усъвършенстване и изключително висока сигурност. Факторите, които правят този метод на гмуркане безопасен, са:
• Гмуркачът е под постоянно наблюдение от партньора си на повърхността, чрез специално „стъкло”
• Винаги се гмурка по двойки. Партньорът на повърхността се нарича „колазерис” и ролята му е да подава камъка преди гмуркане и при получаване на сигнал от гмуркача на дъното, бързо да го изтегли на повърхността.
Колазерисът усеща чрез въжето кога гмуркачът намаля скоростта, за да изравни налягането; дали гмуркачът държи или е пуснал камъка; знае по всяко време дълбочината, на която е партньора му.
• Колазерисът по всяко време може да спре спускането надолу, ако се усъмни, че нещо не е наред.
• Гмуркачът винаги може да пусне камъка и да изплува свободно към повърхността в случай на възникнал проблем.
• Гмуркачът винаги има „спасителна” връзка с партньора си на повърхността (чрез въжето). Така колазерисът винаги може да изтегли гмуркача, дори той да е в безсъзнание.
• Кислородната консумация по време на скандалопетра гмуркането е минимална, тъй като гмуркачът не извършва движения, за да се гмурне надолу (използва камъка) и за да изплува (бива изтеглен с въжето);
• Излизането към повърхността: Гмуркачът стои в изправена позиция върху камъка, сигнализира на колазериса с 2-3 придърпвания на въжето и тогава той го изтегля до лодката.
Свободното гмуркане с цел събиране на сюнгери е тежка работа и скоро след навлизането на автономните дихателни апарати и неопреновите костюми през 60-те, скандалопетра гмуркането с комерсиална цел е изоставено. Хилядолетна традиция е на път да бъде забравена.
Може да предположим, че скандалопетрата е прародител на свободното гмуркане или поне на свободното гмуркане в Европа. Въпреки това, повечето съвременни свободни (и не само!) гмуркачи не знаят за тази техника, която е гмуркаческо наследство от събирачите на сюнгери в Егейско море.
През последните години един човек полага много усилия, за да ни припомни за това наследство и го популяризира по света. Името му е Николас Трикилис- известен хипербарен лекар, който е считан за бащата на съвременната скандалопетра.
Д-р Трикилис връща скандалопетра в светлината на прожекторите, като организира демонстрации и състезания – т.е. скандалопетра гмуркането се разглежда и като атлетична дисциплина, форма на свободно гмуркане според съвременните разбирания.
Фокусът е върху безопасността и екипната работа – официалните състезания по скандалопетра са отборни от по двама души – при едното гмуркане, единият е гмуркач, а другият – колазерис; при второто си разменят ролите. За класирането се взима под внимание дълбочината и времето на гмуркане и на двамата.
През 2009 г. един от най-добрите фрийдайвъри в света – Хърбърт Нитш – гмурка с тази техника и стига до 107 м с камък, преодолявайки проблемите с изравняването и релаксацията в следствие от преминаването без неопренов костюм през няколко термоклина. Това постижение е и световният рекорд при мъжете към днешна дата. При жените Карол Майер достига 61 м през 2010 г.
Източник: Любомир Стефанов, DIVING BG
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.