Здравейте, приятели на плуването! Позволявам си в тази статийка да задам на глас някои въпроси относно регистрирането на Национални рекорди, регламентирани в чл. 12-ти от Наредбата за провеждане на състезания по плуване (2013-2016 г.).
Чета, препрочитам и умувам, и някои неща от този член искрено ме изумяват. С цялото ми уважения към авторите на текста считам, че както има 1-2 нови хубави неща променени за добро, има и няколко фрапиращи, меко казано неточности, неясноти и недоизпипани думички, текстове които на практика стопират или правят почти невъзможно регистрирането на нови Национални рекорди! От друга страна, напълно съм наясно, че на мнозинството от състезатели, родители и треньори, ама въобще не им е до Националните рекорди, темата касае 20 до 30 плувчета. Повечето хора масово са се вгледали в десетките други промени в новата Наредба – нормативите, членството на малките клубове, новите дисциплини, календара и т.н. и т.н. На мнение съм обаче, че Националните рекорди са на практика лицето на дадена федерация, спорт, дори държава, те показват колко са силни спортистите в нея, чрез тях може да се направи съпоставяне между различните държави, да се види кой е по-добър и на кой не му върви работата, позволяват да се извадят изводи, кога е било добре и нещата са вървели и кога нещата са зациклили през годините. Те Н.Р-ди създават герои, легенди, някои стоят 40 години, други падат като круши през няколко дена, показват коя възрастова група се движи с бързи темпове и троши постиженията и коя не постига същите резултати, чрез тях може да се планират цели, задачи и въобще, когато те са ДОСТОВЕРНИ, вършат прекрасна работа на треньори, статистици и други ръководители в плувния живот на страната. Те трябва да са достъпни за реализиране и подобряване и да не се поставят спънки и спирачки пред можещите да ги подобрят! Оставяме настрана радоста на едно дете, когато стане Национален рекордьор. Фактът че никой, никога не е плувал тази или онази дисциплина по-бързо през всичките тези години на плуване в България остава отпечатък върху него, прави го човек гонещ цели, поставя нови предизвикателства и хоризонти за покоряване пред него и един ден, защо не, може същият вече пораснал състезател да се набърка сред американци, китайци и франсета, а защо не и да ги победи на голям форум!
И тук опираме до въпросния член 12-ти. Ще започна с хубавите неща, после ще премина през по-малко неприятните и накрая ще се спра на, според мен, погрешните текстове:
1. В точка 6-та: „федерацията регистрира Н.Р. в отделните стилове и дистанции за всички възрастови групи от чл. 7-ми”, всичко е ОК, пада оная недомислица с „най-добрите постижения”, вече отново си имаме Н.Р-ди при най-малките, вече не ги карат да са с къси бански, като през 80-те години на миналия век. Адмирации за тази точка, тя нормализира нещата. Чудя се обаче, какво ще стане ако дете на 9-10 г. реши да плува някъде 1500 м св. стил – тогава според тази точка то ще постави Н.Р. защото няма ограничения по възрастови групи, както до сега!?
2. Точка 2-ра в края си казва: „състезателите трябва да са редовно картотекирани в БФПС български граждани”. Това за българските граждани е ясно, няма две мнения, обаче какво ще стане ако си български гражданин, но си картотекиран в друга плувна федерация като състезател на отбор от друга държава, просто защото живееш или учиш там? Всъщност повечето водещи плувци и плувкини (български граждани) са извън Бг. Какво става тогава? Възможно ли е да имаш две регистрации – една в Бг. за случай на рекорд и една примерно в Германия, ами Щатите…!? Нали, като си картотекиран, то ти си член на даден отбор, как хем ще си от отбор в Бг., хем и от отбор извън Бг. или Европа? Какво ще стане с нашите първи дами в плуването – Е. Аврамова и Н. Рангелова – на тях ще им се зачитат ли рекордите извън Бг. или ще се правят компромиси? Ако ще се правят компромиси ще се правят ли и за други плувци извън БГ? Въпроси , въпроси и пак въпроси.
3. Точка 4-та: „Н.Р-ди се утвърждават от УС на БФПС, ако са регистрирани, само с ел. измервателна уредба”. И това решение е нормално, модерно, в крак с времето , наистина вече е анахронизъм да ти мерят с хронометър, че и трима души, могат да станат шмекерии и т.н. Обаче , реалностите в Бг. са че на практика няма ел.времеизмернвателни уредби! Те са 3 бр. – в Чучулигово, Варна, и в БФПС, обаче не мърдат никъде, не се вадят и не мерят състезания, освен тази на федерацията на Държавните първенства. Тази на федерацията се вади единствено и на турнира „Замората”, обаче пък турнирът е с ограничени дисциплини, ограничени възрасти и само по-покана! Във Варна пък, градът-шампион по организиране на състезания в Бг., един път не сме видяли тяхно състезание с ел. уредба, значи и там нещата не се чисти, я не работи, я собственикът си я пази или и иска многж пари за да я извади. При „Чучулигово” нещата сигурно са по същия начин, щото я няма никаква. И какво излиза – решението за задължителното ел. мерене на рекордите е модерно и правилно, но на практика ограничава рязко потенциалните бъдещи рекордьори само до Държавните първенства, просто защото безвъзвратно сме изостанали от съвременния свят. Азбучна истина е, че рекордите, поне от „младша” възраст и надолу се правят декември или рядко ноември защото тогава си най-голям и възмъжал през годината. Справка сайта на федерацията – гледайте месеците през които са постигнати 95% от рекордите! Да, но пък къде да изплуваш рекордното време, просто в Бг. турнири с ел. мерене няма НИКАКВИ, пък особено декември или ноември. Изходът е излизаш навън в друга по-„бяла” държава – там обаче те чакат другите точки от чл.12-ти!
4. Точка 8-ма: „Извънаредни стартове в Държавните първенства КАТЕГОРИЧНО не се допускат”, еми няма лошо, защо да се бави състезанието, защо едни да са над други, с какво са по-различни?! Това щеше да е така ако другите точки от чл. 12-ти ти даваха възможност да пътуваш, да търсиш турнири, да си избираш от многото на Балканите и Европа, ако някой те финансираше (примерно генерален спонсор) или ако имаше букет от турнири и в Бг. с ел. времеизм. уредби. Обаче, при положение, че примерно си сигурен в реализирането на рекорд на 800 св. стил при по-малките на малък басейн, за момчета, тази дисциплина е ужасно трудно да я издириш в Европа и да я има някъде тя или е на края на света, примерно Португалия, или не е под шапката на ЛЕН! Тогава единственият ти изход остава извънареден старт на Отборното първенство на малък басейн, да се примолиш, да те включат организаторите между батковците, да ти засекат времето електронно и да биеш 40-годишен брадясал рекорд. Е, да обаче, вече не може, и да си младият Фелпс ще пиеш една студена вода и до там. Точка 8-ма ти спира пътя към историята!
5. Стигаме до най-мрачната точица – точка 3-та – „гилотината”, най-накрая тя завършва така: „…и е представен до 5 дни след състезанието официален протокол, в който е постигнат резултата, с подпис и печат от Главния съдия”. Това за Главния съдия и печата, вече сме се примирили с него, започва да си става наша отличителна българска черта. На практика човек ако реши да мами, много лесно може да си изработи печат и някой да перне някакъв подпис. Все едно, че служител на федерацията сверява подписите или праща копие до организаторите за сверка. Нищо подобно, просто от отминалите соц. години си стои този анахронизам, създава проблеми, губи време, нерви и пари. В Сърбия, в наредбата им по този въпрос се казва: „…е длъжен да представи официален протокол от състезанието, а при невъзможност, да посочи мястото където са публикувани резултатите и и-мейл на организатора на състезанието”. Т.е. някой там си върши работата, дори без протокол, ще си намери класирането във виртуалното пространство, ще драсне един и-мейл до организаторите за потвърждение или за копие от протокола и готово. Просто, като целувка, хората облекчават живота на рекордьорите, не ги карат да издирват печатите на клуба организатор, не хвърчат по нощите из чужди държави, щото главният съдия си бил тръгнал, вземаш си протокола или си го принтираш в Бг. и си готов. Така беше до сега 2012 г., от 2013г. обаче към всички тези главоблъсканици се прибавя и срок от 5 дни! Все едно това е риба в ТИР, която на 6-тия ден ще се вмирише и няма да става за нищо. Пък и 5 дни от кога, денят на рекорда първия ден ли е или следващият е първия ден? Ами неработните дни броим ли ги? Ами официални празници, избори, неработни дни, референдуми, бомба в сградата, тогава тези дни да ги броим или ги вадим от срока? Ами Коледи, Нови години, тогава какво ще се прави? Какво става, ако си плувал четвъртък 1500 м и имаш още 3 дни състезание, ами ако си на 2000 км от родината, как за бога ще хвръкнеш в понеделник до Спортната палата? Подписът и печатът автоматично са те произвели в пощаджия, който носи важна пратка! Справка Кевин Костнър в „Пощаджията”, нещата ще заприличат на филма, само дето вместо кон ще натискаш педала и ще се състезаваш с времето! Ами ситуации като авария на автомобила, катастрофа, болести, глоби, граници, митничари, обир, контузии, починал роднина, загубване на багажа и т.н. и т.н. Просто 5-те дни НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ и всъщност са ненужни! Какъв ти е интересът да се моташ след рекорда, нали през това време може друг юнак да ти бие непредставения навреме рекорд и ще останеш с пръст в уста!? От друга страна, фактът на рекорда и след 2 години ще си съществува, той ще е направен, изплуван, и след 20 години той ще си е факт, няма да се вкисне или развали. Ако друг не го е подобрил, какво като си го донесъл на 10-ия ден!? Веднага привеждам пример: Турнир в Панчево – Р. Сърбия, петък точно преди Коледа (нашата, не Сръбската), след това Коледа и хоп 5-дена не се покриват, след това Нова Година и на практика изгаряш. Не си виновен в нищо, но 5-те дена са те преборили, сроковете, печатите, подписите и бумагите са девалвирали рекорда ти. И тъй като това е вопиюща несправедливост, ти остава единствено и само завеждането на Гражданско дело, ужасна разправия, съдилища, пак разходи и т.н. Не виждам съд, който няма да уважи подобно искане, ще се стигне до съдебно решение да бъде променена тази точка с 5-те дена, но защо трябва да е толкова трудно, да се губят нерви, пари и време и от двете страни? На практика федерацията няма ли интерес от повече рекордни постижения, защо и е да ги премахва с такива безмислени срокове и изисквания!? Въпроси и пак въпроси!
6. Точка 3-та , „гилотината” обаче в началото: „Н.Р-ди поставени извън календара на БФПС се зачитат ЕДИНСТВЕНО, когато са регистрирани в първенства от календара на ЛЕН, ФИНА и други КОНТИНЕНТАЛНИ първенства”. Ха сега де, примирили сме се с подписите на Гл. съдия, печатите, протоколите, 5-те дена, български граждани сме, картотекирани сме, обаче, аджеба как да си открием състезанието? Да погледнем горните изисквания: ФИНА – Световната плувна организация, стартове в нашия регион – НЯМА, камо ли пък за малките възрасти, най-добрите ни мъже и жени с мъка се добират до подобни състезани, камо ли 10-14 годишните! Поглеждаме нататък – ЛЕН – „Лига на Европейските нации” (в плуването), състезанията одобрени от ЛЕН в нашия регион са около 8-10% от всички провеждани с ел. мерене. Срещат се в интерес на истината и подобни състезания с участие и на малките възрасти, но не всички! Тези състезания обаче са по-далечко – Сараево, Загреб, Любляна и нататъка, обикновено над 800 км от Бг. (от Варна над 1000 км) – те са по-големи 2-3 до 4 дена, това ги прави автоматически СКЪПИ за посещение, много път, повече нощувки, повече храна, повече рискове по пътя, по-високи такси и т.н. Нещата по най-тънкият начин отиват над 700-800 лв. от състезател и придружител, ако пък е цял отбор сумата става непосилна! Ами същите да ги откриеш декември или ноември, когато си във върхова форма става още по-тягостно. Почесваме се и гледаме следващите позволени състезания : “ и други КОНТИНЕНТАЛНИ ПЪРВЕНСТВА”, а-а-а, тук ни излезе късмета си казваме, ето какво приятно турнирче има в Ниш, съвременна уредба, съдийски състав (сръбски), който пътува и свири почти през седмица, трибуни, близо е, евтино е… Оп, обаче покрива ли изискването? Еми, не става ясно! Какво се разбира първо под КОНТИНЕНТАЛНИ , ми тези във Великобритания автоматически отпадат, тя е остров не е от материка. Е. Аврамова ще трябва да пътува до Франция и то ако е покрила другите точки от чл. 12-ти. Ами Кипър и той отпада, това е остров, сори! Ами Азия тя влиза ли или може само на нашия континент Европа, ми тогава състезание в Истанбул в Азиатската му част не ни вършат работа, тогава излиза, че и по- регионални състезания и в Щатите също не покриват критерия, тогава пък Н. Рангелова ще е ощетена, а дори и да и се направи компромис, как моля ви се ще си донесе бумагата с подписа и печата на 5-тия ден , може би със Стелт ще долети!? Ами какво става, ако авторът е имал пред вид Европейската общност, тогава състезанията и от Сърбия, Македония, Черна гора, Хърватска и Турция не ни вършат работа, е къде да поставяме рекордите тогава? Сиреч, що е то КОНТИНЕНТАЛНИ, без островите, само Европа или само Европейския съюз не става ясно! Още по-витиевата е думичката ПЪРВЕНСТВА, ха сега де!? Първенство е равно на турнир, състезание, надпревара, това добре нищо ново, но ако авторът е имал пред вид Държавно първенство на дадена нация с отворен ренгламент и за участници от други нации!? Тогава става много зле, къде по дяволите ще се намери такова „първенство” в края на годината, че и да позволява външно участие, че и да включва малките възрасти, че и да ти върши работа като размер на басейна , че и да има твоята дисциплина? Отговорът е НИКЪДЕ! Или и да го има някъде ще е на 2000 км и 1000 лв. Ами 2-3 „първенства” отиваме на 2-3000 лв. Финансиране от страна на федерацията няма, генерален спонсор да помага няма, доходите на българина НЕ ПОЗВОЛЯВАТ подобни участия! Може би, ако бяхме германци, в средата на Европа, с техните доходи, може и да би имало някаква логика в горните изисквания, но не и в България, сега и на този хал! Изводът е КОНТИНЕНТАЛНИТЕ ПЪРВЕНСТВА трябва просто да се махнат, да се изпише „и други турнири с ел. уредба” и готово. Или да се уточни точно какво се разбира под К.П., за да не стават грешки, да се правят компромиси и да се мери с различен аршин, кое състезание става и кое не става. На практика всички тези точици и драконови изисквания бетонират старите рекорди, най-вече във възрастите до „младша”, най-вече в рядко срещаните дисциплини (1500 м, 800 м, 400 м съч.) и най-вече на малък басейн защото по-трудно се намират. Ако горното за „първенствата” е вярно ще останат единствено турнирите под шапката на ЛЕН единствената сламка за която може да се закачи потенциалния рекордьор. Ще се пръскат грешни пари за пътувания до далечни дестинации и възможностите за постигане на върхови постижения ще намалеят рязко с пъти и пъти. Единственият светъл лъч ще останат турнирите в Македония – „Немокъп” и „Делфинкъп” на 50 м басейн, ако въобще бяха признати от ЛЕН. Лошото е, че там нещата са толкова крехки, страната се клати, басейнът е в окаяно състояние, държавата е по-бедна и от нас, човекът оркестър Александър не се знае до кога ще има хъс и ентусиазъм да се занимава с турнирите и т.н. и т.н. На практика цяла България ще се обляга и ще разчита на един от малкото ентусиасти и то в съседна Македония. Малките 25-метрови басейни въобще пък ги отписваме от вариантите за възможност в края на годината. Също интересно ще е какво ще правят малките спринтьори на 50 м (без св. стил) те също ще палят автомобилите из Европа, щото в новите регламенти вече ги няма петдесетачките. Пример: Г. Цурев троши нон стоп рекордите на 50 м гръб, сегашният рекорд на 50 м е на сина П. Божилов (възраст- „деца”) , тъй като вече ги няма 50-те метрови дистанции на ДЛОП-ва той автоматически глобява баща си и майка си поне с хилядарка, защото ще са принудени да търсят турнир под шапката на ЛЕН из Европа. Пример 2-ри, 800 м св. стил, деца, малък басейн, рекордът е адски стар на големия плувец за времето си К. Туманов, до преди този член 12-ти, пак беше почти невъзможно да се намери състезание с тази дисциплина, сега на практика става със сигурност невъзможно с изискването за ЛЕН, Континенталните първенства, забраната за извънаредни плувания, че и срокът от 5-те дена. Дори и да се изредят през годините 10 деца, които да успеят да бият този рекорд, те няма къде да го направят законно според новата наредба. От там и ДОСТОВЕРНОСТА на Националните рекорди ще става все по НЕДОСТОВЕРНА!
В заключение, блъскам си главата и се чудя, къде е интересът на БФПС да затяга толкова явно и без това затегнатата примка около регистрирането на рекорди!? Може би с тези изисквания натиска плувните клубове и ентусиасти да организират повече и по-разнообразни турнири в Бг.? Хубаво, но как без уредби, нали вече има такова изискване, плюс това как да стане без помощ от федерацията в тази беднотия! Или пък се съмнява, че състезанията около нас са долнопробни, несериозни и непрестижни за постигането на Н.Р-ди? Тогава пак опираме до алтернативни турнири в България, където контролът ще е по-сериозен. Но тук пак водеща роля трябва да има федерацията! Или пък, като се види, че се трошат много рекорди в плуването от Министерството ще си кажат, а-а-а… тия нямат нужда от финансиране, нещата вървят и така? Но пък политиката на Спортното министерство, до колкото се разбра в последно време е: „ще се подкрепят тези които постигат”. Значи и това не може да е вярно!? Или, има някаква ревност между носителите на старите постижения и младите които напират отдолу!? Това също е много грозно и не би трябвало да е вярно. Или пък авторът е бил неопитен, не се е замислял много, много и е попресолил въпросния чл. 12-ти във фурията на повсеместните промени на новата Наредба. Може би е това!? Знам ли. Най-лошото би било истината да е, че на някой там не му се работи, не му се чете, не иска да се занимава с въпросните бумаги (с подписа и печата), мързи го да си седне на столчето и да вкара 3 цифрички и 5 думички и да изтрие старите. На такива случки сме се нагледали докато чакаме на дадено бюро някоя лелка да си свърши работата, а тя си бъбри по телефона и хоп – ненадейно, излиза в едночасова почивка. Нищо че ние гражданите и плащаме заплатата и че е длъжна да е слуга на гражданина. Иска ми се да вярвам, че и това не може да е вярно, особено сред спортисти, и най-вече плувци. Лошото е, че друго няма, някоя от тези причини ще да е!
В заключение на заключението призовавам авторите на чл. 12-ти да не ми се сърдят, че задавам въпроси, а да се вгледат в текстовете и да облекчат живота на състезатели, родители и треньори. Няма нищо срамно да се конкретизират, премахнат или променят спорните текстове и думички. Няма значение кой е прав или крив, важно е състезателят с таланта да не бъде затрудняван допълнително и неоправдано. Не може малките плувци в България да бъдат на практика закрепостявани и ограничавани да се борят само на местна почва и то до юли. Няма как да ги достигнем онези… добрите ако не си омешваме шапките с тях извън Бг. в нормални турнири и състезания. Не сме толкова големи и велики в плувния спорт, че да ходим само на престижни и скъпи турнири. Точно обратното е правилното – участия в Балкански турнири, трупане на опит, обмяна на опит, и току виж измътим и ние българите приличен турнир одобрен от ЛЕН.
Благодаря на ПБПС за форума и трибуната.
С добронамереност: Б. Божилов -Бруно