В плеядата поколения на доказани плувци като най-изтъкнат състезател на Берое и Стара Загора изпъква Петя Петрова. Снажната майсторка на спорта е участничката на две европейски първенства (Истанбул’99) и (Мадрид’04) и балканиади. Родената на 10 септември 1981 г. шампионка е дъщеря и състезателка на Ганчо Петров. Универсална плувкиня, която има на сметката си над 50 държавни титли и два национални рекорда – 50 м гръб и 100 м съчетано. През 2003 г. е на косъм от олимпийския норматив на 200 м съчетано за игрите в Атина 2004. Печелила е титли от балканиади и престижни турнири в Италия, Гърция и др.
Петрова е Спортист № 1 на Стара Загора за 1999 г. Обявена е за най-добра състезателка през 2001 г. на републиканското за мъже и жени в Благоевград. През 2004 г. завършва висшето си образование в Кливланд, САЩ – бакалавър, магистър „Бизнес администрация“. Живее и работи от години в Канада.
Не спира да се интересува от случващото в българското плуване. Казва, че на него дължи всичко. Разказва пред BGswim.com как любимият й спорт е отворил златни врати в живота.
За целите и постигането им
От малка обичах да имам цели и да ги постигам. Една от най-големите ми мечти бе да съм добра и успяла спортистка. Исках да представям България и моя роден град по целия свят. Тази мечта и надежда не напусна сърцето ми през всичките години като състезателка. Започнах сравнително късно с плуването (поради липсата на плувен басейн) – на 13 годишна възраст.
Преди това се занимавах с художествена гимнастика и бадминтон. Първото ми състезание беше държавният личен шампионат за девойки младша възраст в Пловдив на малък басейн. Плувах дисциплини от четирите стила – бътерфлай, гръб, бруст, и кроул (тогава още можеше да се плува повече от четири индивидуални дисциплини).
Реши го моят баща и личен треньор Ганчо Петров. Искаше да разбере кой е моят основен стил. Представих се много добре. Бях още повече целенасочена и исках да се кача много скоро и на най високата стълбичка (тогава бях тренирала едва още 6 месеца).
Предстоеше ми втори държавен личен шампионат – в Сандански. Не бях плувала на голям басейн. Разликата както знаете е огромна. Времената в малък басейн (25 м) са много по силни и се плува по-лесно, заради обръщанията. Докато в големия (50 м) възможностите са по-малко и времената са по-слаби (за всички състезатели).
Петя с баща си и личен треньор Ганчо Петров
Когато скочих да загрявам, ми спря въздухът, подминавайки 25-те метра. Разговарях с баща ми. Бяхме готови за първата дисциплина на 50-метров басейн. На 200 м гръб не само, че станах шампионка, а бях с две тела пред всички. Погледнах към баща ми. Беше в неописуем екстаз, а аз се хванах за главата. Погледах към небето с най-голямата усмивка на света. Тази победа до живот не мога да я забравя! Тогава за първи път станах републиканска шампионка и до приключването на моята спортна кариера, не позволих да ми отнемат титлата.
Изживяванията ми като национален състезател са златните врати, които спортът отвори за мен. Имах честа да участвам на балканиади, много международни турнири, и европейски първенства. Бях и на квалификация за олимпийските игри в Атина през 2004 г. Не ми достигнаха 3 хилядни от секундата.
С националния отбор на балканиадата на столичния басейн „Диана“ през 1998 г.
Подобрих рекорди на България на 50 м гръб и на 100 м съчетано. Вкъщи имам колекция от много медали, каращи ме винаги да се усмихвам и да вярвам в себе си!
Американската мечта
Благодарение на моите лични успехи и титли, които постигнах, бях поканена да уча в частен и много престижен университет в САЩ на пълна стипендия. По време на колежанската ми кариера също постигнах значими успехи. Станах вицешампионка на NCAA II в Северна Дакота. Бях почетена от моя университет като състезателката, извоювала най-много точки за отбора. Счупих всички рекорди в дисциплините, на които се състезавах (груб, кроул, и съчетано).
Кариерата ми в Америка беше това, което исках. Не можех да си представя, че няма да давам всичко от себе си, след като виждах, колко много доверие ми се гласува. Имах привилегията да уча в университет, който е много елитен и много скъпо платен.
Благодарение на всичкия труд, воля, и упоритост през годините имах невероятната чест да получа пълна стипендия. Затова казах по-рано – плуването отвори златна врата в моя живот. И продължава да го прави.
Последният старт на Петя като състезателка – с щафетата 4х100 св. стил на националното университетско първенство в Индиана, Индианаполис
Не искам да разказвам за всичките ми успехи и да чакам някой да ми каже „браво, Петя”. Целта ми е да подтикна децата, занимаващи се с плуване, с какъвто и да е спорт, или желаещите да бъдат артисти, архитекти, лекари, политици и т. н., да вярват, че всичко, за което си мечтаят, може да им се сбъдне.
Достатъчно е да го поискат. Да гонят целите си. Прочетох на един дъх биографията на най-великия играч по голф – Тайгър Удс. Та в нея той разказва за таланта си, който без тренировките, постоянството, търпението и стриктната дисциплина (почивка, добра храна и спокойствие) е нямало как да ги постигне. Много е вярно.
https://www.youtube.com/watch?v=wzMa-4pkU7Q
Деца, вярвайте в мечтите си!
Всяка мечта се превръща в цел. Никога не се предавайте. Бъдете обградени само от позитивни хора, които ще ви напътстват към правилния път. Това ще ви накара да вярвате, че с много труд и постоянство всичко можете да се постигнете.
През годините като спортист съм получавала много отличия. Повечето в края на годината. Не съм ги очаквала. Обаче съм си мислила, че когато се трудиш и не мислиш за успехите, които жънеш, те никога не остават неотличени.
С поредната награда в Америка
Едни от най-скъпите ми отличия в спортна ми кариера са за Спортист №1 на моя роден и любим град (за цял живот) Стара Загора. Също така признанието на моя университет като състезателка, донесла най-много точки на отбора (както за класиране така и за мотивация на съотборничките ми). Всъщност, това е най-престижната награда, която се връчва на официална вечеря, организирана за всички спортисти на университета. Призът се определя от гласуването на целия тим. Бях отличена в клуба на най-известните спортисти – Залата на славата, на моя университет на много грандиозно награждаване в Делта Стейт през 2017 г.
С Берое в сърцето
Месеци след това получих незабравимо обаждане за цял живот. Казаха ми, че ще бъда включена в книгата на спортистите на Стара Загора. Това е най-голямото признание за мен като състезател. Защо? Израснах в моя град, състезавах се за Берое под ръководството на личния ми треньор и баща – Ганчо Петров, в продължение на 16 години. През цялата си кариера не изневерих на най-стария и успял клуб в града. С гордост го представях по света и продължаваш да го правя благодарение на тази изповед за BGswim.com и списание „Плуване&Водна топка“.
Когато разбрах, че нашите спортни журналисти, кметът на Стара Загора – Живко Тодоров и неговите заместници са ме избрали да бъда вписана в летописа на града, се развълнувах дълбоко. Аз съм официално в историята на моя роден град!!! Благодаря Ви отново за доверието, което ми гласувахте. За мен това е една отговорност!
Спорт за цял живот
След приключването на професионалната ми спортна кариера реших да си почина от всякакви физическо натоварвания. Не мина дори и година и започнах да тренирам триатлон. Исках да съм във форма. В крайна сметка спортът ме прави много щастлива и силна. Това е най-хубавото занимание, на което човек може да се посвети. Не мога да си представя живота без спорт.
Пожелавам на всеки мой сънародник да бъде активен и да наложи българския си дух! „Спортът е здраве,” това са думите на моите родители – Веска и Ганчо Петрови, които са причината да постигна всеки свой успех. Благодаря Ви много, мили родители. Обичам Ви!
Уроците на плуването за
професионалната реализация
Когато не ни върви не е заради някого. Просто трябва да се замислим, да направим равносметка и да потърсим грешките си. Да намерим правилния подход. Същото е и в спорта. Наученото от плуването изживявам и в моята професионална кариера.
Имах възможността, завършвайки в магистратурата си в САЩ, да започна работа. Получих назначение от университета ми в международния отдел. Станах директор на всички студенти, идващи от цял свят да учат и да тренират при нас. Това беше още една моя мечта. Бях приключила със спорта, но подходът ми оставаше същият – да имам цели и мечти, да зная какво искам да работя.
Няма лесно в живота. Но ако всичко е толкова лесно, то няма да ни е интересно. Казвам го с голяма усмивка! Всичко можем да постигнем, стига да сме здрави и истински да го искаме.
Завинаги студентско сърце
В момента работя в най-престижния колеж в Британска Колумбия, в Канада. Пътувам постоянно и се срещам със студенти от пет континента. Когато работя и съм си дала думата за моята работа, винаги се раздавам на 100 процента, така както го правех и като спортист.
Не мога и не искам да си представя живота без да помагам на хората, които се докосват до мен. Това е целта на живота ми. Винаги съм готова да споделя успехите си и моментите, в които съм се борила най-много за целите си. Защото, ако това може да отвори врати на тези, които имат тази цел, за мен това ще е най-големият подарък, който мога да получа.
Винаги искам да съм с оптимистични хора. Не обичам да противореча. Имам си мнение и не очаквам всеки да е съгласен с него. Щом съм спокойна, знам че съм на правилния път в моя живот.
Коронавирусът като пример
за канадската дисциплина
Ще ми се да разкажа и за пандемията с коронавируса в Канада. Как се отразява на целия народ и на всички спортисти. Това, което казвам е това, което виждам. Хората реагираха много добре, когато щабът на Канада обяви, че държавата и всички провинции са в бедствено положение. Не можеше да се види човек по улиците. Колегите и приятелите, с които разговарям (по електронен път), бяха потресени от новината как коронавирусът променя света. За по-малко от 48 часа народът се обедини. Щом обявиха, че няма да има хокейни и баскетболни мачове, че сезоните в НХЛ и НБА се прекратяват, хората го приеха. А канадците не могат да живеят без хокей. Същото е както ние не можем без футбола.
В Северна Америка бързо се разбра, че това не е игра. Канада беше първата държава, обявила, че няма да участва на летните олимпийски игри в Токио. Възхитих се как за толкова кратко време една нация с повече от 37 милиона жители реагира по начин, по който и беше наложено. Затова и много градове и провинции, които не са пренаселени, нямат толкова случаи, подобно на Торонто и Квебек. Канада като нация е много трудолюбива и изпълнителна. Щом нещо е наредено от премиера, то е закон. Всички изпълняват.
Ще отбележа и какво видях и чух от спортисти и треньори, покрили или в очакване да покрият квота за Токио. Състезателите от Канада, с които разговарях, бяха много позитивни. Споделиха ми, че това време, което ще имат отсега до 2021-а, ще ги направи още по силни. Психически и физически. Искрено се надявам всички български спортисти, подготвящи се за най-епичното състезание на света да мислят по същия начин. Пожелавам на всичко наши състезатели, покрили квотата, да вярват в себе си. Да не губят дори ден и да тренират много целенасочено.
„Не можем да върнем миналото, бъдещето не е още тук имаме само един момент да изживеем, той е сега” – Буда!
Така че, дай всичко от себе си днес и повече от това, което мислиш, че можеш. Така се става шампион. Личната ти и на твоя треньор задача е да помислиш как да стъпиш на почетната стълбичка и развееш българското знаме.
–––-
Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.