Българското спортно плуване след шампионата за юноши и девойки старша

Новият български плувен тигър – Етър 2000 Велико Търново
 
Преди половин час в София на басейна-ветеран „Спортна палата” завърши Държавното лично-отборно първенство по плуване за юноши и девойки старша възраст. Кои са най-важните изводи, които биха могли да се сторят след свършека на състезанието? Да се опитаме да дадем нашата гледна точка. Този път е доста по-сложно защото трябва да обобщим и това, което ни казаха много наши – треньори, състезатели, запалянковци. Почти всеки ме дърпа за лакътя и си казва болката – ясно е защо – заради Първи български плувен сайт. Медията на която преди 12 години всички се подиграваха, а днес всички четат. Не съм го забравил.
 
Най ме радва, че хората изключително високо оценяват умерената позиция на Първи български плувен сайт и стремежът му към обективност, балансираност и не вземане на ничия страна.  
 
Но преди да започна да ви информирам заявявам, че няма да споделя какво ми изложи величавият Ботко Трендафилов (най-успешният жив български треньор в Родината, другият Панчо Гюрков от дълги години работи във Франция) в притчата си за гнилите и хубавите ябълки, както и за Пепеляшка. Нека има и неказани неща. Само да отбележа, че Ботко е минал на друг етап в своето жизнено поприще. Започнал е да говори и във формата на притчи. Много малко хора го умеят. Това е етапът на акме-то. Има такава наука – акмеология, която изучава върховете и падовете в живота на човека.    
 
Първо, българското спортно плуване разполага във възрастта с отделни много силни единици. Последните са над балканско ниво и се приближават до средноевропейското ниво. Досещате се, нали. Става дума за Георгия Кадоглу (Астери Варна) и за Антъни Иванов (Етър 2000 Велико Търново). Действително са много добри. Тъй като лично аз много пъти съм писал за чаровната Джорджия, нека да кажа, ако ми позволите, няколко думи за другото острие – Антъни Иванов.
 
Етърецът е интересен състезател. Притежава отлична техника – „пипа” водата и създава чудовищна водна тяга, почти както е описано в учебника на Папа Док. Е, имам някои забележки по отношение на неговия кроул, но те са бял кахър. Прави впечатление на момче с лек характер и не се надува – държи се естествено. Стигнал е обаче до ниво, при което всяка десета надолу ще се завоюва с много, и то комплексни неща – не само с тренировки, дисциплина и изпълнителност. Става дума за висока месечна стипендия, свръх модерна тренировъчна база, физикално възстановяване, хидротунел, психолог, масажист и т.н. Не съм сигурен, че във Велико Търново могат да му се осигурят.
 
Всъщност Антъни Иванов е нагледен пример за българската плувна дилема. Дали да даваме много пари на един-двама-трима, или малко пари (ако изобщо даваме) на много. И едната и другата система си имат предимства и недостатъци. През 90-те години на миналия век се изсипваха маса пари за Денислав Калчев (Червения), а за другите почти нямаше. Знам точно колко, но нарочно не го пиша защото няма да ми повярвате. Сега е същата дилема.
 
Какво да правим?   
 
Второ, успехите на Антъни Иванов са неразривно свързани с треньорката му Роза Георгиева. Тя се очертава като самобитна българска плувна сензация. Сигурно се подсмивате четейки това твърдение (Цанов пак ни пуска по пързалката), но вижте аргументите ми. Велико Търново няма големи плувни традиции, не е нито София, нито Варна, нито Пловдив. Георгиева е самороден талант, тя няма и общопризнат национален ментор. Постигнала е (почти) всичко сама – тя е от т.нар. самосъздали се хора, няма и плувен бекграунд (история) зад гърба си. Условията за плувна подготовка в старата столица не са нещо впечатляващо. Роза Георгиева е скромна, мълчалива и даже незабележима жена, обаче явно много трудолюбива, дори необичайно трудолюбива. Със сигурност много чете и много знае.
 
Дали тя не е новото българско треньорско плувно чудо? Новата Лиляна Кръстева?  
 
Трето, в българските плувни клубове текат сложни и противоречиви процеси, редуване на бялото с черното. Няма обаче как да е по друг начин – диалектика. Най-лошото е, че мнозинството от треньорите са отчаяни, работят на парче и нямат дългосрочна стратегия. Иначе (повечето) са отлични специалисти. Нужно е да размениш само няколко думи за да се убедиш в това. Едни от най-важните плувни хора не съзират подкрепа отгоре и се лутат в пътя си към обетованата плувна земя. Не разполагат с почти никакви ресурси и много се мъчат. Някои от тях са направо герои, защото правят от нищо нещо. Най-хубавото е, че треньорите си обичат работата, не мислят и не се държат като чиновници.
 
Дали ще се получат така нещата?    
 
Четвърто, българското спортно плуване разполага с 10-20 състезатели и състезателки на прилично ниво, които са мотивирани и ако бъдат обгрижени имат потенциала да стигнат до средно балканско ниво. Нарочно не им пиша имената защото ако го направя след час ще получа мейли от сорта: „Г-н Цанов, ама вие пропуснахте моя, моята…”
 
Като цяло обаче времената и на победителите (без Иванов, Кадоглу и още двама-трима), и на средното ниво, и на слабите са под средното балканско ниво. Вижте например 400 м св. стил при юношите. Там победителят е с време 4:09.85 минути, а рекордът на незабравимия Петър Кочанов (Големия Кочан) е 3:52.84. Спомням си даже, че когато бяхме с големия Кочан на едно състезание май в Магдебург, а моят приятел беше даже на 14 години, изплува на голям басейн 400 м кроул за 4:17 и ми вика: „Ванка, толкова ми е успехът в училище, майна.” Затова съм го запомнил.   
 
Как да задържим талантите в българското спортно плуване?  
 
Пето, техниката на плуване на състезателите е обременена с големи недостатъци. Особено куцат стартовете и обръщания, предаванията на постовете на щафетите също не блестят. Никой не може да ме убеди с никакви доводи, че е в реда на нещата преди салто на кроул да си вдигнеш главата над водата за да видиш къде е стената, или че преди салто на гръб 6-8 пъти да се въртиш като шугав за да не се разбиеш в твърдия борд. Наблюдавах и фрапантни случаи, които са даже за скрита камера. Всяко лошо салто натоварва постижението с поне половин секунда, а плуването се мери на време. Стартовете също не са плод на плувното изкуство. Единици са тези, които са ги усвоили както трябва. Вижте, става дума за състезатели почти на възрастта на Рута Мейлутите. Къде е тя, къде сме ние. Действително беше прав диктаторът Тодор Живков, който казваше (или му бяха написали): „За нас в спорта има само едно равнище – световно, олимпийско.” В бизнеса пък се нарича бенчмаркинг – сравнение с и копиране на лидерите в бранша, отрасъла, сектора, региона.     
 
Как да се подобри техниката на плуване?
 
Шесто, налице е недоволството към БФПС, което е латентно обусловено и даже ми се струва, че нараства. Дори преди да попитам (да си отворя устата) кой и да е водняк за каквото и да е било, започва първо да ми говори за прословутата Наредба и най-вече за т.нар. задължителна входна дисциплина. Хората не я харесват, меко казано. Не само, че не я харесват, те не я приемат и мнозинството иска отмяната й (някои веднага). Тук има един крайно интересен, поне за мен като професионален конфликтолог, факт. Хората (всички) искат пълна анонимност. „Иване, казваме ти всичко, но не ни цитирай!”. Спазвам го, затова ми споделят. Е, някои ме лъжат в очите и се опитват да ме манипулират, но аз съм стрелян заек. Визираната анонимност понякога се тълкува превратно. Този който смята, че хората вечно ще търпят, не е в час, както казва един известен политик. Българинът е известен със стихийността си. Днес привит и апатичен, утре може да стане съвсем различно, особено ако го удариш по джоба и интереса. По начало конфликтът връх – низини не вещае добри неща за всяка една социална система, включително и за системата на българското спортно плуване.
    
Нещо забавно. Членката на групата „Плуване&Водна топка” във Фейсбук Мария Димитрова написа даже ода (по Иван Вазов) озаглавена „Опълченците на входящата дисциплина”, която започва така: „Нека носим йоще хлорта по косата, синила от пул-буя, следи от дъската,…” Вижте я ако ви е интересна в групата във ФБ. Между другото групата приближава числото 3000 души членове. Не е лоша тази цифра. Тази година вероятно ще превали котата от 5000.
 
Какво да се прави?  
 
П.П. Днес е Неделя Сиропустна (Сирни Заговезни). В тази връзка всички ние в медията на плувците искаме прошка от нашите читатели.   

 

Вашият коментар