Невяна Митева е родена в Добрич (тогава Толбухин) на 2 май 1970 г. Учи в основно училище „Васил Левски“ и в спортно училище „Георги Ст. Раковски“. Започва да се занимава активно със спортно плуване през есента на 1979 г. – при Николай Колев, млад и амбициозен треньор, който създава първите си групи на новооткрития басейн „Русалка“. Треньорът Колев е изключителен специалист и под негово ръководство успехите на Невяна Митева започват да се множат. За съжаление той умира внезапно в разцвета на силите си, като не успява да види последващите големи резултати на най-добрата си състезателка.
Митева е универсална плувкиня, като печели в продължение на години титли в свободния стил, бътерфлая и съчетаното. По време на удивителната й спортна кариера е работила с доста треньори, на които дължи благодарност – Димитър Бобев, Панчо Гюрков, Паун Лазаров, Красимир Туманов и Лиляна Кръстева.
Най-значимите постижения на Митева са шестото място в смесената щафета 4 х 100 м и десето място на 100 м бътерфлай на олимпиадата Сеул 1988. Шеста е на 200 м бътерфлай на европейското Страсбург 1987. Има второ и трето място на 200 и 100 м бътерфлай на Купа Европа в Сабадел, Испания, както и титли от балкански игри от детска възраст до жени и неизброим брой призови места от български и международни турнири. Рекордът на Митева на 200 м бътерфлай, поставен в София на 15 юли 1988 г. на голям басейн все още е неподобрен – 2:13.69 мин.
В проектосъстава е и за олимпийските игри в Барселона 1992, но забременява и ражда сина си Славян. Тогава приключва с активния спорт, за да се върне през 1997 г., когато под ръководството на Лиляна Кръстева става републиканска шампионка на 50 м свободен стил и изравнява държавния рекорд в дисциплината на Румяна Каварджикова.
Продължава като треньорка в ЦСКА, където изгражда и организира отборите от момичета и момчета в няколко възрасти. Най-яркото й откритие е Мартин Желев, който по-късно достига до републикански титли и рекорди в различните възрасти до мъжете.
Невяна Митева е „Заслужил майстор на спорта“. Удостоена е с орден „На труда“ – бронзов за отлични успехи от Държавния съвет на НРБ. Наградена е с нагръден знак „За вярна служба под знамената“ от министъра на отбраната. Спортист №1 на Толбухин е за 1987 г. и 1988 г.
Завършва НСА „Васил Левски“, откъдето е магистър със специалности учител по физическо възпитание и треньор по плуване. Завършва още една магистърска степен – във Военна академия „Георги Ст. Раковски“ – специалност „Организация и управление на оперативно-тактическите формирования от Военновъздушните сили“. Специализира в САЩ и НАТО.
Днес е подполковник в Министерство на отбраната, от скоро с отговорности за развитието на спорта и прилагането на политиките по равнопоставеност във въоръжените сили. Вероятно това няма да бъде последното й военно звание.
– Невяна, как се влюби в плуването?
– Брат ми Димитър, който е по-голям с 5 години, започна да плува на новопостроения в Толбухин (Добрич) басейн „Русалка“ при треньора Ангел Пейчев. Бях доста палаво и злоядо дете и родителите ми често му поверяваха грижите за мен. Брат ми един ден ме заведе на басейна и ми го показа отвън. Погледнахме през прозорците, които за онова време си бяха много големи и всичко се виждаше през тях, и ми предложи да се науча да плувам. Даже в момента нов млад треньор си набирал група деца от моята възраст. Видя ми се много синьо и светло.
– С какво те спечели плуването?
– Обичам водата. Майка ми е разказвала, че от бебе е така и съм се радвала, когато ме къпят. Не съм се страхувала от водата. Ще споделя една случка преди да се науча да плувам. Един летен ден на плажа в Албена бях стигнала с пояса до червената шамандура и близките ми се притеснили ужасно за мен. Споменът ми е, че на мен ми беше супер. Е, нямах проблеми с разрешението на родителите да се науча да плувам.
– Попадаш още в ранна възраст при забележителен треньор – Николай Колев…
– Младият треньор, който си набираше деца, беше Николай Колев. Той ме научи да плувам. Но не само. Беше много амбициозна и енергична личност. Вярваше, че всичко е постижимо стига да си достатъчно мотивиран и подготвен. Нахъсваше ни от малки, че подготвя шампиони и страшно много изискваше от нас. Дисциплината беше по-строга от казарма. Имахме изключително разнообразни тренировки по общофизическа подготовка, на които се използваше метроном (като при музикантите) и плувахме доста. Даже май прекалено много плувахме.
С талисмана на олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
Когато националният отбор за мъже и жени дойде на лагер в Толбухин (Добрич) през 1980-а година, влизайки в басейна за първи път вижда пет коридора пълни с малки деца, които плуват делфин до забрава. Това ми го споделиха години по-късно Соня Дангалакова и Цветан Голомеев. Даваше ни по 1000 м от стил. Гордееше се с нас, че го слушахме и изпълнявахме като роботчета. Който не слушаше търпеше „санкции“ изразяващи се или в още плуване или изкарване пред всички от групата и шляпване през ръката (права с длан нагоре) с плавник. Болеше си!
В онези времена плувахме с бански за момчета, т.е. само долнище. Когато започнахме да порастваме си шиехме банските, които не бяха разтегателни, като сегашните. Повечето плуване означаваше жестоки рани за момичетата. Страшно ни претъркваха около рамене. Очилата и шапките бяха лукс, който си позволихме след първото чуждестранно участие в плувен турнир в Румъния. Руските очила бяха върхът, защото създаваха страхотен вакуум и не пускаха вода, но се изпотяваха непрогледно. Всички бяхме с къси коси и повечето деца нямаха очила.
От препаратите във водата очите ни в края на тренировката бяха страшно червени, като на оксиженисти. Плувахме със затворени очи. Тогава бате Ники, както всички наричахме треньора ни, пускаше много силно музика в басейна по уредбата и ни караше да следваме такта.
Следвайки ритъма и броя на загребванията от стена до стена, ни учеше как това ни помага да се ориентираме, когато не се нищо вижда от болки в очите.
– Още от самото начало ли започна да плуваш всички стилове?
– Плувахме всичко и в процеса на тренировки и усъвършенстване се открояваха „твоите стилове“. Определено имах проблеми с бруста. Възприемах го като стил за разпускане. А и ритъмът ми убягваше. Скоро голямата Лили Кръстева ми сподели, че брустът е като валс в плуването. Колко красиво и точно.
А при усвояването на делфина е много важно не толкова да си силен, колкото гъвкав. Имахме зверски тренировки за гъвкавост на всички стави. Почти всички въртяхме на нула сантиметра в раменните стави с хванат пръст.
Олимпийската ни плувна група в Сеул в пълен състав: На втория ред – Антоанета Струменлиева вляво и Невяна Митева, на предния отляво на дясно: Бистра Господинова, Таня Богомилова, Георги Дангалаков, Панчо Гюрков, Георги Михалев, Наташа Христова, Антоанета Френкева Цветан Голомеев
Харесваше ми делфина и затова може би го плувах по-леко. Справях се и с кроула и гърба, но бруста… Казват, че има два типа плувци – едните които плуват всичко и другите, които плуват бруст. Най-големите ни национални успехи са свързани с бруста на Таня Богомилова и Тони Френкева! Най-големите ни и велики български плувци от олимпийските игри Сеул 1988, които се изучавани по цял свят, като стил на плуване! Гордея се, че съм част от това поколение плувци!
– Преди олимпийските игри в Сеул българските плувци са водили умопомрачително тежка подготовка…
– Подготовката за Сеул наистина беше много тежка. Тя започна 2-3 години преди олимпиадата, за която нямаше индикации да бъде бойкотирана по политически причини след Москва 1980 и Лос Анджелис 1984. Убедена съм, че е имало планове и програми как да се осъществява подготовката за игрите, която да премине и през домакинството на европейското по плувни спортове в София 1985 г. Лично аз бях повикана за първи път в националния отбор за жени през 1984 г.
Няма да го забравя, защото тогава за първи път ми се купиха маратонки. Бяха „Ромика“, които много трудно се намираха, трябваше да имаш връзки в магазините, за да имаш шанса да си закупиш. По-интересното беше, че понеже нямаше моя номер нашите ми ги взеха с два номера по-големи, нали ще раста. Бях много слабо 14-годишно дете и с тези големи маратонки се явих на лагера в Пловдив. Когато ме видя Георги Дангалаков възкликна, че съм като Джони Уокър – с голяма крачка. От там ми е и плувният прякор „Джони“ или „Джонка“.
Относно подготовката, треньорите биха могли да споделят много по-подробно, но моето впечатление от тези незабравими години беше, че системата на организация на процеса беше с изключително сериозно отношение. Спортът беше приоритет в държавната политика. Независимо от клубната принадлежност, треньорите подготвяха и защитаваха своите планове във федерацията. Няма да подчертавам подсигуряването на целия процес, защото не това е най-важното. В днешни дни не се тренира с такива нечовешки натоварвания. Имахме периоди с по пет тренировки на Белмекен. В определени дни сухите тренировки бяха по-тежки от водните. Именно тогава вдигнах от лег 70 килограма при тегло 58 кг.
Като председател на Комитета на НАТО по въпросите на равнопоставеността на откриването на 40-та годишнина на Комитета и 55 години от първото участие на жени в НАТО
През олимпийската година много често работихме с медицинско осигуряване за установяване на лактатните стойности при конкретни натоварвания. Треньорският щаб следеше всичко конкретно за всеки състезател и напасваше тренировъчния процес. На мен много ми тежеше изолацията, в която се намирахме.
Ще разкажа за едно стресово изживяване. Никога не бях пушила цигари и с Цецо (Цветан Голомеев) решихме в малкото свободно време да ме учи как да пуша. Беше взел от чужбина (у нас нямаше такива, даже в Кореком) едни дълги цигари в зелена опаковка – може би ментол. Запалва цигарата и ми я подава, аз взимам и се чудя как да я държа. Цецо запалва за него и започва да ми обяснява как се пуши, демонстрира и в този момент вратата се отваря и Димитър Бобев – моят треньор, влиза и ме вижда със цигарата, която вече съм хванала, както трябва.
Шок… и за двете страни и след това вместо да ни се скара, просто излиза. Забравили сме да заключим вратата. Тъпо. Ужасно се притесних, защото изобщо не ми хареса да пуша (и днес съм непушач), а сега и треньорът няма да ми вярва. И това мълчание от негова страна тежко ме натовари. Сега ми е смешно, но тогава бях съкрушена.
Очаквайте втората част от интервюто с Невена Митева!!!
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.