Снимка: Изглед от нощен Трабзон
Неангажиращо звучи заглавието на моята статия. Пиша върху явлението българско плуване и това колко е отстоянието между прошката и унижението.
През 2011 г. юношеското ни плуване има едно голямо състезание – ХІ Европейски младежки игри в Трабзон /Турция/ в края на месец юли. Игрите се провеждат на 2 години и в тях участват юноши и девойки младша възраст. При юношите родени 1995/96 г. и девойките – 1997/98 г. ситуацията в плуването започва да се изяснява. Отново водеща роля ще имат големите: Русия, Великобритания, Германия, Италия, Унгария и др. Гледах приключилото преди часове първенство на Русия във Волгоград. Руснаците готвят наказателна експедиция, заради провала преди 2 години в Тампере. Юношите им са много силни и компактни във всички стилове. Девойките им също са впечатляващи, особено като физика. Смая ме победителката в бруста Анна Ганус, която е с уникална фигура и невероятно гъвкава. Британците отсяха своите състезатели през март на шампионата в Манчестър. Там се открои Матю Джонсън, който е уникално разностранен състезател. Италия проведе квалификация през април в Ричионе и при тях има явление – Андрея Д’Ариго с мощна физика и впечатляващи резултати. Специално внимание обръщам на литовката Рита Мейлутите, която тренира във Великобритания и има ужасяващо силни резултати, особено в бруста и съчетаното плуване. Единствено французите не се напъват в тези възрасти, като е интересно да се сподели, че те не организират национални шампионати за деца под 12 години. Доколкото разбрах има закон, ограничаващ долната граница за активно спортуващи?! Домакините от Турция са амбицирани да се запомнят, а гърците традиционно вадят отлични юноши. Предстоят шампионатите на Германия, Нидерландия, Украйна, Дания, Швеция, Унгария /особен интерес/, Гърция, Чехия, Швейцария и… България.
Нашите юноши и девойки имат големия шанс да се проявят. Силно се надявам Джорджия Кадоглу /на 200 м бруст и 400 м съчетано/ и Никола Димитров /200 м бътерфлай и 400 м съчетано/ да влезнат поне в малкия финал /9-16 място/.
Пишейки статиите си разчитам на независимата плувна медия Първи български плувен сайт и често съм засягал с критиките си някои деятели и треньори. Винаги обаче съм пазел състезателите и състезателките от критики, защото те са продукт /нека не звучи грубо/ на състоянието на плуването и на държавата ни. Тяхното представяне винаги ми е доставяло огромна радост и удовлетворение от желанието и волята за победа. Да умееш да се извиниш и да ти простят го могат само големите, силните и толерантните хора. Надявам се, че г-н Иван Цанов ще ми дава трибуна и за в бъдеще при приближаване на големите стартове.