Днес след обяд Антъни Иванов (Етър 2000 Велико Търново) подобри още един национален рекорд за юноши старша. Този път на 200 м бътерфлай. Плувецът от старата столица спря хронометъра на 2:03.83 минути и с това прати в историята вече бившият рекорд на Никола Димитров (2:04.13).
Гледах го сутринта на 100 м св. стил където също за малко не направи нов национален рекорд. Етърчанинът фиксира 51.68 секунди, а рекордът на Александър (Сашо) Николов бе 51.61. Направи ми впечатление, че той е единственият, който плуваше кралската дисциплина без почти никакви грешки. Стартът му бе добър, салтата му станаха (само третото не бе перфектно), финишът се получи. Иванов бе единакът, който след всяко салто правеше подводни делфинови движения с правилно групиране на тялото, опънати ръце и дланите една върху друга с вододинамична обтекаемост. Размених няколко думи с него, като той ми каза, че има още една година за да подобри рекорда на Сашо Николов. Вероятно ще успее. Действително ми стана дяволски интересно откъде треньорката му Роза Георгиева е натрупала такива познания и умения нехарактерни за българските земи. Едва ли обаче ще ми каже. Антъни Иваново се очертава като най-голямата ни младежка плувна надежда. Докъде ли може да стигне? Нямам си на представа, но дано е далеч.
Иначе в кроула се забелязваха доста технически грешки. „Разбивания” в стените, преждевременно започване на работата с краката след старта, крайно лошо финиширане, дишане на страна от която не можеш да гледаш прекия конкурент и т.н.
Гледах внимателно и 100 м гръб. Това е дисциплина за която знам почти всичко. На нея съм ставал балкански шампион за юноши, шести в Европа (младежи) и много съм чел за нея и съм наблюдавал най-добрите под лупа. Влизал съм в контакт с Роланд Матес (ГДР) – най-добрият световен гърбист през 70-те години на ХХ век, който ми е разказвал невероятно работи за стотачката гръб. Тънкости, които струват куфар с пари. Но това е друга тема. Тук пък само Любомир Борисов (Бриз Бургас) плуваше без грешки и завърши за 58.26 секунди. Още на старта бризът отвя конкуренцията като им взе почти тяло преднина. Накрая малко окапа, но се взе в ръце. Много добра техника притежава и е нахъсан. И той може да стигне далеч.
В случая основната грешка, която забелязах е при салтата. Салтото на гръб е изключително специфично. Тънка работа. Принципът е – стената не се гледа, тя се „чувства”. Просто знаеш, че тя е там и не се оглеждаш за нея като обран евреин. Това става с хиляди, дори десетки хиляди повторения. Няма друг начин да го научиш. Салтото трябва да се автоматизира.
Като цяло постиженията са слаби, но има общ подем в плътността на резултатите. Говорих с поне 40 треньори, състезатели и запалянковци и утре ще обобщя това, което ми казаха и това, което ми направи най-силно впечатление. Май че българското спортно плуване живва. Иска ни се да е по-бързо, но явно не става.