По стечение на обстоятелствата авторът на интервютата с братя Петър и Валентин Кочанови ги познава много добре, както в личен, така и в спортен план. Просто му е било предопределено да принадлежи към същото поколение, да бъде със славните пловдивчани в най-добрите им състезателни години. Братята Кочанови са наистина забележителни и като спортисти, и като индивидуалности, родеейки се с други прочути пловдивски братя-плувци – Стефан и Петър Георгиеви.
Те, безспорно, постигнаха големи успехи, които ги поставят в пантеона на българската плувна слава. Много изразени са и като характери, чиито черти дори биха могли да станат канава за добър роман, или поне новела. Именно поради това е доста трудно те да бъдат обрисувани и охарактеризирани чрез ограничения обем на интервюто.
Първо думата имаше Петър Кочанов. Ред е на Валентин.
– Вальо, как започна да тренираш плуване?
– Плуването вече беше част от нашето семейство, когато започнах да тренирам след като моя по-голям брат Петър беше започнал да показва успехи като юноша. От самото начало основният ми стил беше и си остана кроулът.
– Кой беше първият ти треньор и какво си спомняш за него?
– За първите ми треньори нямам кой знае колко спомени, но за първият треньор с най-голям принос за моите постижения Димитър Дръндаров мога да кажа само суперлативи. Невероятен специалист с вродено усещане за талантите. Неслучайно толкова много добри плувци излязоха от неговата школовка.
Валентин с брат си Петър, Цветан Голомеев и Камен Атов след като са станали четвърти в Европа на 4 по 200 м св. стил в София
Освен Дръндара, както всички го наричаха, не мога да пропусна и Паун Лазаров, който успя с малко по-различни методи да доразвие придобитите ми умения и да постигна върховите си постижения в моята кариера.
– Как се отрази това, че брат ти вече беше тръгнал по пътя на плувните успехи? Помагаше ли ти този факт или ти пречеше?
– Когато имаш по-голям брат, който вече е вдигнал летвата високо, всички около теб очакват и ти да си на същото ниво, а дори и по-добри постижения. Само че на мен ми отне определен период от време преди да мога да достигна неговите резултати и в последствие да подобря много от неговите рекорди.
– Кога постигаш първите си успехи?
– На международно състезание в Букурещ, когато успях да спечеля златен медал на 400 м св. стил като до този момент най-доброто ми постижение беше шесто място на спартакиада. Така че успехите ми дойдоха малко внезапно и дори аз бях учуден от себе си.
– А как ще подредиш най-големите си плувни постижения?
– Бих споменал четвъртото място на щафетата 4 по 200 м св. стил на европейското първенство в София през 1985 г., както и четвъртото на купа Европа в Монако 1987 г. на 400 м св. стил.
Братята на почивка през 1987 г. с Цецо Голомеев и други съотборници и приятели
Съща така няколко балкански, както и доста републикански титли и рекорди, като някои от тях останаха неподобрени до тази година.
– Пускаш се и на ветерански състезания. Продължаваш ли да го правиш и в наши дни?
– След европейското ветеранско първенство в Палма де Майорка през 2001 г. където заех трето място на 200 м кроул продължих и след пристигането ми в Нова Зеландия да участвам на ветерански състезания. Към днешно време не се състезавам, а само плувам за удоволствие и здраве и се опитвам да предавам уменията ми на моите прекрасни внуци.
– Доволен ли си от развитието на плувната си кариера? Можеше ли да постигнеш повече?
– Когато погледна назад сега оставам с впечатление, че не успях напълно да развия потенциала си. Иначе съм доволен, че покрай плуването успях да придобия умения, които ми помогнаха по-късно в живота.
– Как намираш българското плуване в момента?
– С голям интерес следя развитието на плувните спортове и се радвам на успехите. За състоянието не мога да коментирам, защото отдавна не съм в кухнята. Успехите на Антъни Иванов ме радват, но най-много се зарадвах на среброто на Кристиян Голомеев на европейското в Глазгоу миналата година.
Невероятен плувец, който неимоверно прилича на баща си Цецо – този изключителен спортист и приятел, който загубихме неотдавна.
– Живееш в Нова Зеландия. Как се устрои там, та това е на другия край на планетата?
– Работя в образователния сектор и по-специално в сферата на информационните технологии. Голямо удоволствие за мен е, че и двете ми деца Галя и Антонио успяха да намерят щастието и красотата на това място и да се реализират както професионално, така и в личен план.
Валентин Кочанов с дъщеря си и съпругата
В същото време успяха да запазят българския език и редовно се събираме за да отпразнуваме различни събития. Много може да се говори за Нова Зеландия, но е най-добре всеки, който може да си го позволи да дойде и да открие нейните прелести.
– Имаш ли басейн в къщата си?
– Нямам, но много близо до нея има прекрасен плувен комплекс, който посещавам 4-5 пъти в седмицата с огромно удоволствие за редовните ми километър-километър и половина. Иначе през лятото се наслаждаваме с семейството ми и приятели на прекрасните плажове. Също така редовно играем тенис през цялата година и караме ски през зимата.
– Какво е равнището на плуването в Нова Зеландия?
– В Нова Зеландия ръгбито и крикета се радват на голяма популярност. Плуването остава малко в сянка, но въпреки това всяко учебно заведение разполага с басейн и обучението е масово и започва от ранна възраст. Плувните клубове са много на брой, както и редовните медали от големи плувни прояви.
Вижте интервюто с Петър Кочанов ТУК
Снимки: Личен архив, BGswim.com, БФПС, сп. „Плуване & Водна топка“
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.