Фамозният френски плувец Яник Аниел даде обширно интервю пред авторитетния френски вестник „Le Figaro”, публикувано днес. Франсето има за най-голяма цел шампионска титла от предстоящото световно първенство в Барселона, след като изпрати една звездна олимпийска година.
След игрите в Лондон, Аниел, който тренира при Фабрис Перелин в Ница постигна своите цели за 2012година. Започвайки тренировки отново през септември, французинът вижда една „бяла страница”, върху която трябва да напише друга част от плувната история. Неговите думи бяха: „Сега, след като съм олимпийски шампион просто ще продължа да плувам. Винаги ще си поставям цели точно поради тази причина, че съм олимпийски шампион и се чувствам по-мотивиран. Никога не съм печелил титла на голям басейн. Искам такава титла, а дори може и няколко.”
Като бъде попитан за световни рекорди, спортистът казва, че неговите цели не са „да троши рекорди”. Според него, могат да се случат велики неща, ако плувец съсредоточи всичко върху техниката, желанието и темпото. „Всичко ще си дойде на мястото, стъпка по стъпка”, добавя той и продължава: „В Анже (на националното първенство на Франция) подобрих световния рекорд на 400 м свободен стил, а не очаквах нищо подобно. Това да се изумиш, създавайки нещо грандиозно по време на състезание, е част от тръпката, която прави смислени тренировките… Колкото до границите, смятам, че те са творение на човека, което не му позволява да направи нещо велико.”
Аниел не пристигна в Лондон с мисълта за медали и рекорди, а трябваше да се съсредоточи върху това да „подреди всички части на пъзела” до големите състезания. Като се сеща за игрите в Лондон, той казва: „Мислех си, че ако спечеля медал ще е добре, но ако спечеля титла ще е супер. Накрая си тръгнах с 2 златни медала (200 м свободен стил и щафета 4х100 м свободен стил) и сребърен медал (4х200 м свободен стил). Имах страхотна седмица. Не беше неочаквано, но беше страхотно.”
„С нетърпение очаквах дисциплината 200 метра свободен стил, но неочакваната победа на 4х100 метра свободен стил, където разбихме надеждите на САЩ, Русия и Австралия, ме прати в небесата… Все още не знам какво време дадохме, но помня едно – видях възхищението върху лицата на Амори (Льово), Клемент (Лефер) и Фабиен (Жило). Същата нощ, заедно с Клемент, с когото бяхме в една стая, не ни хвана сън. Двамата лежахме на леглата със затворени очи, но „експлодирахме” отвътре. Сякаш лампите бяха светнати и не можехме да ги изгасим.”
Въпреки всички постигнати успехи Аниел все още не смята, че е достоен да бъде „лидерът на отбора”. „Тази роля все още не е за мен. Има много по-опитни спортисти, които да приемат тази отговорна задача”, споделя той.
На въпроса колко още планира да остане в басейна плувецът казва: „Не мисля, че ще продължа след 30 годишна възраст. Това, което ще ме накара да се откажа са не постоянните тренировки, а това, че ще ми се иска да опитам нещо ново – образование, работа, пътуване.”