Съвсем наскоро в групата „Плуване & Водна топка“ във Фейсбук се разрази дискусия около българските рекорди за 24-часово плуване в басейн. Оказа се, че никой не знае с абсолютна сигурност кои са поставили българските рекорди, кога, къде и как това е станало, нито пък e ясен точният метраж до сантиметри.
Също така се разбра, че няма и никакъв официален регистър, който да се поддържа с тази информация.
Това е наистина напълно недопустимо и най-малкото е неуважение към нашите плувни герои.
Така повече не може да продължава.
Какво да правим?
Има няколко варианта.
Първи вариант
Регистърът се поддържа от БФПС. Това е нереалистично най-малкото защото плувната федерация няма интерес, а и тя не знае. например, дори поредността на държавните ни първенства по плуване.
Втори вариант
Записване на българските постижения в Книгата на рекордите на Гинес. Също нереалистичен вариант, защото това е бизнес за много пари, а българите са бедни. Знаете, че рекордите на Човека Амфибия (Яне Петков), който плува напъхан в чувал с вързани ръце и крака в басейн не бяха вписани в Гинес защото санданчинанът не можа да събере немалката сума пари.
Трети вариант
Създаване на български плувен Гинес. Правим си наша организация, оглавена от авторитетно лице (лица) от нашите плувни среди, която започва да води такъв регистър и той домува при нея. Тя си има строг регламент и събира такси за вписване, но не много високи. Това е най-реалистичният вариант.
Още рекорди
Българският плувен Гинес (ние ще си го кръстим по друг начин) може да регистрира всякакви плувни рекорди (рекорди във вода).
Да кажем:
1. Плуване само с една ръка.
2. Брой шутирания във врата за водна топка от стандартно положение.
3. Плуване с дрехи и обувки в басейн.
4. Плуване с куче в басейн.
5. Брой стартирания от стартово блокче за 24 часа в басейн.
6. Гигантска плувна щафета за време – да кажем 1000 по 100 метра.
Вероятно на много хора тези рекорди ще се сторят налудничави, или нелепи, но точно това е целта – необичайното привлича като магнит, чудаците са всеобщи любимци, рутината е скучна, светът е шарен – да направим и плуването пъстро.
Също така ще се повиши популярността на плувните постижения и те ще станат атрактивни за медиите.
От това даже могат да се спечелят пари. Ще се намерят и рекламодатели. Те даже ще се по-склонни да дадат пари за щафетата 1000 по 100 метра, отколкото на някой млад плувен талант. Така функционира бизнесът в България и не можем да му се сърдим.
Бай Ганьо ни показва пътя
Защо да си даваме паричките на немците – т.е. на Гинес? На тогоз крайцер, на оногоз крайцер – няма изкарване. Та това ни го каза още бай Ганьо – безсмъртният литературен образ описан от Алеко Константинов като мустакат и валчест чичо носещ шишета с гюлово масло в дисагите си, заедно с огромна погача и деликатни късчета кашкавал. Бай Ганьо си е простак и измамник, но пък разбира, никой не може да отрече, от далавера и келепир.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.