Дюк Каханамоку – плувният шампион, който превърна сърфа в мания

Дюк Каханамоку с наследника си като най-бърз плувец на планетата и в киното – Джони Вайсмюлер

Петкратният олимпийски медалист Дюк Каханамоку е виновникът сърфа да се пренесе от Хавайски острови в САЩ, за да се превърне в световна мания.
 
Той обаче играе и съществена роля в американизацията на стария Хавай.
 
Предците на родения в Хонолулу на 24 август 1890 година Дюк са съветветници на местните  монарси.

Расте край прословутия плаж Уайкики в семейството на капитан от полицията.

Дюк е дете, когато кралицата Лилиуокалани е поставена под домашен арест, а Хавайските острови се превръщат в част от територията на САЩ – с намесата на американската морска пехота.

 
Журналистът от „Филаделфия Инкуайър” Едгар Форест Улф прави популярен Каханамоку през 1913 година, наричайки го „Човекът-риба” и „най-великият плувец в историята на света”.
 

Дюк сърфира с Виола Хартман на раменете си, 1922 г.
 
Отразявайки снизхождение, с което американците гледат на хавайската култура, Улф пише, че Дюк е започнал спортната си кариера като „едно от шоколадовите голи деца” на Хонолулу, които „плуват между акули в заразените води на пристанището, търсейки сребърни монети, хвърлени от доковете”.
Каханамоку се сдобива с международна слава, след като на 11-и август 1911 година плува 100 ярда (91 м) свободен стил за 55,4, чупейки в соления залив на Хонолулу световния рекорд с 4,6 секунди.

Праща в историята и стандарта на 220 ярда кроул (200 м) и изравнява този на 50 ярда (46 м).

Ще минат години преди Американският атлетически съюз (AAС) да признае постиженията.

От централата обвиняват съдиите, че са използвали будилници вместо хронометри.

Освен това Каханамоку бил записал рекордите с помощта на океанските течения.  

Дюк обаче търси нови предизвикателства. Намира място в американския плувен отбор за олимпийските игри в Стокхолм през 1912 година, след като чупи стандарта на 200 м св. стил при попълването на карето за 4 по 200 м.
 

 

Паметникът на великия сърфист на митичния плаж Уайкики
 
В шведската столица печели златото на 100 м св. стил и сребро с щафетата.
 
По време на игрите в Антверпен през 1920 година той защитава титлата на стотака, побеждавайки сънародника си и приятел Пуа Кеалоха, и печели златото с щафетата.

На олимпиадата в Париж 1924-а 34-годишният Дюк е детрониран на 100 м св. стил от Джони Вайсмюлер.

Бронзът грабва брат му Самуел Каханамоку.
 

Пробва се да участва четвърти път на форума под петте преплетени кръга, но остава резерва в отбора на САЩ по водна топка за игрите в Лос Анджелис през 1932 г.

След като се мести Южна Калифорния, славата на Каханамоку расте и му отваря вратите към Холивуд.

Той играе в над 20 филма, влиза в образа на като пират, бодигард, войник, турчин, индус, персиец, островитянин от южните морета и други второстепенни герои.

Последната му роля е на индиански вожд в продукцията „Мистър Робъртс” (1955) с участието на Хенри Фонда и Джек Лемън.)

 
Херцогът, както го наричат спортни журналисти, е широко възхваляван за героизма си през 1925 г., когато 40-метровата яхта „Телма” се преобръща в бурното море край Ню Порт Бийч. На три пъти той влиза във водата със сърфа си, за да спаси осмина пасажери от удавяне.
 
Като хаваец не бил имунизиран от расови предразсъдъци. Бил шокиран да чуе веднъж в калифорнийски ресторант: „Не обслужваме негри!”
 
Наричан „Кралят на всички плувци”, Дюк се възползва от влиянието си, за да печели привърженици на древното изкуство на сърфа, който малко известен извън островите.

С 5-метровия си дървен сърф (52 кг) той прави демонстрации и популяризира спорта по двете крайбрежия на Америка.

Славата му е толкова голяма, че кръщават на него улица в нюйоркския квартал „Куинс”.

Голямата, но неосъществена мечта на Дюк е да види сърфа в олимпийската програма, но 60-те години на миналия век този спорт се превръща във важна част от американския живот, популяризирана от групата „Бийч Бойс” и серия филми.

През 1999 г. специализираното списание „Surfer” го избира за „Сървист №1 на века”.

 
Дюк се завръща в Хонолулу в началото на 1930 г. и обслужва сам бензиностанции.

През 1934 г. той работи като областен шериф – пост, който заема в продължение на десетилетия.

 
Същата година президентът на САЩ Франклин Рузвелт е на официално посещение в  Хонолулу. Костюмиран като крал Камехамеа Велики, управлявал от 1782 до 1819-а, „Херцогът го посреща и приветства весело от двойно кану.  Показва на сина му как да гребе.

Каханамоку умира от инфаркт на 22 януари 1968-а на 77-годишна възраст.

Траурната процесия за погребението в океана събира хиляди зяпачи и е ескортирана от 30 полицаи.

             Олимпийските
             медали на Графа

     Злато

Антверпен 1920  – 100 м св. стил, 4 по200 м св. стил
Стокхолм 1912 – 100 м св. стил

     Сребро

Париж 1924 – 100 м св. стил
Стокхолм 1912 – 4 по 200 м св. стил

Вашият коментар