Те се гмуркат в морската стихия с абсолютната увереност, че това е техният собствен свят и присъствието им на сушата е само кратка прелюдия към спасителните солени дълбини. Напълно обсебени от океана, с отдадеността на голямата любов към голямото синьо, те завладяват безвъзвратно въображението ни. Амасите – великите безсмъртни. Прочетете част втора.
Независимо от суровите условия, амасите обичат да се гмуркат. Откъде извира тяхната обич? Частичен отговор е свободата, която идва с гмуркането. Днес всяка ама има и друга професия, обикновено управление или грижа за малките им семейни ферми. За повечето от тях да са си вкъщи, означава свекървите и други членове на фамилиите на съпрузите им да ги наблюдават. Така амагоята се оказва единственото тяхно собствено пространство.
Амасите се срещат в амагоята всяка сутрин по време на сезона. Убежището им бързо се обхваща от суетня по поправка на екипировката, размяна на последните слухове и клюки и нецензурни шеги. Те поглъщат висококалорична храна, която да ги подкрепя през целия ден. Заради суровите условия за гмуркане в океана, могат да останат във водата само няколко часа, преди да се окажат прекалено измръзнали, болни или уморени да продължат. След като приключат с гмуркането, амасите се връщат на скалистия бряг, обикновено цялата група, обядват, почиват и прекарват остатъка от деня, затопляйки се постепенно от почти достигнатата хипотермия.
Тъй като гмуркането изисква големи умения, никой не-гмуркач не може да критикува амасите в тяхната дейност, за разлика от дома им, където са просто домакини, съпруги и майки. Между амасите има силна конкуренция, която стига дотам, че те не се съветват взаимно, нито си дават напътствия. Те обаче наблюдават с искрено възхищение уменията на по-добрите от тях.
Една от амасите, на 73-годишна възраст, 6 месеца след прекаран инфаркт се завръща в групата, където бива радушно приета – другите амаси я смятат за една от най-добрите, защото имало какво да се научи от нея. Занаятът се краде. Гмуркането за тях е по-леко от земеделието, защото, макар и изключително интензивно и натоварващо, отнема по-малко време. То им дава свобода и в другите им задължения, носи и финансовата свобода да взимат решения за собствения си живот – брак, развод, избор да не са прислужници в Токио, за да издържат семействата си.
Във финансово отношение това се оказва доходоносно занимание, въпреки че през последните 20 години, заради намаляването на ресурсите и икономическата криза в Япония, печалбата им също намалява. Макар и дискретни за своите доходи, амасите печелят повече от някои служители на заплата и със сигурност, повече от съпрузите си. Още от древността е останало неизменното правило на тях да се дава първата купичка ориз – те издържат семейството. Повечето амаси имат забележително привлекателни, скъпи къщи, заплатени с цената на гмуркането.
Всички тези аспекти на живота на амаси правят жените гмуркачи различни. Те са по-агресивни, груби и непристойни като поведение, макар самите да не са съгласни с тези твърдения.
Според амасите, високото говорене и викане е характерно за всички рибари в Япония, заради шума от океана, но всъщност е под влияние на налягането върху слуха им. Те са по-мускулести, а някои и по-закръглени от средностатистическите японки, заради изразходваните усилия и необходимостта от изолация срещу студа. Заради гмурканията те са с много силен тен на лицето и загрубяла кожа. Всичко това контрастира с представите за женска красота и деликатно поведение, валидни за Япония, където жените са тихи, срамежливи, стройни и нежни. Представата, изградена в множество филми и новели за жената гейша, е някъде на другия полюс. Жените амаси са просто независими.
Гмуркачи или къпещи
се красавици?
Въпреки че съвсем не отговарят на общоприетите представи за женственост в Япония, амасите са се превърнали в символ на еротика в страната, а по-късно и на запад. Героят на Ян Флеминг, Джеймс Бонд, в романа „Можеш да живееш само два пъти”, се жени, забременява и напуска красива ама супершпионка, която го съживява от кризата на средната възраст. Тя е представена чрез стереотипния образ на усмихната, чувствителна и екзотична азиатка, наложен от западното кино. През 1986 г. японският филм „Тампопо” допринася за налагането на тази представа в сцена, в която млада ама чувствено излиза от водите на океана, предлагайки сурова стрида на мъж, който я изяжда от ръката й.
Изграждането на този нереален образ започва преди стотици години. Най-известните еротични рисунки на амаси датират отпреди 200-300 г.
Амасите като туристическа
забележителност
Еротичният образ на амасите е допълнително оформен от развитието на историята на перлите. В края на 19-ти век, Коикичи Микимото открива начин да отглежда перли, с което поставя началото на цяла нова индустрия и довежда до залеза на лова на перли.
След откриването на фермата си през 1893 г., за да повиши търсенето на култивираните перли, Микимото наема амаси, които да се гмуркат пред туристите като атракция, имитирайки улов на перли. Тъй като чужденците, особено жените, се оказали шокирани от откровената голота на амасите, Микимото прави бели облекла за гмуркачите, по-късно възприети и от самите тях. Това облекло, подчертано в модерните туристически реклами, е полупрозрачно, когато е мокро. Целта на костюмите е видът на амасите да е близък до консервативната дамска мода и да доближи гмурците до женския идеал в Япония. В същото време наблюдателят може да види голотата на амасите, „открадвайки” за миг нещо, което жените по правило биха искали да скрият.
Постепенно наемането на амаси, които да имитират своята предишна работа на независими гмуркачи, и едновременно служат като скрит сексуален обект, се усложнява. За да забавляват туристите, амаси или други жени били наемани като т.нар. „ама-гейши” в баровете и хотелите. За да се поддържа така създадената легенда, днес се наемат дори жени, които никога не са се занимавали с гмуркане, стига да са готови да упражняват подобна професия, облечени в белите костюми, измислени за амасите.
Контрастът между действителни амаси и създадената представа за тях, е особено видим по време на Фестивала на Амасите в Ширахама. На него жени гмурци, облечени в полупрозрачните бели дрехи, навлизат през нощта във водите на океана, плувайки в близост на брега, с горящи факли в ръце. Огънят се отразява в стъклата на техните маски и прави дрехите им блестящи. Това е феерична, впечатляваща постановка, несвързана по никакъв начин с живота на амасите. На сушата се организира и конкурс „АМА Кралица”, на който фино изглеждащи участнички, в бели ама-дрехи и с вдигнати маски, отговарят на въпроси като „На колко сте години” и „Желаете ли да се ожените за някой в този град”. Когато биват помолени да покажат с какво се занимават амасите, те заемат позите и движенията, видeни в измислените за туристите брошури и статуйки.
Като резултат днес имаме изградени представи за романтични ловци на бисери, които обаче не съществуват извън фермата за перли, за красивата ама на Юкийое, показвана като изкусителна водна нимфа, предлагаща мидата си на някой принц. Туристите от префектура Мие ги познават като слаби момичета, хранещи рибите в аквариумите или играещи си с делфините.
Мъжете са раздразнени от
представата за силната жена
ама, каквито са всички амаси. Те са екзотично общество дори за Япония. Техният начин на живот е коренно различен от романизираната легенда и общоприетите представи. Дори от пръв поглед се вижда, че амасите са прекрачили стриктно спазваната граница за жените, съществуваща в почти всички култури.
Уменията им обаче им позволяват да печелят достатъчно и да не приемат подобни предложения за работа. Тяхната професия означава преди всичко свобода.
Силните икономически и социални фактори принуждават амасите да се приближат повече до общоприетия модел за женственост, според който жената е пасивна красавица, без никаква друга роля в обществото извън разделянето на мъжка и женска част. Извън представите за тази роля на жената, амасите действително съществуват. Но едва ли ще е за дълго. Средствата, които те могат да печелят, все повече намаляват заради свръхулова и замърсяването на световния океан. Евтините вносни абалони отделно снижават цените на местния улов. Към всичко това се прибавя и влиянието на Ел Ниньо, който бушува из Пасифика през последните сезони.
Въпреки това, гмуркането все още е едно място, където жените могат да удивят мъжете и сами да отгледат децата си и да се грижат за семейството. Главният улов днес – морският охлюв, деликатес, който обикновено се яде суров, е заплашен от изчезване, след като дебелите подводни легла от араме (морска трева, с която абалоне се храни), вече е жертва на червено алгае (algae). През 1971 г. амасите са изваждали 130 тона морски охлюви само в Тоба, докато през 2004 г. само 10 тона. Днес амасите събират най-вече “тенгуса” и “сазае” – вид червени водорасли, изключително ценени в Япония, но често и морски таралежи.
Всички тези обстоятелства и промени водят до намаляване броя на гмуркачите. Днес няма млад гмуркач под 40-годишна възраст. Макар всички да са на мнение, че тази част от японската култура тихо умирa, професията на ама се е запазила и досега.
Амасите посрещат промените със същата самоувереност и самообладание, с които се гмуркат сред разпенените вълни по време на буря. Те всички са сървайвъри, непоколебими и обичащи работата си, и ще посрещнат всичко, което им предстои, с кураж и сила.
Елена Матеева, за списание „DivingBG”
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.