Калина Николаева („Астери“ Варна) бе голямата звезда
Преди час във Варна завърши (6-8.06.2014) първото за летния сезон национално плувно състезание „Златна рибка“ за деца на 9-10 години. Какво ни донесе то, какви тенденции се очертаха, накъде е поело българското спортно плуване? Да направим опит да дадем част от отговорите.
Първо, когато се оценяват деца-плувци това трябва да се прави деликатно и пестеливо. Никакви дитирамби и фанфари. С по дума-две. Става дума за хлапета. Всъщност най-заинтересувани в случая са родителите и те напират – за статия, снимка, репортаж за отрочетата си. Човешко е, човек обича да се хвали, особено с гарджетата си, но не е правилно, нито пък помага на младоците. Младите плувци са едва в началото на тежък и противоречив път, може даже след пет месеца да не са в басейна. Така че – по-кротко.
Второ, потвърждава се генералната тенденция в родното спортно плуване – доста силни отделни единици, масата – посредствена и отчайващо слаби тези на опашката. Единиците са ясни – изпъква астерката Калина Николаева с пет индивидуални златни медали и добри времена. Поразпитахме за Калина – безспорен талант, добро и трудолюбиво момиче. Дано да ѝ тръгне по-вода. Масата е с посредствени резултати. За съжаление и на „Приморски“ можеха да се видят плувци, които едвам завършват дисциплината, даже ни казаха, че замалко да се наложи ползването на спасител. Това е недопустимо. Може да се помисли за финансова санкция (българинът от друга не разбира) – ако плувецът завършва на отчайваща дистанция от най-добрите – треньорът, който го е довел да бъде така добър да плати глоба – не бива да се подиграваш с другите водняци, зрителите и медиите.
Трето, има нови клубове с голям хъс и модерен мениджмънт, които искат да скроят шапка на големите и прочутите. Става дума за „Астери“ Варна и „Царевец“ ВТУ. При тях има общи неща. В основата на успеха стои един-единствен човек – при „Астери“ Гергана Василева, при „Царевец“ ВТУ Панайот Паздерков. Двамата са много различни като характери – нещо като земя-небе. Василева няма как да не я забележиш, даже ако си мъж и ще се обърнеш да я видиш, докато Паздерков е някак си по-незабележим. Двамата обаче са изключителни професионалисти, горящи от амбиция, лягат и стават с плуването. Именно затова посредствените не ги харесват и ги атакуват, често с подмолни средства. Особено впечатляват първите места на щафетите на „Царевец“ ВТУ. Златото на щафета е класа, масовост, явление. Иначе първо място може да спечели и плувче от Знеполе, Краище или дори Гулийка. Въпрос на комбинаторика на гените или на стечение на обстоятелства – примерно, че вуйчото на спортиста познава окомуш треньор в Пловдив или в София. При щафетата няма вече случайност. Не може да има четирима случайни плувци. Иска методика, познания и яко бачкане.
“Бриз“ Бургас също стоят много добре, но те са по-скоро клуб на статуквото.
Кризата в колоса “Младост“ Пловдив се задълбочава. Нещо обаче това не се разбира и не се вземат мерки. Справка – виж класирането на 50 м бътерфлай при момчетата.
Четвърто, задължителната входна дисциплина (в конкретния случай 200 м св. стил) отново е ябълката на раздора. Около 65% от водняците не я приемат, 35% я приемат. Крайните мнения на тези, които не я приемат са горе-долу следните – безсмислица, скучна, продължителна, наложена без диалог и обосновка от БФПС, ограничаваща права – има дори намерения за граждански иск и произнасяне от съд за правомерност. Тези които са съгласни с входната дисциплина изтъкват приблизително следните аргументи – това е държавно първенство, а не селско състезание, има „давещи“ се плувци, които не бива да бъдат пропускани напред чрез ситото на „входнячката“, наложена е от БФПС – значи трябва да се изпълнява без коментар. Пишещият тези редове е на мнение, че колкото по-бързо БФПС отмени „входнячката“ – толкова по-добре. Тя разделя, а не обединява, пречи, а не помага, акумулира отрицателни емоции, а не създава положителни. Не стига, че българското спортно плуване едвам диша, ами и чрез „входнячката“ се всява допълнителен разкол. Плебсът (народът) също иска отмяна. Да бъде волята на народа.
Пето, има радващо разширение на географията на спортното плуване в България. Масовостта се е позавърнала, интересът е нараснал, професионализмът се е повишил. Остава благоприятните тенденции да се утвърждават, а неблагоприятните да се ограничават. Медията на плувците, както обикновено, ще следи процесите.
Панайот Паздерков