Когато приключи тази състезателната година първото чувство, което тя породи в мен е ОЗАДАЧАВАНЕ. След редица години на очакване и на кратки проблясъци, през 2010/2011 г. се създаде нова, малко позната и непонятна ситуация. Жените се превърнаха във влекачи и тласкачи на нашата плувна композиция. Всъщност става дума за няколко момичета, които твърде изненадващо за мен постигнаха впечатляващи резултати и постижения, подплатени с национални рекорди. Беше нарушена 20-годишната традиция – слабо на вътрешни шампионати и още по-слабо на международни изяви.
Не съм съгласен с редица водещи медийни плувни експерти в т.ч. и главния редактор на ПБПС Иван Цанов, че Българската федерация по плувни спортове не проявява достатъчно грижи. Казвам го със смесено чувство защото повече от две десетилетия федерацията не прояви дори минимален интерес към плувната статистика. Нито един главен или национален треньор или треньор на звено /с изключение на големият Стефан Георгиев/ не ми се обади, не се заинтересува от моментното или стратегическото разположение на плувците и техните резултати. Дори най-голямата ни плувкиня ми каза преди време: „Всичко го има в Интернет”. През последните години участваме в почти всички международни прояви – от световни и европейски първенства до международни турнири – Европейските младежки игри, КОМЕН Къп и др. Също благодарение на настойчивостта на много треньори и на родителите нашите състезатели участваха в турнири в съседните нам страни.
Та да се върна на жените и момичетата. Пребиваването на Нина Рангелова зад океана и установяването на Екатерина Аврамова в Албиона допринесоха да имаме две елитни състезателки, които чупят националните рекорди на световни и европейски първенства и толкова ни разглезиха, че техен старт без рекорд е вече събитие, а не закономерност. Най-хубавото е, че нямат никакъв страх от големите имена и се класират сред първите ТОР 16, имат и дори финали. След промените у нас някой надявал ли се е да имаме състезателки готови за равностойна борба? Ето, това е факт. Напълно споделям мнението на г-н Цанов, че Вангелина Драганова трябва да замине в чужбина и да се подготви за Олимпиадата в Лондон. Необходимо е да плува 1.08.50 – 1.09.50 за място сред водещите. Пари, обаче, откъде ще се намерят? Банка-спонсор е една възможност, а друга? При наличието на три момичета с впечатляващи за нас резултати е необходима делфинистка. Преглеждам ранглистата и виждам, че имаме няколко чудесни момичета-Добромира Иванова, Рая Андонова, Петя Димова, Марина Николова, Велина Личовска и други, които биха могли да помогнат. За мое съжаление резултатите им не са достатъчни за олимпийска щафета. Ровейки в интернет виждам български имена на момичета в шампионатите на САЩ, Великобритания, Италия, Испания, Канада. Това е едната възможност. Другата вече я предложих – натурализация на руска, украинска или друга състезателка с постижение – 1.01.50 – 1.02.00 макар и далече недостатъчни, са добре дошли за смесена щафета. Имаме и малката гърбистка Бояна Томова, кроулистката Пролетина Каракашева, брусистката Венелина Михнева, разностранната Ивет Шумкова и др. много талантливи момиченца
Имаме едно чудесно бижу – Джорджия Кадоглу – уникална състезателка в бруста, съчетаното, делфина и дългия кроул. Хубавицата от Варна ще навърши едва 13 години през ноември и силно се надявам, че догодина ще бъде една от плувкините ни покрили норматив за участие на Олимпиадата в Лондон. Нека не звучи невероятно – лично аз смятам, че Джорджия може да участва на 200 м. бруст и на 400 м. съчетано при правилна подготовка и рационално управление на спортната форма към м. април – май за покриване на нормативите. Участието й на редица международни турнири – Лингби, Лайпциг, Баня Лука, Принцовите острови показват желанието и да бъде перфектно подготвена. Склонността й към силни постижения на по-дългите дисциплини вероятно е трупане на сила и енергия за в бъдеще. Та тя все още е едно много красиво момиченце с огромен потенциал. Тук е мястото и да спомена за нейната невероятна сестричка – Василики Кадоглу. Сладураната Вася – носеща името “Императрица” – е още по-уникална защото побеждава на международни турнири в Сараево и Лайпциг далече по-големи момичета. Нейният гръб и съчетано я правят истинско чудо, което зрее за радост на плувната ни общност.
Мъжката ни част от плуването рутинно и прилежно изпълни всички свои планове през годината. Без видими проблясъци и без фойерверки нашите момчета постигнаха резултати, които обаче ги оставят в миманса дори на Балканите. Венцислав Айдърски –един отличен стаер се лута между басейна и откритите води и това движение не му позволява да се изяви според възлаганите надежди. Лъчезар Шумков, Мартин Желев, Александър Николов, Любомир Лазаров, Михаил Качаунов, Динко Гешев са вече мъже, чиито резултати са предимно за местна консумация. Надеждите ми са към стаера Теодоси Чернев, гърбиста Любомир Алексиев и съчетаниста Никола Димитров. Сигурен съм, че догодина ще бъдат още по-добри и по постижения и по медали, но далече недостатъчни за международни победи. Каква е рецептата? Ами пак в чужбина! Нищо против нашата плувна действителност. Та аз съм 30 годишна част от нея. Но не може водещият ни плувен център Пловдив да има само един овехтял 25-метров басеин на който преди много години се проведе първият международен турнир “Младост” с участието на състезатели от САЩ и ГДР. Спомням си, че конструкцията се беше огънала от зрители, които аха… да паднат във водата от блъскане и емоции. Казвам го с носталгия. През тази година имах възможност да посетя Сараево благодарение на щедростта на един човек и чието приятелство аз не оцених навремето. Сега го казвам най-искрено: “Сбърках. Извинявай”. Столицата на конфедерацията разполага с уникален басейн с олимпийски размери и още 3-4 други 50-метрови басейна. Една страна в която се стреляха до преди 15-тина години е далече, далече преди нас по бази и места за подготовка.
Новият ни национален треньор Георги Дангалаков познавам като състезател. Убеден съм, че той ще съумее да управлява националните отбори и догодина ще имаме няколко представители в Лондон. Много ценно е предложението на Иван Цанов за организиране на целогодишна подготовка в чужбина на момичета и момчета от по-бедни семейства. Дано се намери механизъм и най-вече пари за това начинание.
Вече предложих в ПБПС и в моя личен сайт Балканските ранглисти за мъже, жени, юноши, девойки и деца. Изпратих такива и до БФПС, но от там нито дума дали са ги получили. Подготвям Световни възрастови ранглисти при изработката на които отново ме полази неприятното чувство, че сме изостанали много, много, много назад.