Познавам Жорж Станкович от 40 години насам. Той е истинско наше момче, класическо, стопроцентово, неподправено водняче. Даже някои го обвиняват, че говори единствено и само за плуване. Това обаче недостатък ли е? Не съм убеден. Без никакво съмнение, Жорж става и ляга със спортното плуване. Друго битие за него просто не съществува.
Какви ли не общи спомени имаме само. Някои са направо за хумористична книга, други са тъжни, трети трагични – шарени като живота.
Да се посмеем малко заедно. Жожо е момче, което обича шегата и носи на майтап.
Лагер в Сандански преди много, много години. Незабравимият бай Васил (баща му – Васил Станкович) подава стартови команди. Вика: „Плувай!”, а Жожо остава на блокчето. Бай Васил го гони, а Жожо негодува.
Австрия. Състезания за ветерани. Има няма 15 минути и докато ние се усетим бившият плувец на Левски е ченчил няколко фланелки и прибира очила в сака.
Плуваше всички хамалски дисциплини – 200 м бътерфлай, 1500 м св. стил, 400 м съчетано, но никога не се оплакваше. Носеше си безропотно тежкия плувен кръст. Носи го и днес. Ще го носи и утре…
Той е откривателят на голямата ни плувкиня Екатерина (Катя) Аврамова. Има заслуги за развитието на българското спортно плуване. Такива като него никога не ги награждават, нито почитат, нито споменават, не е от „нашите” и никога не е бил със силните на деня. Не превива гръб и не се кланя на никого. Такъв си е нашият Жожо.
Жорж Станкович не е самохвалко, нито парвеню. Макар и да не му спира устата да говори за плуване, никога няма да го чуете да се хвали или самоизтъква колко е велик. Във време, когато говореното (това ли е думата) зад гърба на плувни колеги се превърна в спорт по българските земи, от Джорджо Мородер няма да чуете и една сричка напреко някой. Не че няма на кого да се сърди, той просто така е възпитан. Е, виждал съм го ядосан, даже много, но никога озлобен или сквернословен.
Честит 50-годишен юбилей!
Гордеем се с теб!
И по-високо билото, майсторе!