Пролог
Непосредствено преди да стартира на тазгодишния плувен маратон (последен кръг от Световната „Гран при” на ФИНА за 2012 г.) царот на Охридското езеро Петър Стойчев заяви: „Искам с победа да се простя с маратона.” Иначе нашият 20 пъти се е пускал във водите на Биляниното езеро, като за първи път участва през 1992 г., когато става втори. Царот печели изумителните 10 победи в кристалните води на „бисерот Македонски”.
Надпревара
В мъжката надпревара по класическото 30-километрово трасе „Климе Савин” (от Св. Наум до пристанището на Охрид) на 19 август т.г. се пуснаха 29 мъже-плувци. Между тях двама българи – Петър Стойчев и Цветан Йорданов и една българка – Лидия Иванова. След великолепно плуване царот на Охридското езеро триумфира като победител за 11-и път в своята неземна спортна кариера. Лидия Иванова завърши 7-а. Засега нямаме информация за класирането на Цветан Йорданов.
Галактичният ни спортист дори постави рекорд за най-бързо преплуване на трасето „Климе Савин” – 5 часа, 19 минути, 30 секунди и 35 стотни, с което подобри с 19 секунди досегашното най-добро постижение на словенеца Игор Майцен. След свършека нашият каза дословно: „Спечелих всичко каквото можеше да се спечели в Охрид. Поставих и рекорд на трасето. Доказах кой е най-добрият.”
История
Смята се, че първи е преплувал Охридското езеро някой си Дио Богдан през 1924 г. изминавайки разстоянието от Горица до Охрид. За да впечатли още повече охридчани Богдан плувал с поставена тава (тепсия) на главата си.
На 2 август 1962 г. в градеца се провежда Първото световно първенство по плувен маратон в сладки води. Това е и началото на Охридския плувен маратон. При жените побеждава легендарната местна плувкиня Атина Бояджи (вече покойница) – първата жителка на бивша СФРЮ и на Балканите преплувала протока Ла Манш, а при мъжете Абу Хеиф от Египет. От 1987 г. до 1991 г. „преките потомци на Александър Велики” не провеждат маратона. През 1998 г. далечинското плуване е включено в календара на ФИНА като кръг от надпреварата за световната купа по плувен маратон.
Езерото
Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между БЮР Македония и Албания. Заема площ от 353.9 км², а надморската му височина е 693.17 м. Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му – 14.5 км. Крайбрежната линия е дълга 88 км. Най-голямата дълбочина е измерена срещу село Пещани 287.4 м, а средната дълбочина е 163.71 м.
Градът
Охрид е известен като Българският Ерусалим и е тясно свързан с родната история. Още през VІІІ век сл.Хр. влиза в пределите на България. По времето на цар Самуил е столица на Българското царство. Градът е седалище на Българската Охридска Архиепископия до 1767 г. От този край са и нашите възрожденци братя Димитър и Константин Миладинови (Миладиновци), написали „Български народни песни” през 1861 г.
P.S. Според известна българска плувкиня Цветан Йорданов е станал 7-и. Както обикновено скопските медии не дават актуална информация за състезанието.
P.S. В крайното класиране Цветан Йорданов е седми с време 5:33:42.92. Лидия Иванова също е седма с време 6:03:52.80.
Царот на Охридското езеро со 11-и бисер во короната
Пролог
Непосредствено преди да стартира на тазгодишнија плувен маратон (последен крг от Световната „Гран при” на ФИНА за 2012 г.) царот на Охридското езеро Петар Стојчев зајави: „Искам со победа да се простја со маратона.” Иначе нашијат 20 пати се е пускал во водите на Биљаниното езеро, като за први пат участва през 1992 г., когато става втори. Царот печели изумителните 10 победи во кристалните води на „бисерот Македонски”.
Надпревара
Во мажката надпревара по класическото 30-километрово трасе „Климе Савин” (от Св. Наум до пристаништето на Охрид) на 19 август т.г. се пуснаха 29 маже-плувци. Между тјах двама болгари – Петар Стојчев и Цветан Јорданов и една балгарка – Лидија Иванова. След великолепно плуване царот на Охридското езеро триумфира като победител за 11 пат во својата неземна спортна кариера. Лидија Иванова заврши 7-а. Засега њамаме информација за класирането на Цветан Јорданов.
Галактичнијат ни спортист дори постави рекорд за нај-брзо преплуване на трасето „Климе Савин” – 5 часа, 30 минути, 30 секунди и 35 стотни, со което подобри со 19 секунди досегашното нај-добро постижение на словенеца Игор Мајцен. След свршека нашијат каза дословно: „Спечелих всичко каквото можеше да се спечели во Охрид. Поставих и рекорд на трасето. Доказах кој е нај-добријат.”
Историја
Смјата се, че први е преплувал Охридското езеро њакој си Дио Богдан през 1924 г. изминавајки разстојанието от Горица до Охрид. За да впечатли оште повече охридчани Богдан плувал со поставена тава (тепсија) на главата си.
На 2 август 1962 г. во градеца се провежда Првото световно првенство по плувен маратон во сладки води. Това е и началото на Охридскија плувен маратон. При жените побеждава легендарната местна плувкиња Атина Бојаџи (вече покојница) – првата жителка на бивша СФРЮ и на Балканите преплувала протока Ла Манш, а при мажете Абу Хеиф от Египет. От 1987 г. до 1991 г. „преките потомци на Александар Велики” не провеждат маратона. През 1998 г. далечинското плуване е вкључено во календара на ФИНА като крг от надпреварата за световната купа по плувен маратон.
Охридското езеро е разположено во планинска област на границата между БЮР Македонија и Албанија. Заема плошт от 353.9 км², а надморската му височина е 693.17 м. Максималната далжина на езерото е 30 километра, а широчината му – 14.5 км. Крајбрежната линија е далга 88 км. Нај-гољамата далбочина е измерена срешту село Пештани 287.4 м, а средната далбочина е 163.71 м.
Градот
Охрид е известен като Балгарскијат Ерусалим и е тјасно сврзан со родната историја. Оште през VІІІ век сл.Хр. влиза во пределите на Балгарија. По времето на цар Самуил е столица на Балгарското царство. Градот е седалиште на Балгарската Охридска Архиепископија до 1767 г. От този крај са и нашите вазрожденци братја Димитар и Константин Миладинови (Миладиновци), написали „Балгарски народни песни” през 1861 г.
