ЦСКА празнува 70-годишния си юбилей и по този повод BGswim.com дава думата на първата плувна звезда на армейците – Васил Добрев. Във втората част рекордьорът в бътерфлая и участник на олимпийските игри в Мюнхен 1972 г. говори за реализацията в живота и ветеранското плуване.
– Васко, кога се отказа от плуването?
– Беше през 1975 г. На следващата година (1976) от федерацията ни направиха официално честване за прекратяване на активната състезателна кариера.
Бяхме тримата – аз, Людмил Стоев и Жанет Славчева. Честването беше на басейн “Спартак”. Имам спомен, че беше много мило тържество и получих много цветя.
– Някой ми беше споменал, че си работил и в Джамахирията?
– Да, и това е вярно. След като завърших с треньорството заминах като “паспортчик” в Либия. Преди това учих арабски в ИЧС. Естеството на работата беше организаторска – вадех най-различни документи на българските работници, които работеха в Либия. Имах си няколко араби-служители, а аз им бях началник.
В Либия тогава в държавните учреждения можеше да свърши работа само либиец. Нас не ни пускаха. Даже имах едни преводач – суданец и него го гонеха. В Либия работих 3 години.
– След Либия отново се връщащ към първата любов?
– Да, отидох в Ученическа спортна школа “Възраждане” и станах треньор по плуване. И там изкарах 9-10 години. Пенсионирах се и започнах да си правя гумите. В момента съм гумаджия.
– Редовно участваш на единствения плувен маратон между два континента – Босфорския. Как се запали?
– Голяма тръпка е. На Босфорския маратон обикновено ставам втори във възрастова групи над 60 години. Станах и първи.
На маратона участва редовно и турския министър на икономиката без портфейл, който е бивш плувец, Кюршад Гюзмен се казва. Плува от 15-ина години на маратона и почти винаги става първи в неговата си възрастова група.
– Как ти се виждат съвременните български треньори по плуване?
– Бих дал за пример като добър треньор у нас Георги Дангалаков. Минал е през целия път. Той от 12 мъжки дисциплини беше шампион на 10 – само в делфина не беше първи. Спомням си, че когато Дангалаков влезе в спортната рота на ЦСКА Панчо Гюрков ми каза: “Искам да ми го водиш всеки ден на тренировка”. А ти знаеш, че тогава беше много строго – сам си офицер от запаса.
Три месеца, от влизането до клетвата, никой нямаше право да напуска казармата. Аз обаче бях офицер в ЦСКА и го извеждах всеки ден. Само аз можех. Вземах понякога и други плувци и ги водех до басейна за да не ги арестуват комендантски и вкарат в ареста. Карах ги с моя “Москвич”. Гогата Дангалаков е един от големите специалисти.
Димитър (Митко) Бобев също е голям треньор – под негово ръководство Хърватия завоюва 36 медали от големи плувни форуми – европейски, световни и олимпиада. Според мен големите състезатели в плуването могат се правят от занаятчии, а не от мениджъри.
Някъде в средата на 80-те години на ХХ век Панчо Гюрков разбра, че макар и изключително квалифициран, не би могъл да се оправи сам. И назначи няколко млади треньори, което беше правилен ход и доведе до още по-добри резултати за българското плуване.
– С образованието как си? Какво си учил?
– Завършил съм техникум “Сталин” със специалност “среден техник – студена обработка на металите”. Шлосер казано по-разбираемо.
Второто ми образование, също средно, но специално, е във Физкултурен техникум “Васил Левски” в Пловдив със специалност “треньор по плуване”. Ходих си напълно редовно и си вземах всички изпити. Две години учих в Пловдив. Спях отначало в “Тримонциум”, но рецепционистките ме пускаха чак след 22:00 часа в стаята, за да не би да дойдел някой друг с по-висок статут от мен. Не ми беше леко.
Оплаках се на Григор Лазов и той ми даде ключа от басейн “Младост” и спях там след като свършеха пловдивчани тренировките. Даже ми казваше: “Не само ще спиш, но ще можеш и да тренираш”.
Имаше си треньорска стая, кушетки, баня, тоалетна. Много голям беше Гришата, винаги готов да помогне.
Два пъти кандидатствах във ВИФ и изкарвах по четири шестици на приемните изпити, но имах ниска диплома от техникум “Сталин” и не можах да вляза.
Обещаваха ми да мога да следвам като национален състезател, но нещо не се получи.
– Как седи въпросът с българската историческа памет според теб?
– Прави ми впечатление, че когато съм във Варна и се спомене името на Юлиан Русев много хора изобщо не знаят кой е той. Нямат си и най-малка представа. BGswim.com много помага в това отношение.
– Редовен участник си на ветеранските шампионати…
– Да, много ги харесвам. Събираме се стари другари, разказваме си спомени от младостта и искрено се забавляваме. Вашата Асоциация на българските плувци също прави ветерански турнири, което се оценява много високо от всички нас.
– Съжаляваш ли за нещо?
– Не, за нищо. Гордея се, че съм бил български плувец. Да бъда национален състезател за мен беше велика чест. Е, не всичко беше идеално. Не харесвах и не харесвам точкогонството – понякога са ме карали да плувам по десетина-дванайсет дисциплини. Едвам излизах от басейна. Но както се знае – лошото се забравя, хубавото – остава.
Накрая искам да кажа и нещо за моите деца Теодора и Юлиан… Гордея се с тях. Убедил съм ги да се занимават със спорт и те го правят с удоволствие. Синът ми Юлиан тренираше 15 години водна топка в “Локомотив” София. Дъщеря ми Теодора се занимава от четири години с триатлон. Тя дори участва на международни състезания за служители от цял свят по триатлон. Добри деца са. Дано и след като си отида никога да не изоставят спорта.
Четете първата част на интервюто с Васил Добрев ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.