Плувният великан Майкъл Фелпс връща лентата на историята за най-великите битки на 100 м бътерфлай. BGswim.com ви прави съпричастни, предоставяйки в три части напоителните спомени на най-великия олимпиец. Ред е на третата част.
Целта, която двамата с него си бяхме поставили за финала на 100 м бътерфлай на олимпийските игри в Пекин, беше да се обърна след първата половина на дистанцията с време малко над 23 секунди. „Ако се обърнеш с 24,2 си мъртъв – предупреди ме Боб. – Ако заковеш на 24 секунди ще е ужасно трудно, но все още ще си в играта“.
Целта ми за финала беше да спра хронометъра на 49,5. Никой досега не беше слизал под 50 секунди. Световният рекорд на Крок от 2005 г. беше 50,4. Стратегията ми, както се оказа, беше твърде агресивна. Това, което се случи във финала обаче, все още ми изглежда като сън.
„По местата!“, гласът на съдията прониза залата.
„Старт!“.
Скокът. Първите метри под водата. Точно както си го представях.
Надигнах глава и се изстрелях напред. Гладко, бързо, лесно. Знаех, че Чавич е пред мен. Крокър също. Не ме притесняваше. Те имаха своят стил, да натискат в първите 50 метра,
аз имах моя.
Хилъри не можа да се сдържи. Стана от мястото си и започна да крещи. Зад нея седеше една холандка. Тя започна да я дърпа за блузата с думите: „Седнете, седнете!“ Хилъри се обърна и извика: „Гледам брат си и няма да седна! Той е невероятен плувец и няма начин да ме накарате да седна кротко, докато е в басейна!“.
Боб сякаш ме умоляваше да ускоря темпото. „Давай, давай!“, крещеше той.
Исках изоставането ми да не е повече от половин дължина след първите 50 метра. На обръщането видях Крокър и си помислих: „Добре, Чавич не може да е много далеч“. Това, което не знаех беше, че след 50-те метра бях седми с 24,04. Чавич водеше с 23,42, Крок го следваше с 23,7.
До края имаше 25 метра, а аз подминах Крок и започвах да настигам Чавич.
https://www.youtube.com/watch?v=VCwNwlv3plE
Холандката продължаваше да дърпа блузата на Хилъри. Майка ми крещеше развълнувана. Говореше си с Хилъри, с Уитни, с всичко и с никого. Повтаряше само „Ще е втори, ще е втори“, надявайки се, че самото изричане ще го предотврати.
Петнайсет метра до финала и Чавич вече знаеше, че го настигам. По-късно той заяви, че ме е видял като „доближаваща се сянка“. „Последните петнайсет метра, последните осем метра, просто зарових глава под водата – продължи Милорад. – Въобще не дишах, само се надявах да издържа“.
На мястото си в ложата Боб се люлееше сякаш беше на църковна служба.
В басейна двамата с Чавич посегнахме към стената едновременно.
Той избра да се плъзне.
Аз насякох последното си загребване. Беше кратко и бързо, полузагребване. Още не мога да си обясня защо взех това решение. Нямаше време за цяло движение. Действах инстинктивно. Знаех, че имам по-малко от стотна от секундата, за да реша какво да правя. С плъзване нямаше да спечеля златото. Мат Бионди не успя и аз нямаше да успея. Системата за отчитане „Омега“ регистрираше докосване при тежест от над 3 кг. Грам по-малко и апаратурата щеше да възприеме допира на ръката като движение на водата в басейна. Грам повече и часовникът спираше.
Двамата с Чавич докоснахме стената и се обърнахме към таблото.
До името ми блестеше – №1.
Погледнах към мястото на Боб, посочих натам с лявата си ръка, после разцепих водата пред мен с юмруци и извиках победоносно. Отново олимпийски шампион! Преди четири години спечелих с четири стотни, сега само с една, най-малката възможна разлика на този свят! Марк Шпиц спечели 7 олимпийски медала. Сега с ужасно много труд, страховита воля и малко късмет аз повторих това постижение.
В този миг аз застанах гордо до великия Марк Шпиц.
Боб ми сподели, че първоначално си е помислил, че съм загубил. „Чавич го победи…“, измърморил обезсърчено той. После погледнал към таблото и за секунда мърморенето му прераснало в бурни викове: „Господи! О, Господи!“.
Когато с Милорад сме били на сантиметри стената, майка ми вдигнала два пръста. Решила е, че ще остана със среброто. При докосването, Хилъри я е сграбчила силно и двете погледнали към таблото. Когато видели резултата Хилъри не се сдържала: „О, Господи! Той спечели! Той спечели!“.
Майка ми се свлякла в стола, нямала сили да остане права. Била вцепенена, смаяна.
Хилъри и Уитни полудели от радост.
В басейна аз се обърнах към Чавич и му казах: „Добра работа!“.
https://www.youtube.com/watch?v=T7gNPwRjgNQ
После отидох при Крок. Стиснахме си ръцете и се прегърнахме. Подпрях дясната си ръка на стената и вдигнах победно лявата високо над главата си.
Първи с 50,58 секунди, доказателство, че историята се пише всеки ден и можеш да постигнеш всичко, стига да го искаш достатъчно много. Чавич остана втори с 50,59, трети беше Лаутещайн с 51,12. Крокър се класира четвърти с 51,13, една стотна го отдели от медала.
https://www.youtube.com/watch?v=f43ojMojzsM
Малката разлика между мен и Чавич предизвика протести от сръбския лагер. След преглеждане на видеоповторения от финала, световната федерация потвърди класирането. Имало е дебати относно това дали двамата с Чавич да не бъдем записани с равни времена, но думите на съдията на състезанието Бен Екумбо от Кения са показателни: „Очевидно е, че сръбският плувец финишира след Майкъл Фелпс“. Световната федерация изпрати копие от разгледаните записи до сръбския тим.
В едно от интервютата след състезанието, Чавич се появи със сребърния си медал и заяви: „Поразен съм от финала на състезанието. Чувствам се много, много щастлив“.
Преди надпреварата, Боб ме предупреди, че Чавич дава много изявления пред медиите. След него, той говореше още повече. „Вероятно аз бях единственият, който можеше да се противопостави на Фелпс – каза Чавич на пресконференция. – Ситуацията е нова за мен. Никога досега не съм бил подлаган на подобно напрежение. Гордея се с представянето си и начина, по който овладях стреса. Мисълта, че ще се изправиш срещу Майкъл Фелпс е плашеща, но усещането, че състезанието ще е много оспорвано и всичко може да се случи е ужасяващо. Видях залаганията в интернет преди финала. Толкова хора бяха заложили срещу мен и това е логично. Майкъл сваляше цели секунди от световните рекорди в останалите дисциплини.
https://www.youtube.com/watch?v=T7r8JB_8Vu4
И въпреки това чувствах, че победата е толкова близо. За мен беше чест да се състезавам срещу него. Вчера говорих с Питър ван ден Хугенбанд и му казах под какво напрежение съм преди финала“. Той ми отвърна: „Просто се наслаждавай, забрави нервите“. Да чуя тези думи от легенда като Питър беше наистина успокоително. След финала журналистите атакуваха Чавич с въпроси за обжалването. „Сигурен съм, че хората ще ме питат за това с години – отговаряше той. – На електронното табло аз бях втори. Разбира се, изпитвам смесени чувства. Ако бях загубил с по-голяма разлика, щях да приема поражението по-леко. Щастлив съм от класирането си“.
Последният въпрос на пресконференцията на Чавич беше: „За вас, Майкъл Фелпс ли е златният медалист от Олимпиадата?“
„Дали той е златният медалист? Мисля, че ако скочим в басейна отново, аз ще спечеля“, отговори сърбинът.
Верен на стила си, аз оставих постиженията ми да говорят. Освен това нямаше да има „отново“. Моментът отмина и аз спечелих.
https://www.youtube.com/watch?v=x1GqvpN9wUI
Когато направих полузагребването, си помислих, че то ще ми коства първото място. Но беше точно обратното. Знаех, че трябва да го направя по-бързо от всякога, за да грабна златото. В края използвах целия си технически арсенал, за да спечеля. Главата ми беше ниско долу, неговата – не. Краката ми бяха изпънати, неговите се издигана твърде много. Да плуваш бързо, значи да плуваш хоризонтално, всяко вертикално движения те забавя. Състезателите се стремят да запазят възможно най-хоризонталното положение на тялото си по. Аз успях, Чавич – не.
След финала, майка ми и сестрите ми дойдоха да ме поздравят. „Толкова се гордеем с теб!“, казаха те в един глас. Издадох им една малка тайна: „Не осъзнавах, че съм изостанал толкова след обръщането…“. След това говорих по телефона с Марк Шпиц. „Беше епично, Майкъл! Това, което направи пред очите на целия свят, беше незабравимо!“, сподели ми той.
https://www.youtube.com/watch?v=zJ_LXsPFens
По-късно прочетох негово изявление в медиите: „Когато погледна Майкъл и работата, която той свърши през последните четири години, трябва да призная, че е кариерата му е по-впечатляваща от моята“. Оказа се, че другите двама спортисти с девет златни олимпийски медала, също са в Пекин. „Това наистина се случва, Майкъл, поздравления!“, каза ми Карл Люис. Лариса Латинина, руската гимнастичка, ми написа писмо: „Ти разби на парчета всички граници и рекорди с вдъхновяващото си представяне на Олимпиадата. Убедена съм, че усещах същата наслада от състезанието, която изпълваше и мен преди години“.
Седмица по-късно, един журналист ме попита, дали смятам, че съм най-великият спортист в олимпийската история. Бях спечелил седем медала от Пекин, бях чувал този въпрос толкова много пъти и все още не знаех какво да отговоря. Опитах се да обясня как се чувствам: „Винаги съм мечтаел да остана непобеден на олимпиада и знаех, че при перфектна подготовка, мога да го постигна“
Никога няма да забравя думите на Крок след финала на 100 м бътерфлай. Той ми каза: „Сигурно имаш ангели до себе си“.
Край
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.