Интервю на Иван Цанов с Антъни Иванов

 
По желание на наши читатели Иван Цанов направи интервю с таланта Антъни Иванов (Етър 2000 Велико Търново). Иванов се очертава като най-голямата българска плувна надежда във възрастовата група 15-16-годишни (юноши старша). На завършилото миналия уикенд ДЛОП по плуване в София етърецът подобри два национални рекорди – на 100 м бътерфлай (55.19) и на 200 м бътерфлай (2:03.83).    
 
Визитка
Три имена: Антъни Антонов Иванов
Дата на раждане: 17.07.1999 г.
Месторождение: Велико Търново
Ръст: 1.79 м
Килограми: 69 кг
Личен треньор: Роза Георгиева
Плувен клуб: Етър 2000 (Велико Търново)
Хоби: Футбол  
Антъни Иванов: Няма невъзможни неща!
 
– Г-н Иванов, да започнем традиционно. Как, кога и къде започнахте да се занимавате със спортно плуване?
– Започнах да се занимавам с плуване на 9 години, когато баща ми ме заведе на басейна във Велико Търново. Беше през 2008 г. Тогава не исках да плувам и не обичах плуването. Сега нещата стоят по различен начин.
 
– Вашето семейство как се отнася към заниманията ви със спорт? Родителите ви идват ли по басейните и дали ви подкрепят? 
– Моето семейство се отнася с уважение към спорта и знае колко ми е трудно. Все пак баща ми е бил плувец. Родителите ми, когато могат идват по басейните, но не е често. Да, те ме подкрепят и правят каквото могат.
 
– Всъщност кой е основният ви стил? Бътерфлаят или свободният стил?
– Основният ми стил е бътерфлаят.
 
– Преди старт изпълнявате ли някакви специални ритуали? Примерно да си слагате джапанките на кръст, да се пипате по главата, да гледате към небето, или просто скачате и плувате? 
– Преди старт винаги заставам от едната страна на блокчето и слагам левият си крак върху него. Също така поемам въздух и го издишвам. Докато плувам винаги си пея или говоря нещо.
 
– За нашите читатели ще бъде интересно да споделите коя е любимата ви дисциплина и защо?
– Любимата ми дисциплина е 100 м бътерфлай. Не знам защо просто я чувствам специална, може би защото е любимата на Майкъл Фелпс, заедно с 200-тата метра.
 
– Чувал съм, че условията за плувна подготовка във Велико Търново са относително добри. Или може би не съм прав?
– Условията не са чак толкова добри, но когато някой иска да се развива му трябва само басейн и нищо повече.
 
– Треньорката ви Роза Георгиева се очертава като една от най-големите сензации в българското спортно плуване. Какво ще ни кажете за нея, като треньор и педагог?
– Роза Георгиева е много интересен и умен специалист. Тя има много интересни методи и тренировки. Да си призная не разбирам докрай методите й, но пък те са ефективни!
 
Треньорката Роза Георгиева със своя най-личен питомец
 
– Какви са плановете ви за това лято? Какви резултати искате да покажете в основните си дисциплини? Или каквото сабя покаже?
– Плановете ми са да отида на младежките олимпийски игри в Нанджинг (Китай) и да вляза поне на полуфинал с по-големите от мен. Мисля, че ще има състезатели по на 17 години. Искам да изплувам 100 м бътерфлай за около 55 секунди и 200 м бътерфлай за около 2:04-2:05 минути.
 
– Прави ми впечатление, че вашият клуб „Етър 2000” Велико Търново изглежда отстрани много сплотен. Вероятно това е част от причината и за вашия успех?
– Да, сплотени сме. На състезанията и на тренировките обаче един прави едно, друг друго. Причината е, че сме талантливи, или поне така мисля. Без тренировки обаче ще е до време.
 
– Училището как ви върви? Имате ли  предпочитани предмети?
– Училището върви добре. Може би нямам любим предмет.
 
– Във Велико Търново разпознават ли ви извън плувните среди? Или сте просто един от многото? Как изобщо се отнасяте към славата?
– Да, познават ме сравнително много хора. Мисля, че не са много хората, които се интересуват от това какво правя в плуването може би защото не го разбират добре.
 
– С какво обичате да се занимавате извън плуването? Какво ви лежи на сърце?
– С футбол. Преди да започна да се занимавам с плуване тренирах футбол.
 
– Накрая ви моля за вашето обръщение и пожелание към нашата огромна аудитория.  
– Няма невъзможни неща. Колкото повече мечтаеш, толкова по-далеч стигаш. Победителите, никога не губят!
 
Докъде ли могат да стигнат Джорджия Кадоглу и Антъни Иванов?
Засега знае само Господ.
 
 
 

 

Вашият коментар