Честит национален празник, български водняци!

 

 

На 3 март 1878 г. на картата на света отново се появи българската държава. Унижена и оскърбена след близо 500-годишна османска тирания величавата българска нация, откърмила светите братя Кирил и Методи, рилския отшелник Свети Иван Рилски, планетарния поет Христо Ботев възкръсна за нов, свободен и справедлив живот. Споразумението подписано в градеца Сан-Стефано между две чудовищно силни империи – Руската и Османската – роди Третата българска държава с граници от Черно море до Охрид и от Дунав до Бялото море. Сан-Стефанските граници не са днешните граници на България, но духовните продължават да са си същите. И днес 136 години по-късно „…от Дунав до Егея бял и от Албанската пустиня до черноморските води!”, както пише гениалният поет Пейо Яворов, се говори на български език и се молят на същия Бог.

 

Много години минаха оттогава, но никой не е забравен и нищо не е забравено. Реки от кръв, морета от сълзи, тонове от стенания и хеопсови пирамиди от човешки тела бяха необходими за да може довчерашният роб да стане свободен. Свободата можеше да дойде в тези благословени земи, стоящи под погледа и скиптъра на самия Господ, единствено чрез страшната месомелачка на войната. Няма окупатор, който да  отстъпи тази земя, частица от рая, доброволно. Дължим вечна признателност на погиналите по бойните поля руски солдати, румънски и финландски войници и български опълченци.

 

Първи български плувен сайт поздравява българските водни хора, както в Татковината, така и извън нейните предели с националния празник на България.

 

Честит национален празник, български водняци!

 

Боже, пази България!

 

 

Сан Стефано указ даде на България
Църно море, Охрид-града, Дунав до Егей…
Тамо дето Бог се молят с български слова
нека бъде се до века земя Българска.

Припев:
Леле радост за майка България,
светят манастири, черкви във нощта,
в Охрид, Солун, Търнов дур до Стамбула, грейна целата Екзархия.

Сърби, гърци полудеа, сон не ги факя,
не я сакат България толку голема,
одат плачат пред Европа, Австро-Унгария
да си земат малку земя от България.

Припев:
Леле темен облак слънцето покри,
радост, радост кратка в сълзи удави,
свещи палят се с молитва във нощта,
с трепет чака целата Екзархия.

Мина време три месеца указ нов дойде
от Конгреса на Берлина за България
да й земат пет-шест дела – Одринския край,
да остане в тежко робство – Македония.

Припев:
Леле писна жално Македония
Бог да, Бог да бие Берлински Конгрес!
Аир, аир да не видат шпиони
плаче майка Българска Екзархия.