Трябва ли в държавните първенства във всяка дисциплина да има задължително заявяване на входни времена?
Входното време е предварително постижение на състезателя, което представлява очакванията на треньора за възможностите на плувеца или в други случаи това е най-доброто постижение на състезателят в период една година назад от датата на провеждане на състезанието. Целта на входните времена е да помогнат за такова подреждане на сериите в състезанието, така че да се извърши най-доброто възможно разпределение на състезателите възприето като еталон. Моделът е такъв, че най-добрият състезател плува в средния коридор на басейна. При басейн с пет коридора, в трети коридор, а при басейн с осем коридора в четвърти коридор. От там нататък, вторият най-добър състезател се поставя от лявата страна на плуващият в централния коридор. Третият се поставя от дясно и т.н. се редуват коридори ляво, дясно като целта е по-добрите състезатели да бъдат в центъра на басейна.
Най-значимите плувни прояви в световен мащаб, каквито са Олимпийски игри, Световни първенства, Континентални първенства като правило нямат този проблем, тъй като при тях се използват постигнати постижения от множество турнири в едногодишен (или друг) срок преди самото състезание.
Моделът за зачитане на заявки единствено от действително проведени състезания, които са най-малко републикански турнири или турнири проведени с електронна времеизмервателна уредба, е неприложим поради това, че такива в България не се провеждат, а републиканският турнир е само един за съответната възраст и размер басейн през годината. От друга страна, при преминаването от възраст във възраст се добавят нови дисциплини, които не се плуват в предходната възрастова група. По този начин обективно няма откъде да се случи така че състезателят да има постижение в тази дисциплина.
В резултат от всичко това се получава така, че всички състезатели в една конкретна дисциплина се заявяват с време „без време” (NT). Това означава, че на компютърът се предоставя възможност на чисто случаен принцип, без да се преценява качеството на състезателите, да подреди сериите. Това води като правило до това, че медалистите плуват обикновено в различни серии. Възможно е да се случи най-добрият и най-слабият състезател да плуват в различни серии. При тази ситуация нито единият от тях не може да извлече предимство.
Нека разгледаме следният пример: В дисциплина 200 съчетано плуване имаме 25 състезателя с постижения между 2:45.00 и 3:50.00, които ще бъдат постигнати като резултати от самото състезание.
|
2:45.00
|
3:00.00
|
3:15.00
|
3:30.00
|
3:45.00
|
|
2:46.00
|
3:01.00
|
3:16.00
|
3:31.00
|
3:46.00
|
|
2:47.00
|
3:02.00
|
3:17.00
|
3:32.00
|
3:47.00
|
|
2:48.00
|
3:03.00
|
3:18.00
|
3:33.00
|
3:48.00
|
|
2:49.00
|
3:04.00
|
3:19.00
|
3:34.00
|
3:49.00
|
Всички тези състезатели обаче са заявени с „без време”. За да подреди сериите компютъра използва случайни числа и като резултат от това може да ги нареди например така, че във всяка серия да участва по един състезател от петте колони с числа.
Нека разгледаме следната наредба:
|
|
Серия 1
|
Серия 2
|
Серия 3
|
Серия 4
|
Серия 5
|
|
Коридор 1
|
2:45.00
|
3:00.00
|
3:32.00
|
3:01.00
|
3:31.00
|
|
Коридор 2
|
3:49.00
|
2:46.00
|
3:47.00
|
3:46.00
|
3:19.00
|
|
Коридор 3
|
3:02.00
|
3:45.00
|
3:16.00
|
2:48.00
|
3:03.00
|
|
Коридор 4
|
3:17.00
|
3:15.00
|
2:47.00
|
3:33.00
|
3:48.00
|
|
Коридор 5
|
3:30.00
|
3:34.00
|
3:04.00
|
3:18.00
|
2:49.00
|
Това е правилната наредба:
|
|
Серия 1
|
Серия 2
|
Серия 3
|
Серия 4
|
Серия 5
|
|
Коридор 1
|
3:49.00
|
3:34.00
|
3:19.00
|
3:04.00
|
2:49.00
|
|
Коридор 2
|
3:47.00
|
3:32.00
|
3:17.00
|
3:02.00
|
2:47.00
|
|
Коридор 3
|
3:45.00
|
3:30.00
|
3:15.00
|
3:00.00
|
2:45.00
|
|
Коридор 4
|
3:46.00
|
3:31.00
|
3:16.00
|
3:01.00
|
2:46.00
|
|
Коридор 5
|
3:48.00
|
3:33.00
|
3:18.00
|
3:03.00
|
2:48.00
|
Продължителността на всяка серия, зависи от времето необходимо за нейното преплуване от най-слабият плувец в тази серия.
В първият случай: първа серия (3:49.00), втора серия (3:45.00), трета серия (3:47.00), четвърта серия (3:46.00) и пета серия (3:48.00).
В идеалният случай: първа серия (3:49.00), втора серия (3:34.00), трета серия (3:19.00), четвърта серия (3:04.00), пета серия (2:49.00). Така общото спестено време ще бъде приблизително 0+15+30+45+60=2:30 минути.
Но най-важното в идеалния случай: Преките конкуренти за медалите плуват в една серия и имат възможност в пряка борба по между си да определят своето класиране.
Защо има предварителни времена в дисциплината 400 метра свободен стил (задължителна дисциплина), а на 200 гръб, бруст и съчетано не?
Представете си цялата тази случайност при 20 серии и разлика от 2 минути между най-добри и най-слаби плувци. Тук водещата мисъл при въвеждането е да се пести време, а втората водеща мисъл е че след като изплуват серията си по-добрите плувци могат да започнат да се възстановяват (най-добрите плуват в първа серия).
Предимства и недостатъци от входните времена
Предимства:
- Преките конкуренти за медалите плуват в една серия;
- Позволява да се извърши по справедливо класиране на състезателите;
- По интересно за наблюдаване.
- Намалява времето необходимо за провеждане на една серия;
- Предпазва добрите състезатели от възможността да бъдат декласиране поради препречване пътя на плуващ състезател;
- Получилата се по силна конкуренция ще подобри качеството на постигнатите постижения;
- други
Недостатъци:
- Треньорите трябва да заявяват времена;
- Компютърният специалист трябва да въведе тези времена;
- други
Ситуацията може да бъде запазена, такава и каквато е в момента, но при условие че се осигури възможност във всяко населено място да се провеждат състезания за всички възрасти и всички дисциплини, и при условие че постигнатите резултати от тях могат да бъдат използвани като входни времена.
Считам че, треньорите на отбори трябва да изразят мнението си по-посоченият проблем и ако преценят че е необходимо неговото разрешаване да поискат това от БФПС.