Гари Хол е от великаните на американското плуване. Световен рекордьор в 5 дисциплини, трикратен олимпийски медалист, той е баща на Гари Хол-младши- един от най-бързите мъже във водата за всички времена. Съоснователят на популярния The Race Club е сред най-популярните видео лектори в you tube, давайки ценни съвети и разяснения за упражнения и тънкости в плуването.
В настоящата публикация, преведена от pluvane.net, Гари Хол-младши нищи в детайли влиянието на кислорода по време на плуване.
Дишането по време на плуване изглежда напълно естествено. В края на краищата, ние дишаме постоянно. Дори без да мислим за това и ако спрем да го правим, няма да оцелеем след седмата минута.
В плуването често задавани и разумни са въпроси като: „Колко често дишаме?“, „Кога дишаме?“, или дори „Как дишаме?“ Отговорите обаче не са толкова очевидни.
Дишането в свободния стил и бътерфлая може да се окаже проблематично.
То може да намали честотата на загребвания, ако вдишвате прекалено бавно. Може да увеличи челното съпротивление, ако дишането променя траекторията на ръката под водата във фазата на теглене или ако главата се повдига прекалено много по време на вдишването.
Все пак, във всеки старт с времетраене повече от 20 секунди доставката на кислород до мускулите в качеството на важен източник на енергия е жизнено важна, що се отнася до способността да се поддържа скоростта.
Казано с други думи: трябва да дишаме, за да поддържаме темпото си.
Най-бързият начин да се плува са бътерфлай и кроул е без да се диша.
За съжаление във всеки един стил с изключение на 50 м спринт, отсъствието на дишане води до катастрофална зависимост от анаеробните източници на енергия, което бързо предизвиква понижаването на рH (Н+ йоните).
Започне ли организмът да се окислява, мускулите спират да се възстановяват и не работят по същия начин.
Може би най-бързият способ да се увеличи pH-то на организма, да се възстанови неутралността – е да се диша.
Колкото по-голяма е честотата на дишане, толкова повече CO2 издишваме, което повишава показателите на pH в тялото ни.
Честото дишане по време на интензивна тренировка не само помага да се поддържа неутрално рН, но и спомага да се предотврати началото на ацидозата, като доставя на мускулите повече кислород.
Наличието на приток на кислород доставян до работещите мускули е от съществено значение за високоефективно плуване.
Увеличаването на ударния обем на сърцето, увеличаването броя на червените кръвни телца, подобряването транспортните системи за доставка на кислород в мускулните клетки, преобразуващи глюкозата в АТФ (аденозин трифосфат – горивото за нашите мускули) и увеличаването количеството и типа мускулни влакна, които се съкращават – това са най-важните елементи на физиологичните и анатомичните подобрения, към които се стремим в процеса на тренировката.
Но дори да развием тези системи, нито една от тях не може да бъде оптимизирана, ако нямаме добър приток на кислород в алвеолите на белите си дробове, готов да бъде разпределен към мускулите.
След първите 20 секунди от нашия старт, когато сме изразходвали най-достъпните запаси на източници на високоенергетичния фосфат (креатин фосфат), непрекъснатото снабдяване с АТФ се осъществява от две системи: аеробна (с кислород) и анаеробна (без кислород).
Тези две системи са необходими по време на интензивна тренировка и работят едновременно за производството на съответния тип енергия, необходима за скоростно плуване.
Докато аеробната система произвежда повече АТФ за една молекула глюкоза в сравнение с анаеробната (приблизително 36 мола АТФ срещу 2 мола АТФ), анаеробната система изработва АТФ по-бързо от аеробната система. В това отношение всяка една от тях си има своите предимства, но все пак само анаеробната система понижава pH-то на организма ни, което води до дисфункция на мускулните съкращения.
Колкото повече можем да използваме нашата аеробна система за производството на АТФ, толкова по-дълго получаваме енергия.
Ако сравним честотата на дишане на плувци в състезателен режим с честотата на атлети от други видове спорт (например бегачи или колоездачи, които имат възможност да дишат свободно), то честотата на дишане при плувците обикновено е по-ниска.
При максимално усилие на суша честотата на дишане на спортиста обикновено е в рамките на 50-60 дишания на минута.
Плувецът почти никога не диша толкова често, нито в състезателен режим, нито по време на тренировка.
Може да се направи извод, че плувците тренират през по-голямата част от времето в състояние на хипоксия, което означава, че когато доставят кислород до белите дробове, плувците развиват всички останали механизми в тялото, за да разпределят кислорода до мускулите по-ефикасно и регулират производството на лактат.
Тренирайки във високопланински райони, където в мускулите попада по-малко кислород, тези системи могат да се подобрят дори по-бързо и по-добре. Това, разбира се, е хубаво нещо.
Но когато става въпрос за състезателен режим, освен спринтовете на 50 м, бихме ли искали да плуваме останалите дисциплини в режим на хипоксия? Аз мисля, че не. Все още помня болката от плуването на 400 м съчетано на Олимпийските игри в Мексико’68 (над 2100 м над морското равнище) с време по-слабо с около 10 секунди, отколкото бих го плувал на морското равнище.
На високо надморско равнище може да нямаме избор и може да не успеем да получим необходимото количество кислород, но на ниско няма голям смисъл да се ограничаваме в получаването на кислород.
Източник: pluvane.net
Водеща снимка: Евгени Цеков
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.