Или защо беше по-правилно УС на БФПС да съди за клевета и обида Борис Божилов – Бруно отколкото да го вади от басейните за 2 години
Николай Кръстев
„Наказва се длъжностното лице на ПК Омега 01 Борис Божилов – пом. треньор, като се спират (ограничават) треньорските му права за 2 години в областта на всички дейности на БФПС и не се допуска до организирани от БФПС мероприятия.“
Извадка от решение на УС на БФПС
от заседание на 16.10.2017 г.
Извънспортни страсти продължават да вълнуват раздираното от личностни конфликти българското спортно плуване. УС на БФПС наложи безпрецедентно наказание. Преди това няколко години ръководството на федерацията бе принудено да пише и обяснява на съответните контролни органи и комисии, че не е направило това, в което упорито и последователно е обвинявано от многобройните сигнали и жалби на Борис Божилов – Бруно до почти всички държавни инстанции.
Логиката на тежката санкция според решението на УС на БФПС (отново според протокола от 16 октомври 2017 г.) е:
„Доклад прави Председателят Г. Аврамчев за поведението на г-н Б. Божилов. Б. Божилов от няколко години осъществява деяния, представляващи писмени сигнали до почти всички възможни контролни органи, съдържащи тенденциозно поднесени неоснователни и неверни данни и набедяване на БФПС и нейното ръководство в административни и финансови нарушения и престъпления, свързани с разпореждане със средства от бюджета и процедури по ЗОП, с което се уронва престижа и авторитета на БФПС и се тероризира, в продължение на години, психически ръководството и служителите на федерацията. Сезираните с тези клеветнически, набеждаващи писания контролни органи (прокуратура, полиция, АДФИ, инспекторат на ММС и др.) след обстойни продължителни проверки от оторизирани експерти не установяват наличие на тенденциозно и умишлено твърдените от Б. Божилов нарушения и престъпления. Тези техни заключения са обективирани в официални крайни актове (постановления на прокуратура, заключения на АДФИ, констатации на Инспектората на ММС).“
Или казано иначе – окончателното неустановяване на нарушения и престъпления от контролните органи по сигналите на Бруно дават основание на ръководството на федерацията треньорските му права да бъдат спрени (ограничени) в рамките на „организираните от БФПС мероприятия“.
Факт е, че подобна атака с жалби и сигнали няма как да не нагнети напрежение в работата на федерацията и да не се отрази негативно върху имиджа на БФПС. Но още по-вярно обаче е, че в нашата държава абсолютно всеки има конституционно право на жалби и сигнали, които не са анонимни (за разлика от няколкото кресливи субекта, които прикрити подло зад страхливата си анонимност раздават оценки и правосъдие с подсъдни квалификации в социалните мрежи от позицията на последна инстанция), защото Бруно винаги действа от свое име. Но го отнася и клубът му Омега 01.
По дефиниция БФПС трябва да е разумната и спокойна страна, която с компромиси да успокоява напрежението, ръководейки процесите на плуването у нас. В този случай обаче нервите на хората от УС на БФПС не издържаха и действията им тръгнаха в друга посока, който по-скоро е неправилна.
Целта на този текст не е да каже къде и доколко в кавалкадата си от оплакания Бруно има право и къде не – това е от компетенцията на тези, които проверяват сигналите, и правилно и честно е никой да не си присвоява тези права, независимо че се намират и такива, които спокойно го правят, самообявявайки се за глашатаи на истината. Най-вероятно обаче както винаги същата тази истина е някъде по средата. Защото нито УС на БФПС, нито Борис Божилов, са безгрешни.
Кристално ясно е, че крушката си има опашка. Несъмнено добрият треньор Бруно през годините се наложи не само като бунтар и търсач на справедливост, но и като човек с неприкрита, понякога и необоснована конфликтност, и със самомнение за всеобхватна компетентност. Това обаче освен поддръжници му създаде и недоброжелатели извън УС на БФПС.
Също така е ясно, че ответният удар на УС на БФПС излиза встрани от рамките на това, в което Бруно е обвиняван, и затова като цяло е неприемлив. Просто Борис Божилов е атакуван по спортна линия за юридическите си и незабранени от закона действия. Затова логично е ответните контрадействия да са в същата сфера от обществени отношения, а не да навлизат в друга.
Сигурно е, че ефектът от това тежко наказание още повече ще вкара случая в простата, но по принцип невярна канава на противопоставянето между „добри“ и „лоши“ или между „подчинени“ и властимащи. А изместването на сблъсъка от плоскостта на споровете по оста „правилно или неправилно решение“ превръща УС на БФПС в постоянно отбраняващ се орган, който от обяснения как, какво и защо е направил понякога пропуска да свърши това, за което е избран – да ръководи принципно и авторитетно спортното плуване в България и да работи усилено за неговия просперитет.
УС на БФПС сега пропуска или заобикаля най-важното. Че Борис Божилов – Бруно е треньор на един от най-перспективните български плувци, съвсем реален кандидат за олимпийско участие в Токио – синът му Петър. Затова БФПС не би трябвало да наказва чисто спортно (ако няма чисто спортни прегрешения) наставника на този талант, като именно в предолимпийските две години спира (ограничава) правата му. Защото така пряко няма как да не навреди на представянето на Петър по състезанията в България, а оттам и на подготовката му за Токио. Именно това би трябвало да спре УС на БФПС да не налага чисто спортна санкция за деяния на Бруно извън басейна, които обаче, разбира се, че генерално касаят плувния живот у нас.
И щом УС на БФПС като цяло и хората в него се чувстват засегнати и „жертва на терор“ от сигналите и жалбите, за които съответните проверки показват, че са неоснователни, най-добре беше управата на федерацията да потърси чрез съда правата си за клевета и обида. Тогава ръководството на родното плуване щеше да „играе“ на същото поле като опонента си. И при наличието на доказаната липса на нарушения от прокуратура, Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Инспектората на Министерството на младежта и спорта по принцип не би трябвало да има проблем да спечели в съда. И така на натрие носа на Бруно, мъдро запазвайки го като кадърен треньор в името на плуването.
Сега двегодишното наказание „по устав“ на Борис Божилов е само спортно. Както знаем от казармата гонката по устав е най-тежка. И това Бруно го усети на гърба си – след цял низ от „уставни“ действия срещу него той дори не бе допуснат да награди сина си като балкански шампион в София по формални причини. Резонно всичко това го превръща в мъченик, подложен на гонения и атакуван борец за справедливост. А сегашната санкция води след себе си логични демонстрации като самонаграждаването на Петър Божилов на турнира в Стара Загора. Така в крайна сметка наказанието, освен вредно в чисто спортно отношение за българското плуване, се изражда в цирк, панаир и сеир как, от кого и дали ще бъде приложено на поредното състезание. И в този свой аспект санкцията въобще не постига целта си, дори напротив.
Повтарям най-важното – това наказание няма как да не рефлектира върху представянето на Петър Божилов в басейна. А точно това УС на БФПС би трябвало да иска да избегне на всяка цена в името на основната си цел да развива спортното плуване у нас. Сега талантливият млад плувец става жертва на борби и обстоятелства извън него, което можеше да бъде избегнато в този му вид, ако търсенето на отговорност от Бруно сега беше изначално правилно позиционирано от УС на БФПС – в съда за клевета и обида.
Там, при органите на Темида, където така или иначе с абсолютна сигурност ще продължи атаката и по други теми и казуси срещу ръководството на федерацията.
Забележка: Мнението на автора е лично и не ангажира Асоциацията на българските плувци, чийто председател е Николай Кръстев.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.