На 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен министър-председателят на Царство България Александър Стамболийски подписва т.нар. Ньойски договор. Според недоказана и до днес информация земеделският водач строшава писалката си от яд. Според други сведения домакините (вероятно като гавра) му предложили да си запази писалката, но той отказал да я приеме и я хвърлил на земята.
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Той е много тежък за България, като мненията за него в българската историография са еднозначни – това е катастрофа за нашата страна. Като територии България губи Западните покрайнини (предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци), Антантата поема управлението над Беломорска Тракия (губи се излаза на Бяло море) и се потвърждава румънското владение над Южна Добруджа. Всъщност България не губи територии само на Изток – Слава Богу там е морето! Задължителната военна служба е отменена и България остава без армия. Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2.25 милиарда златни франка – колосална сума за бедна и обезкръвена България.
Ньойският договор е чудовищна травма в съзнанието на българския народ, които несправедливи клаузи тегнат като проклятие и над днешната българска нация. 95 години по-късно Ньойският договор си е отново в сила. Западните покрайнини са в състава на Сърбия. Беломорска Тракия е обезбългарена и е в територията на Гърция. Единствено чрез Крайовската спогодба (1940 г.) Южна Добруджа е върната на България от Румъния.
