Винаги на своя пост

 

 

Не може да не сте ги виждали по басейните. Не всеки им знае имената обаче. Казват се Евгени Цеков и Делян Господинов. Те са професионални фотографи, но  от истинските. Има и доста измислени, които си въобразяват, че като щракат с телефончета и апаратчета тип „сапунерки“ правят нещо. За тях няма ден и нощ, не правят разлика между сутрин и вечер, не ги интересува дали снимат на покрит или на открит басейн, изобщо не ги притеснява дали са в София или в някой малък градец. Да ви кажа честно наистина съм се чудел как издържат по 4-5 часа в басейна на „Спортната палата“, където често по време на плувни състезания е като във финландска сауна Направо железни са. Или може би от хром-ванадиева стомана.       

 

Когато фотографират те свещенодействат. Те са нещо като Лазар Дъбака и Сали Яшар, но в тяхната си сфера. Не играят ръченица като Дъбака и не правят пеещи каруци като Яшар, а снимки, но и четиримата са майстори, творци, а не чираци, калфи или аматьори.

 

Иначе са много различни. Имам привилегията и честа донякъде да ги познавам.

 

 

Първи започна Евгени Цеков, известен и като Гената. Не съм чул нито един човек да каже лоша дума за него, а аз чувам какви ли не неща около басейните, уверявам ви. Този човек направо няма спиране. Мисля, че отслабва по няколко килограма след еднодневна фото сесия. Прави понякога по 8-9 000 снимки на състезание. Направо работи, както казваше незабравимият брусист Пиер Стайков, на свръхчовешки обороти. Откъде ли взима сила? Какво го мотивира? Не е само заради прехраната. Убеден съм. Гената съзнава, че запечатва за вечността късчета история. Голям, много голям… По-начало колкото си по-голям, толкова си и по-скромен. Не съм чувал Евгени Цеков нито един път да се похвали, а съм чувал доста плувчета да ми проглушават ушите, че станали 27-ми на някакво състезание в странство. Няма лошо, добре, но с успехи не бива да се хвалиш. Поне аз мисля така.   

 

 

Делян Господинов се включи по-късно. Той е от Пловдив. Делян притежава чудовищна работоспособност и усет към фотографския детайл. Някои от снимките му са направо за фотоизложба, а други дори могат да спечелят приз. На Делян му викат Инженера понеже е завършил магистратура по „Контролно измервателна техника“ и е асистент в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Израстна пред очите ни. Ляга и става със спортната фотография, а на сърцето му лежи най-вече плуването. Тепърва ще чувате за него. Още не се е развихрил.  

 

Не ми харесва особено, че някак си не ги оценяват подобаващо. Ние, българските плувци, много, ама много трудно признаваме чужди успехи и хвалим някой друг. Те обаче го заслужават.  Без никакво съмнение. Те са наши хора и сърцата им бият с ускорен ритъм за българското спортно плуване. Нещо повече – те обичат плуването. Няма да ви го кажат, но това се чувства.    

 

И нещо много важно – те са като войници на своя пост. Истинските войници са готови да умрат на своя пост, а не само да стискат автомата, да сърбат чорба и да пият вода от манерката. За тях е най-важна честта. Евгени Цеков и Делян Господинов са винаги на своя пост. Тяхната чест е плуването.

 

Съзнаваме ли, че без тях българската плувна вселена щеше да бъде съвсем друга…

 

Благодарим им от сърце!