Амбициозният бургазлия Янчо Стойчев
Иван Цанов
Познавам Янчо Стойчев от дузина лета. Винаги се е набивало на очи, че е много амбициозен. Има различни видове амбиции – глупава, безпардонна, хитра, меркантилна, налудничава, разумна, спотаена. При Янчо не е нито една от изброените. Всеки да си отговори сам за себе си как е при него, ако изобщо това го интересува. Той, както всеки друг, си има и положителни и отрицателни страни. Гори, трудолюбив е, интересува се, не е инертен, но понякога не може да намери подходящата мяра, случва се да говори повече отколкото е необходимо, а и е още в началото на пътя. Но това е той – Синкото, а не Драган, Фидан или Петкан. Едно обаче е безспорно – ако имаше още няколко като него дереджето на българското спортно плуване щеше да е съвсем различно.
КРАТКА ВИЗИТКА
Име: Янчо Стоянов Стойчев
Дата на раждане: 18.10.1987
Месторабота: Треньор в ПК „Бриз” и към ДСУ „Юрий Гагарин”
Образование: Висше, НСА „Васил Левски”
Семейно положение: Неженен
Хоби: Спорт, книги, филми
Име: Янчо Стоянов Стойчев
Дата на раждане: 18.10.1987
Месторабота: Треньор в ПК „Бриз” и към ДСУ „Юрий Гагарин”
Образование: Висше, НСА „Васил Левски”
Семейно положение: Неженен
Хоби: Спорт, книги, филми
Янчо Стойчев: Трябва да се целиш в звездите, за да достигнеш Луната
– Г-н Стойчев, вие нямате особено нужда от представяне, но тъй като нашата медия се чете и от хора по-отдалечени от водните спортове, дори и от такива, които хал-хабер си нямат от плуване, моля, представете се накратко за нашите читатели.
– Роден съм в град Бургас. Тренирал съм плуване в ПК „Бриз” при майка ми – Соня Стойчева. Като плувец достигнах до републиканска титла и до национални рекорди с клубната ни щафета. Треньор съм по плуване от пет години. В този период съм тренирал само дванадесет състезатели, като седем от тях станаха национални рекордьори в различните възрастови групи, осем са републикански шампиони, а други четирима са вице-републикански шампиони. Член съм на Техническия комитет към БФПС, може би най-младият в историята. И се целя лека-полека към още едно място по-нагоре. Дължа бързият си възход на помощта и подкрепата на родителите ми, както и на Веселин Суров.
– Несъмнено е, че вие сте един от най-успешните и амбициозни млади треньори по плуване в България. Всъщност какви точно са вашите успехи? С какво можете да се похвалите? Живеем във времена, когато всеки се хвали с нещо, така че не се притеснявайте и вие да го сторите.
– „Скромен” е последното нещо, което някой, който ме познава би казал за мен. За три години мои състезатели успяха да подобрят рекорди от възрастите „юноши младша” до „жени”, като поправките са над двайсет. Състезателите на които съм помогнал да оставят следа в книгите с рекорди са точно седем. Може би постиженията на Данаил Славчев на 50 и 100 м гръб, както и на Теодоси Чернев на 200, 800 и 1500 м св. стил са най-силни.
– Треньор сте в „Бриз” Бургас – най-силният роден плувен клуб в региона на българския Югоизток. Как успяхте да направите този забележителен пробив и да се задържите толкова години на върха, в един безспорно плувен град като Бургас, с дишаща във врата конкуренция?
– Без да обиждам никого, няма да изневеря на стила си и ще кажа, че конкуренция в Бургас категорично нямаме. А иначе 99% от заслугата е на майка ми – Соня Стойчева. В интерес на истината, ако не беше тя, не само нямаше да има ПК „Бриз”, не само, че аз нямаше да съм на това ниво, а нямаше да има и спорта плуване в спортното училище, а и в град Бургас. Това го казвам без да преувеличавам. Нейните мениджърски и треньорски качества държат на това високо ниво нашия клуб. Съдете сами – неизменно в Топ 6 за купа „България” от над 50 клуба в последните над 10 години, както и един от основните снабдители на националния ни отбор със състезатели.
– Какви цели сте си поставил за постигане чрез вашите състезатели през настоящия сезон?
– През малкото години, в които съм бил треньор, винаги съм бил критикуван от по-опитните, че си поставям прекалено високи цели. Радостното е, че накрая състезателите ми винаги са плували по-бързо отколкото съм планирал. Програма максимум до края на сезона е: 3-5 медала от Балканските игри, 3-ма участника на ЕП за юноши с поне 3 класирания в топ 16, както и 3-ма участника на СП за юноши. Искам да отбележа, че двама от състезателите ми не са водеща възраст. Винаги съм твърдял, че трябва да се целиш в звездите, за да достигнеш Луната.
– Всички наши плувни клубове работят и функционират при тежки, дори много тежки условия. Няма пари, базата е меко казано амортизирана, състезателите не са мотивирани, треньорите са обезверени, перспективите не са никак розови. Как се справяте вие лично с тези предизвикателства?
– Положението е изключително трудно. В последните 23 години държавата извършва един геноцид срещу българския спорт и това доведе нашата Родина до едва един автобус участници на олимпийски игри. Твърдя, че спортът за високо спортно майсторство в България е един лукс, хоби за богатите, което все по-малко български треньори и родители могат да си позволят. Самият аз получавам чисто 200 евро като треньор в спортно училище, като се има предвид, че за 2012-та седем мои състезатели са покрили нормативите на националния отбор, а нашият клуб е спечелил над 100 медала. Налага се треньорите и родителите на талантливи деца да поемат задълженията на държавните органи и да помагат и плащат част от подготовката на децата. Това не е никак евтино, особено ако искаш да си в топ 16 в Европа. Материалната база за нас през зимата не е от най-добрите, но когато няма риба и ракът е риба. За лятната подготовка обаче имаме един прекрасен тренировъчен басейн с олимпийски размери, за когото трябва да благодарим на кмета Димитър Николов. Другата добра новина е, че вече започна строежът на големия спортен комплекс в комплекс „Славейков”, който ще има два плувни басейна.
– Предложете нещо нестандартно, което може да помогне на българското спортно плуване да дръпне напред. Знаете, че всички ще го прочетат, а и ако предложението е добро и убедите хората с аргументи, то би могло даже да се реализира, дори и модифицирано.
– Нещо нестандартно едва ли мога да предложа, но откъм стандартни идеи съм много добър. Но щом ще е плуването да дърпа напред мога да предложа организирането на един силен международен турнир от БФПС със силно международно участие. Малките деца ще видят „истински” плувци и ще могат да се докоснат до тях. Това ще запали искрата при много малки, а и не толкова малки таланти. Мога да предложа също Научно-приложната ни лаборатория да започне да си върши работата. Би ни било добре дошло да получим малко подкрепа от нещо, за което така или иначе се дават пари.
– С тъга в сърцето забелязваме, че българското спортно плуване като цяло непрекъснато и постоянно губи конкурентоспособността си в международно измерение. Дори на Балканите сме сила от средна ръка. Може ли това да се промени и как би могло да стане?
– Естествено, че би могло да се промени. Аз съм оптимист, винаги съм бил. Ние сме много талантлив народ. Като за начало трябва да се инвестира в младите и да им се даде път. Не говоря за състезателите. Говоря, че трябва да се изпращат млади треньори на стажове при световно признати специалисти. Подготовка на мениджъри, подготовка на PR-и, подготовка на съдии. Изобщо нашето плуване да се издигне на едно по-високо и по-професионално ниво от администрация до спортно-техническа част.
– От друга страна пък е видно, че към момента разполагаме с десетина доста силни млади плувци, които експертно оценени са на средноевропейско ниво, а двама-трима могат да си омешат шапките даже и с най-добрите. Нарочно не им споменаваме имена за да няма сърдити. Всъщност те са най-важните за бъдещето на любимия ни спорт. Как да направим така, че те да реализират немалкия си потенциал?
– Тука с болка ще кажа, че сме на път да изтървем едно изключително талантливо поколение. Истина е, че разполагаме със състезатели, които дори могат да „сглобят” много силни щафети, нещо немислимо в последните години. Децата родени от 1995 до 2000 година ще са лицето на българското плуване съвсем скоро, а за тях не се прави почти нищо в момента. Трябва да се инвестира в тях. Парите трябва да бъдат съсредоточени в определен кръг от 10-20 състезатели, заедно с личните им треньори, а не разпилявани между 80. Те трябва да провеждат съвместни лагери с други национални отбори, да се обменя опит, да тренират с най-добрите. И не говоря за лагери с Бангладеш, Занзибар или Сомалия, а със силите в Европа. Хубаво е да се вземе пример от БФЛА, които на ЕП за мъже и жени постигнаха 1 златен медал и 5 финала, а имат и куп спонсори. Ние имаме финалисти, като Мартин Желев, Катя Аврамова, Нина Рангелова и един голям шампион като Петър Стойчев и трябва да се извлекат дивиденти от тях и с техните имена да се търсят спонсори. Но трябва и състезателите да разберат, че за да станеш добър спортист, първо трябва да спечелиш битката със самия себе си. Когато единият глас ти казва „спи си, не се напъвай на тренировка, иди на дискотека, напий се”, то да послушаш другия, който трябва да крещи „ти можеш да си нещо повече, преодолей болката сега и изживей остатъка от живота си като шампион”.
– Как ще коментирате промените, които БФПС въведе с новата Наредба за периода 2013-2016 г.?
– Това е една дълга тема. По нея съм си давал мнението и на събрания на Техническия комитет, както и в групата на „Плуване&Водна топка” във „Фейсбук”, за това тук ще направя само един малък коментар – повечето от промените мога да окачествя като творение на хора с прекалено голяма амбиция.
– Вие сте един от малкото, които помагахте безкористно на Първи български плувен сайт още от далечната 2002 година, когато никой не беше чувал за него. С тази медия отрасна вече цяло едно българско плувно поколение. Къде успяхме и къде не и най-важното – как да направим медията на българските плувци още по-добра?
– Благодаря за признанието. Всъщност вие носите този сайт на гърба си толкова години и имате основна заслуга за популяризирането на плуването, което трябва да буди адмирации и да бъде пример за всеки човек свързан с родното плуване. Аз лично това не съм го правил за слава или да ми се чете името. Единствената ми цел е била да се популяризира плуването. Относно това да направим медията по-добра… Имам една мечта – да гледам финалите на ДЛОП по плуване за мъже и жени по национална телевизия. Но за да се осъществи, трябва всички плувни хора, разполагащи с власт, да се впрегнат и да работят заедно за тази цел. А и трябва да има финали на това състезание.
– Традиционно интервюираните от главния редактор отправят своите пожелания и послания към обширната аудитория на Първи български плувен сайт. Остава да разберем вашите.
– Пожеланието естествено ще е за здраве. Посланието ми към читателите, особено към младите е да четат повече книги, да се интересуват от историята на България, защото ние сме наследници на велики българи и тяхната кръв тече в нашите вени!
Снимки: Евгени Цеков