Дюк Каханамоку с наследника си като най-бърз плувец на планетата и в киното – Джони Вайсмюлер
Расте край прословутия плаж Уайкики в семейството на капитан от полицията.
Дюк е дете, когато кралицата Лилиуокалани е поставена под домашен арест, а Хавайските острови се превръщат в част от територията на САЩ – с намесата на американската морска пехота.
Дюк сърфира с Виола Хартман на раменете си, 1922 г.
Праща в историята и стандарта на 220 ярда кроул (200 м) и изравнява този на 50 ярда (46 м).
Ще минат години преди Американският атлетически съюз (AAС) да признае постиженията.
От централата обвиняват съдиите, че са използвали будилници вместо хронометри.
Освен това Каханамоку бил записал рекордите с помощта на океанските течения.
Дюк обаче търси нови предизвикателства. Намира място в американския плувен отбор за олимпийските игри в Стокхолм през 1912 година, след като чупи стандарта на 200 м св. стил при попълването на карето за 4 по 200 м.

На олимпиадата в Париж 1924-а 34-годишният Дюк е детрониран на 100 м св. стил от Джони Вайсмюлер.
Бронзът грабва брат му Самуел Каханамоку.

След като се мести Южна Калифорния, славата на Каханамоку расте и му отваря вратите към Холивуд.
Той играе в над 20 филма, влиза в образа на като пират, бодигард, войник, турчин, индус, персиец, островитянин от южните морета и други второстепенни герои.
Последната му роля е на индиански вожд в продукцията „Мистър Робъртс” (1955) с участието на Хенри Фонда и Джек Лемън.)
С 5-метровия си дървен сърф (52 кг) той прави демонстрации и популяризира спорта по двете крайбрежия на Америка.
Славата му е толкова голяма, че кръщават на него улица в нюйоркския квартал „Куинс”.
Голямата, но неосъществена мечта на Дюк е да види сърфа в олимпийската програма, но 60-те години на миналия век този спорт се превръща във важна част от американския живот, популяризирана от групата „Бийч Бойс” и серия филми.
През 1999 г. специализираното списание „Surfer” го избира за „Сървист №1 на века”.
През 1934 г. той работи като областен шериф – пост, който заема в продължение на десетилетия.
Каханамоку умира от инфаркт на 22 януари 1968-а на 77-годишна възраст.
Олимпийските
медали на Графа
Антверпен 1920 – 100 м св. стил, 4 по200 м св. стил
Стокхолм 1912 – 100 м св. стил
Сребро
Париж 1924 – 100 м св. стил
Стокхолм 1912 – 4 по 200 м св. стил