Как неопренът стана втора кожа на сърфиста

Когато Боб Мейстрейл започнал да сърфира в Северна Калифорния в началото на 50-те, трябвало да излиза на всеки 20 минути, за да не измръзне в студените океански води. 

Въпреки постоянния прилив на адреналин, след три или четири добри вълни, облечен в своя Body Glove костюм, Боб тичал към колата, за да се сгрява със суха кърпа.
 
Това били тежки времена за сърфистите далеч от Хавай.

Борбата с хипотермията била постоянна.

Един час в окенските води бил достатъчен, за да си причини човек сериозна неадекватност от преохлаждане. Спасението, което сърфистите намерили, било в гумени гащеризони, пълнещи се с вода.

Тази нелицеприятна подробност била в разрез с имиджа на сърфистите. Атлетичните тела с бронзов загар трябвало или да посинеят от студ, или да бъдат покрити със смешна гума… или да си стоят пред телевизора вкъщи.

Въпреки сърфистката дилема топло и неугледно или премръзнало, но секси, първият неопренов костюм не се появява от сърф средите, а от физик на име Хю Беркелей Браднърr.

През 1951 г. Хю работел заедно с учени от Калифорнийския университет, Университета на Бъркли и военноморските сили на САЩ, за да изработи водолазен костюм за военните.

Костюмът трябвало да не позволява водата да достига кожата и да бъде топъл.

От тази концепция идва името на новото изобретение „мокър костюм“ (wetsuit).

Пълният текст 

Вашият коментар