3 март е чутовна дата за нас българите. Дата на която през 1878 г. след тежка отоманска робия от пепелищата на войната възкръсна Третото българско царство. Най-после след като през 1396 г. българските земи окончателно паднаха под напора на отоманските пълчища, освободителните руски щикове и храбростта на българските опълченци умиха кървавите сълзи и безутешния плач на милионите български мъченици и страдалци.
Свръхчовешкият напън, бранната рат и Светата Троица върнаха най-ценното човешко благо – свободата – на гордата и велика българска нация. Миналото, днешното и бъдещите български поколения, свято тачиха, тачат и ще тачат паметта на освободителите и загиналите за свободата на Отечеството. Никой не е забравен и нищо не е забравено. Така ще бъде до свършека на света.
Макар териториално днес България да не е в Сан-Стефанските граници, духовните са си пък същите, както пишеше гениалния Христо Ботев „От Цариграда до Сръбско, от Бяло море до Дунав – по румелийски полета…” И през 2012 г. тук се говори на същия език и хората се молят на същия Бог. Сан-Стефанска България живее в сърцето на всеки българин – като блян и надежда.
В наши дни България, за първи път след 1878 г., има трите важни предпоставки за просперитет в цялост – тя е свободна, демократична и няма врагове на външните си граници. Сегашните българи само трябва да подредят държавата си, да я модернизират и да я направят по-богата, защото тя е най-бедната в Европейския съюз.
Заветът на прадедите от трети март днес е да излезем от унизителната бедност и срамната сиромашия, в която сме изпаднали – даже по турско не сме били толкова опърпани и с толкова празни джобове. Не е невъзможно да го сторим.
Първи български плувен сайт честити националния празник на Република България на всички български водни спортисти и любители, както в Родината, така и извън родния край!
Боже, пази България!
