Положението със съхраняването на българската плувна история и плувна старина е крайно тревожно. Един по един нашите великани се преселват в отвъдното, а никой не записва и съхранява безценните им спомени. Вече “изпуснахме” такива наши плувни светци като Алекси Алексиев (Папата), Христо Червенков (Мукаши), Стефан Попов (Замората), Григор Лазов (бате Гришо) и други. Никой не запази знанията им приживе и те отлетяха заедно с тях безвъзвратно. Това е непоправима загуба за всеки един поотделно, за всички нас, за българското плуване, за целокупния български спорт.
В момента пишещият тези редове завършва книга, която досега не съществува в нашата плувна история. Тя се нарича “Кратка история на българското спортно плуване” и обхваща периода от 1878 г. до 2011 г. Нещо обаче наистина ни потресе и нагледно ни показа колко неблагодарна и ефимерна е българската плувна памет. Не можахме да установим с абсолютна точност къде точно е роден патриархът на варненското спортно плуване Алекси Алексиев (Папата). Нямаме документ (артефакт) или неоспоримо доказателство за това. Какво ли не чухме – май, като че ли, питай еди кой си, ама не знам, провери, май онзи знае, не съм сигурен, не ме интересува, жена му знае, струва ми се, обади се след месец, пише го в един вестник, кой се интересува от това, и т.н. и т.н. Направихме си труда да пресметнем с колко души точно говорихме за да установим обективната истина – 47 човека – от всички възрасти, социални прослойки и възможни източници. Получихме 7 варианта на рожденото му място. Но все още нямаме документално доказателство. Вероятно в книгата, която е пред завършване за рожденото му място ще пишем – неизвестно. Науката за старината (историята) не борави с предположения, а с факти, тя се интересува от станало, а не от намерения и предположения. Уважаеми читатели, схващате ли за какво иде реч? Ние не знаем къде е роден Алекси Алексиев (Папата) – великанът, колосът, гигантът, патриархът, добрякът, свръхерудираният, човекът, който почти изгни и умря в басейна, лицето на когото е кръстен единият от басейните на комплекс “Приморски” във Варна. Мен лично ме е срам. Ама много ме е срам…
Никой не се интересува повече от българската плувна история освен българските плувци. Да опазим нашата история е преди всичко наше задължение – на плувците. Няма нито една книжка за история на български плувен клуб, за отделен плувец, за български плувен регион – това е напълно неприемливо. Асоциацията на българските плувци не може да огрее навсякъде. Ние вече написахме, издадохме и разпространихме две исторически книги – на път е да издадем трета. След 2 години (18 май 2013 г.) българското спортно плуване става на 90 години. Нима ще продължим по същия начин? Не е толкова трудно. В момента е ужасно тежко и хората гладуват, но смъртта си вършее с косата и отнася нашите в небитието. Можем поне да съхраним спомените в аудио-записи и в ръкописи. Всъщност е елементарно. Предупредете ваш плувен деятел два-три дена по-рано, че ще го посетите за да се подготви. Отидете с репортерски диктофон или бележник. Запишете каквото ви казва, попитайте го нещо, сканирайте стари снимки като запишете дати, населени места и имена. Та това е направо елементарно. Може да се справи и 15-годишен плувец. По този начин съхраненото може да чака и петдесет години. Барем дотогава България се оправи.