С интерес прочетох статията на главния редактор на ПБПС г-н Иван Цанов в най-четената и посещавана плувна медия на Балканите (ПБПС е втората най-четена плувна медия на Балканите с 10500 хита на ден средно, най-четената е Swim Star Web Portal (Сърбия) с 18000 хита на ден средно – бел. гл.-ред.). В много отношения той е абсолютно прав относно моето битие в света на плуването. Аз с гордост се смятам за ученик на първия и незабравим статистик на България – Григор Лазов /бате Гришо или г-н Лазов както го наричах до края/. Още през съвместната ни работа ни гледаха със смесени и противоречиви чувства – от възхищение за непосилната ни дейност до мрачност от реалността на резултатите.
Последните 10 години отчаяно се опитвам да съм в помощ на нашето позалязващо и затихващо плуване. Всяка година изпращам всичко създадено от мен до федерацията БФПС /с тайната надежда да съм в помощ/. Но от там: "Ни дума, ни стон". Как поне не ми се обадиха да ми кажат да не се хабя. Просто пълен здрач. Добре че е Първи български плувен сайт да стане достояние нашето сгромолясване. Да, цифрите не лъжат. Направих си и собствен сайт за публикации. Обаждат ми се родители с молба да напиша нещо за децата им или да получат информационна порция от резултати и след това просто се "изпаряват". Май смятат, че това ми е живота и нямам други ангажименти. Как поне един не се сети да попита от какво имам нужда и желание.
И изневиделица получих електронно писмо, в което ясно и кратко ми се предлагаше финансова помощ. Изпращаше го човек, който не познавах, а и той мен. Оказа се изключително компетентен и много начетен човек, който е наясно с нашето плуване и който го боли за перманентното западане от две десетилетия насам. В направените от него анализи на плуването в родния му град открих колко точна преценка може да се направи за действителността. Не можах да повярвам, че се намери приятел и съмишленик за който не съм писал нито ред и който категорично пожела да остане анонимен. Явно че все още има в нашата мъглява и напудрена действителност хора -дарители, от възрожденски тип. Дарението е голямо за мен – българският учител, който се налага да работи на две места и да поддържам тлееш огъня на плувната ни статистика. Все се питам, ами след мен…
Май ще прокънти въздишка на облекчение, че няма да се вижда действителността. И когато отидем тук и там по състезания ще бъдем отново "валлат". То като изпращам информация до федерацията – както казваше леля Цана – "голема разноска". Изпитвам дълбоко подозрение, че е най-добре да живеем в информационна мъгла и да живуркаме някъде между 18 и 34 място от 45 участници. Или както ми казаха от ТАМ – "Всичко го има в интернет". А, да видим как ще го намерят? Разбирам, че отварям нов фронт на противопоставяне с мощната ни федерация и треньорския съвет. Или както много точно обрисува г-н Цанов отношението на много капацитети и мастити специалисти към мен "злобничко шушукане зад гърба, но задължително на маса". Наистина се изморих да се надявам дори на едно „благодаря”. Сещам се на републиканското на юноши и девойки през март в Пловдив колко много деца се цамбуркаха носени от желанието за слава. Сещам се за техните родители, които бяха готови да ги последват във водата и да им се скарат да плуват по-бързо. Сещам се и за срещата с един скромен треньор, който беше изключително грижовен и всеотдаен към своите състезатели, които го обожаваха. Сещам се и за срещата си с редица фактори на плуването ни, които се опитаха да ме заобиколят отдясно, но моята крачка в страни ги постави лице в лице и просто нямаше какво да си кажем. Настъпи оглушителна тишина.
Нашето плуване има жилави корени, които трябва да се пазят и обгрижват от всеки, който милее. Един от тях съм и аз.
Интернет сайт: www.swimrecords.sports.officelive.com
Ел. поща: rumen_swim@abv.bg