Впечатления на един лаик
По молба на наши читателки публикуваме информация за провеждащото се на покрития басейн „Диана” в столицата ДЛОП по синхронно плуване за всички възрастови групи. Тъй като от 12 години не може да се намери нито една българска синхронистка, която да иска и да може да напише 20-ина смислени изречения трябва да се задоволите с впечатленията на един лаик.
Първото, което се набива в очи е, че синхронното плуване е стопроцентов и напълно дамски спорт. Днес сутринта преброих седящите в карето откъдето наблюдавах грациите и какво мислите, че установих… 47 жени и 1 мъж – моя милост. Всъщност жените изобщо не ме забелязваха, не че ме гледаха с досада или пренебрежение, а просто все едно, че не съществувах. Дяволски интересно – погледите им преминаваха през мен като през стъкло.
Второто, което е интересно е, че това е изключително красив и естетически издържан спорт. Голяма част от момичетата направо могат да участват (без да минават на кастинг) в конкурси за красота, а някои без съмнение могат да ги спечелят ако журито е обективно. Понеже наблюдавах внимателно ми направи впечатление обаче, че при комбинираната програма за девойки младша състезателките от някои отбори не бяха добре подбрани (съчетани) най-вече по ръст. Имаше амплитуди от по 10-ина сантиметра. Вярно българките не са китайки, но все пак. В Китай държавата поема всички разходи в спортните интернати, започва се от 5-7 години, а всеки фабричен работник (средна заплата $180) мечтае детето му да влезе в държавното спортно училище. При нас всичко е различно, а синхронното плуване е типичен и стопроцентов аматьорски спорт.
Третото, което се вижда е, че има много голям хъс. Даже се учудих. След изхвърляне (без значение успешно или не толкова) момичетата така крещяха, че мислех, че съм на плувно състезание, а аз съм бил на над 1000 такива. Чувал съм, че най-страшно било в Сплит през 1981 г., когато Борут (Боро) Петрич би Владимир Салников на 400 м св. стил с пипане. Басейнът щял да се срути, а легендарният Младен Делич изрича митичните думи пред милиони навиячи (твърди се, че 12 милиона югославяни гледали пряко по телевизията) : „Давай, Боруте, майка ти те гледа!”
Има обаче и доста недостатъци. Аз кои видях. Със сигурност има и още.
Не се използва пълноценно площта на басейна. Състезателките са доста статични. Ритъмът е бавен. Синхронът при някои отбори е направо лош – няма групиране, линиите не са прави, вижда се избързване или забавяне. Понякога и музиката не е добре подбрана, преливанията между различните хармонии и етюди също не са от най-добрите. Изхвърлянията като цяло не са добри – липсват (не достигат) поддръжка, височина, размах и амплитуда.
Иначе синхронното плуване е голям, даже много голям плувен спорт. Изключително красив и атрактивен. Първи български плувне сайт ще му помага доколкото може, но преди всичко самите синхронистки трябва да му помагат.
П.П. Поради многобройни запитвания лично към мен на басейна на „Спортната палата” отговарям, че ще направя анализ на случилото се. Ще разберете и доста пикантни неща – примерно за притчата на Ботко Трендафилов за гнилите и хубавите ябълки и за Пепеляшка.