Възходът и краят на бързите бански (видео)

 

Преди олимпийските игри в Рио де Жанейро доста специалисти бяха на мнение, че световните рекорди в плувния басейн няма да бъдат чак толкова много. Един от основните аргументи бе, че състезателите ще плуват с текстилни, а не с високотехнологични бански. Това не се случи и станахме свидетели на шест световни рекордиа. Бяха поставени „бавните” текстилни бански.  

 

BGswim.com припомня възхода, залеза и краят на торпилните костюми.

 

Малко история

 

Високотехнологични  бански костюми се появяват някъде в края на 90-те години на ХХ век и много бързо набират популярност сред плувците благодарение на своите уникални качества: подобряват положението на тялото във водата и повишават неговата плаваемост, осигуряват компресия на мускулите, като в крайна сметка увеличават скоростта на плувеца.

Спортното плуване полека-лека започва да се трансформира в технологичен спорт, каквото никога преди не е било, като все повече състезатели започват да плащат все по-големи и по-големи суми за да се сдобият с мечтаните „бързи“ бански, които могат чувствително да подобрят техните постижения.             

 

Звездният час на полиуретановите бански 

 

13-ото световно първенство по плувни спортове, което се провежда в Рим от 17 юли до 2 август 2009 г. ще се запомни най-вече с това, че шампионатът във Вечния град е последният, в който плувците използват т.нар. високотехнологични  бански костюми.

 

На световното първенство в Рим през 2009 г. германецът Паул Бидерман предизвика фурор с високотехнологичния си костюм

Иначе в Рим си дават среща рекордните до момента 2556 състезатели от 185 държави. В крайното класиране по петте вида плувни спортове начело с по 29 медала са суперсилите САЩ (11 златни, 11 сребърни и 7 бронзови) и Китай (11 златни, 7 сребърни и 11 бронзови), а на трето място се класира Русия с 20 медала (8 златни, 8 сребърни и 4 бронзови).

ФИНА (Световна федерация по плуване за аматьори) не се противопоставя на използването на „бързите“ бански костюми и първенството бива наречено разговорно „пластмасовия шампионат“.

С помощта на новите бански плувците трошат нечуваните 43 световни рекорда.      

 

Два двубоя по сините коридори приковават вниманието на милиарди зрители по земята.

https://www.youtube.com/watch?v=OEnrIP2AGnY

 

Първият – на 100 м бътерфлай, между Майкъл Фелпс (САЩ) и Милорад Чавич (Сърбия). Двамата имат стари сметки за уреждане още от Пекин 2008 г. В Рим американецът отново триумфира с нов световен рекорд – 49.82 сек., надава нечовешки викове след финала и съзнателно не поздравява сърбина.

 

Вторият двубой е на 200 м свободен стил между Фелпс и изгряващата звезда Паул Бидерман (Германия). Противно на очакванията, немецът безапелационно спечелва с нов световен рекорд – 1:42.00 мин. Треньорът на Куршума от Балтимор Боб Боумън е видимо учуден: „На мен ми отне 5 години да доведа питомеца си от 1:46 до 1:42, а Бидерман го стори за 11 месеца.

Това е невероятно. Бих искал да знам как стават тези работи. Защо изобщо трябва да се тренира, а не просто да си обуеш подходящия бански“ Подтекстът е, че успехът на Паул Бидерман се дължи преди всичко на полиуретановия костюм, а не на неговите индивидуални усилия и майсторството на треньора му.   

https://www.youtube.com/watch?v=3Tah_Wja6YA

Залезът на „пластмасовите“ бански

 

След като през 2008 и 2009 г. плувците подобряват изумителните 255 световни рекорди, става кристално ясно, че трябва да се вземе кардинално решение относно високотехнологичните бански костюми.

Йън Торп първи въведе целите костюми и заради тях също заслужи прякора си Торпедото

 

Както обикновено става се оформят два основни лагера. Става дума и за крупни финансови интереси.

 

Първият лагер (по-малкият) твърди, че новите бански са невиждан и нечуван шанс за плуването да повиши свята популярност с световен мащаб, както и да прикове вниманието на корпоративния сектор. Новите бански са наричани от този лагер „символ на ХХІ и на модерния дух на времето“.

 

Вторият лагер (по-малкият) е твърдо убеден, че „пластмасовите“ бански убиват плуването, нещо повече те са подигравка с неговата философия, тъй като всеки новак след като ги облече може да подобри времето си с поне секунда в късите дистанции, което за спорт като плуването е страшно много.

„Пластмасовите“ бански биват обявени от противниците им за своеобразен технологичен допинг.     

         

Краят на „пластмасовите“ бански

 

На 24 юли 2009 г. ФИНА провежда своя Генерален конгрес в Рим. Целият плувен свят е затаил дъх какво ще реши най-висшият орган за високотехнологичните бански костюми. Изборът е съдбоносен. Могат да се вземат две решения.

 

Първото – да се разрешат всички хай-тек костюми и плуването да поеме към неясно и противоречиво бъдеще, белязано обаче от големите пари и спирала на нови световни рекорди.

Сърбинът Милорад Чавич летя в басейна, докато плуваше с хайтек бански

 

Второто – плуването да се върне към своите корени и да забрани новите бански. Делегатите на конгреса приемат второто решение с огромно мнозинство – 180 гласа „за” и само 7 „против”.       

 

От 1 януари 2010 г. година влиза нов регламент относно плувните бански – плувните костюми трябва да свършват над коляното и да са произведени от текстилен материал. Банските от полиуретан се забраняват.

Мъжките бански трябва да са от талията до над коляното (т.е. като прилепнали плувни панталонки), а женските – със свободни рамене. Безподобният Майкъл Фелпс (САЩ) приветства промяната: „Решението е добро. То ще ни върне отново повече към техниката и по-малко към технологията.“

 

Плуването след решението в Рим

 

Отначало всички мислят, че след забраната на „бързите“ бански нови световни рекорди в плуването ще се поставят все по-малко и по-малко. Дори започва да се говори за очакван десетилетен застой. Отначало това като че ли се потвърждава. На световното първенство в Шанхай (Китай) през 2011 г. са подобрени „само“ два световни рекорда.

 

Постепенно обаче нещата влизат в своето нормално русло и плувците и плувкините, които стартират с текстилни бански започват отново да коригират върховите световни постижения.

 

Истинското потвърждение, че не банските, а плувецът, правят плуването дойде в Рио де Жанейро. Световните рекорди на Кейти Ледеки (400 и 800 м св. стил), Сара Шьоштрьом (100 м бътерфлай), Катинка Хошу (400 м съчетано), женската щафета 4х100 м св. стил на Австралия, Адам Пийти на 100 м бруст и Райън Мърфи на 100 м гръб в смесената щафета на САЩ 4х100 м, са неоспоримото доказателство за това. 

 

Ново начало за „пластмасовите“ бански?

 

Отвреме-навреме се чуват спорадични гласове за връщането на банските от полиуретан в плувните басейни и за преразглеждане на решението от Рим през 2009 г. за тяхната забрана. Засега обаче мнозинството от плувци и плувни функционери е твърдо против. Дали обаче това ще продължи още дълго време? 

 

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар