Завършилото вчера ДЛОП „Весел Делфин” във Варна за подрастващи 10-11-годишни показва някои нови тенденции в българското спортно плуване.
Първо, вероятно сме тръгнали към възвръщане на доминиращата роля на Варна (като град) в родното спортно плуване, което е било вече налично в минал исторически период – 60-те години на ХХ век. Със сигурност Папата, Ламбо и д-р Лазаров се радват от небесата. Първите два отбора в отборното класиране по точки са варненски, четвъртият също. Тук пречи прословутата неприязън между варненските плувни клубове, които дори не комуникират по между си. Само си представете какво ще стане ако два силни варненски плувни клуба се обединят. Това обаче ще стане, когато орехите родят круши.
Второ, първото място на „Астери” Варна е изненада. В самото начало, когато този клуб се създаде (не беше отдавна) малко хора го приемаха на сериозно. Гергана Василева обаче не е за подценяване, ама никак. Освен че е симпатична и с относително лек характер, тя се оказа и добър мениджър – точно последното почти никой не го очакваше. Изучи се, преследва си стръвно целите, умерена е и напада само, когато е опряна да стената, не обръща внимание на недружелюбните подмятания и злобните погледи. Така се прави. Ще видим как ще бъде занапред.
Трето, „Младост’91” Пловдив започва да минава в миманса. В тази възрастова група този клуб-колос (дори легенда) е едва на седмо място в класирането. Това за което пишем от 2-3 години започна да се случва. Почти сигурно е, че „Младост’91” Пловдив няма да е повече българският плувен хегемон – най-вече при най-малките. Причините са много. Преди няколко години този фамозен клуб имаше само един сериозен съперник – СПК „Шипка” София, но с оттеглянето на Явор Блъсков заплахата изчезна. Днес съперниците са много и то пълни с конкурентни предимства – нови басейни, относително модерен мениджмънт, чат-пат спонсори, добре лобират и лавират, пълни са с нахъсани младоци и професионални треньори. Говорих скоро с великия Ненко Джински четири часа на четири очи в Хисаря. Разбира се не мога да напиша какво точно. Само мога да кажа, че нещата в Пловдив са сложни.
Четвърто, сред младите български плувци има няколко (3-4-ма) доста добри, но като цяло спортно-състезателното ниво е ниско, дори много ниско. Продължаваме да губим позиции. Потърсете в мрежата няколко шампионата на Балканите и вижте техните резултати. За Италия, Франция, Великобритания и САЩ изобщо не говорим. Зле сме. Това че има спорадично възраждане (при най-младите), тълпи от родители по трибуните, бодрячески постинги във ФБ и несъмнен ажиотаж са нещо положително, но в крайна сметка плуването си мери с хронометър. Или нещо бъркам? Поправете ме ако е така.
Пето, българското спортно плуване почти е катастрофирало в медийно отношение. Никоя национална медия не пише и не се интересува от него. Даже БФПС не може да предоставя резултатите в Интернет в реално време. Ами че ние в Първи български плувен сайт давахме поне победителите преди 10 години (!), когато много хора мислеха, че Интернет е някаква рецепта как се прави супа. Това е много тежък проблем, който се задълбочава. Няма ли те в информационното мейнстрийм пространство все едно не си жив.