За 13 години хегемонията на Мария Шпицер в българското синхронно плуване (на всички възрасти) е смазващата. Тя неизменна шампионка и на зимните и на летните шампионати. Състезава се при дуетите и ансамблите, но на соло няма равна. Записва финали на три европейски първенства при дамите (Шефийлд 1993, Виена 1995 и на последното и голямо състезание – Севиля 1995).
Като своя треньорка родената под знака на Близнаците (на 23 май 1975 г.) Мария споменава единствено името на Ели Шайлекова, с която извървява шампионския си път.

В продължение на 13 години Мария Шпицер е непобедима
После софиянката става една от звездите на водното шоу в Париж „Кресчендо”.
А след това вечно търсеща предизвикателства Шпицер решава да създаде нов спорт у нас, при това масов – водната аеробика. За десетилетие последователите й стават хиляди.
Първи български плувен сайт потърси Мария да разкаже как започва и налага последното си увлечение.
– Мария, пионерка си в утвърждаването на водната аеробика у нас. Как започна тази авантюра?
– Идеята за водната аеробика се роди заедно с голямата ми дъщеря преди 12 г. Видях за какво става въпрос в САЩ, където бях на гости на брат ми и изкарах курс там. Доста по-елементарно и аниматорско го практикуват, а аз включих елементи от синхронното плуване, топка, плуване и бойни спортове във водата.

С колежките
Разработих и специален комплекс за бременни, който изпробвах върху себе си (и двете бременности бях плътно в басейна, в резултат на което качих по 8-9 кг и се възстанових невероятно бързо).
– Опиши предимствата на водната аеробика?
– Поради олекването на тялото във водата не се натоварват костите, ставите, сърцето, а предимно мускулите (заради голямото съпротивление).
Аква аеробиката може да се практикува от неумеещи да плуват, от жени с наднормено тегло, но и от професионални спортисти. Дори за тях може да е доста натоварващо).
Подходяща е и за следоперативни състояния, бременност, всякакъв вид травми и др. Освен това е един лесно достъпен спорт. Нужни са само бански, джапанки и шапка.
– Може ли водната аеробика да стане състезателен спорт?
– Не мисля, че е би могъл да бъде състезателен спорт. Няма критерии по който да се оценява.
– Колко са практикуващите в момента у нас водна аеробика ?
– В нашия клуб с водна аеробика поддържат форма хиляди жени. Водим часове на 7 басейна в София.
Инструкторите в клуба са бивши професионални състезателки и шампионки в различни спортове.
Обучени са от мен и са подготвени да реагират според нуждите на всяка жена посетила нашите занимания.
– Какво е обяснението ти, че почти всички елитни състезателки по синхронно плуване успяват да се реализират и след спорта?
– Аз деля хората на два типа: спортисти и други. Не познавам спортист, който да не е успял в живота. След дисциплината, волята, труда, вярата, времето отделено за крайната цел, невъзможно е да няма реализация.
– Продължаваш ли да се интересуваш от развитието на синхронното плуване?
– Следя само големите първенства. Събираме се с приятелки, гледаме, коментираме.
– Защо синхронното плуване продължава да бъде подценявано у нас, дори сред плувните спортове?

– Защото е субективен спорт и всеки се бори единствено за неговото благо, а не за общата цел. Така беше и мисля, че така продължава да е…
– С кой успех се гордееш най-много?
– Гордея се, че намерих баланса в живота. Гордея се, че имам две невероятни дъщери, които ми напомнят, че най-важното в живота са простите неща.
Щастлива съм, че работя това, което ме прави пълноценна. Гордея се, че съм заобиколена от хора, които ме обичат и обичам
– Знаеш ли броя на отличията си?
– Не съм ги броила, но не са много.
– В Атина 2004 година България записа единственото участие на олимпийски игри в синхронното благодарение на дуета Богдана Зарева/Ася Анастасова. Ти също беше близо. Какво не ти достигна?
– Много се радвах на участието на Боги и Ася! Аз тренирах по друго време, в други условия…
– Коя любопитна история от спортната ти кариера най-често си спомняш?
– Най-любопитното дойде след това, когато ми предложиха да играя в най-големия воден цирк в света „Кресчендо”, намиращ се до „Евро Дисниленд” в Париж ! (Мария играе пред 1800 зрители и световни звезди като Майкъл Джаксън, Брад Пит, целия шампионски футболен отбор на Франция от 1998 г. – б.а).

Като звезда в най-големия воден цирк – в Париж
Беше невероятно изживяване, което никога няма да забравя и за което ще мога да разказвам и на внуците си .
– Какво правиш в свободното си време?
– Нормалните неща. Ходя на кино, срещам се с приятели.
Забавлявам се и разтоварвам с децата в парка.
Маги е на 12 години, тренира волейбол в „Славия”. Възпитаничка е на немската гимназия и е отлична ученичка.
Марти пък е на 8 години, тренира спортно катерене. Мечтае да донесе златото на Станка Златева в България! Да пее химна, а ние с баща й да развяваме трибагреника от трибуните!
Спортното семейство на Мария
от Лилия Янкова
Кръстена e на баба си по бащина линия. Фамилното име Шпицер идва от дядо й, който е австриец. Майка й Вили е бивша баскетболистка, а баща й Александър ватерполист в ЦСКА, национален състезател, а след това и треньор по водна топка.
Мария ги определя като уникални родители поотделно, но вече години не може да ги възприеме заедно. Има брат Едуард.
С баща си Александър Шпицер – един от именитите ни ватерполисти
С баща си ходи по басейните от малка. Спортува от 5-годишна, започва с художествена гимнастика, защото по това време са успехите на „златните момичета” на Нешка Робева.
Винаги е мечтала да стане световна шампионка, а кумир й е Диляна Георгиева. Започва да тренира при Милка Митова на 5 г., на 8 печели първия си медал – бронзов, на турнира в памет на Жулиета Шишманова и Румяна Стефанова.
„Спах с него около седмица, играх навън с него на ластик. Грамотата е ламинирана и се пази до днес. Митова се шегуваше, че трябва да спим на шпагат и аз, откачена работа, стриктно изпълнявах нарежданията.
Първия медал го помня, иначе там разни мои успехи, писани по вестниците, майка ми ги събираше. Смешно ми беше, а понякога се ядосвах като чуех да се хвали на приятелките и комшийките.
Сега чак я разбирам, защото тогава не съм се вълнувала за моите медали толкова.
Като 7-годишна отнасях доста шамари. Няма да казвам имена, ама и до сега все искам да питам тази треньорка, защо ме биеше. Често се простудявах в залата, боледувах от бронхопневмония”, спомня си Мария.
На 9 годинки баща й я завежда при Нешка Робева, с която е съученик. Прочутата треньорка проверява нейните качества – шпагат, въртене, подскоци. Мария се стараела до скъсване. Като на близък приятел
Робева препоръчала на баща й ако иска да му е здраво детето, да го спре от художествената гимнастика. Не ставаш, тате, много си висока, са думите на Сашо Шпицер, които Мария запомня завинаги. Голям рев паднал, баща й се видял в чудо и накрая решил, че синхронното плуване е точно за нея – нов спорт, момичето гъвкаво, високо, с чувство за ритъм.
И така след лъжа бъдещата шампионка се „потопява” във водата. В нея обаче и до днес се промъква съмнение, че е можела да стане едно от златните момичета на Нешка.