Отпуснатият бюджет от 750 хиляди лева на плувните спортове навярно се вижда несправедливо висок за някои от федерациите. Или ако не в самите ведомства, то на клубно и треньорско ниво. Същото биха могли да кажат в леката атлетика за трите милиона на борбата. Царицата получава 1,4 млн. при положение, че има олимпийски вицешампион и още двама финалисти от Рио – единият в спринта.
Какво да кажат в хокея на лед с утешителните 20 000 лв., чийто бюджет е близо четири пъти по-малък от този на братовчеда на трева (75 000 лв.)?! Освен, ако не е печатна грешка.
Така е, най-прекият път към разединението и напрежението в спорта е меренето на бюджетите между федерациите. От вече бившето ръководство на Министерството на младежта и спорта ще кажат на всеки според заслугите, медалите и класиранията (и нуждите по организацията на домакинства на състезания).
Вижте колко ще получат отделните федерации
И все пак точно плуването е спортът, който ярко и рязко трябва да бъде изваден от този формат на финансиране. Говорим за един от трите стълба в олимпийската програма, наред с леката атлетика и гимнастиката, даващи основата на всички останали физически активности.
Говорим за семейство, в което една шеста от медалите на форума под петте кръга се разпределят в басейна или в открити води. При това плуването е съставна дисциплина на модерния петобой и триатлона.
За спорт, в който популярността е толкова голяма, че почти всички членове на МОК имат представители. А конкуренцията е така жестока, че дори и норматив „Б“ не гарантира участие. Пресният пример е с европейския юношески вицешампион Антъни Иванов, с Лъчезар Шумков и с 16-годишния Петър Божилов, който в Рио можеше да стане най-младият български плувен олимпиец в историята.
И още. Плуването е най-здравословния спорт, развиващ всички мускулни групи, сърдечно-съдовата система, препоръчван е при гръбначни изкривявани, ставни болежки, рехабилитация при тежки травми и всякакви заболявания. Закалява и учи на водно спасителен минимум.
Плуването е от малкото спортове, които дава повече от две професии – състезател, треньор и спасител.
Плуването обаче е от спортовете, които са изцяло зависими от базата си. Няма ли го басейнът, резултатите са очаквани.
Има и друг тънък момент – тези 750 хиляди лева реално не са за един спорт, а за пет под шапката на БФПС: плуване, плуване в открити води, синхронно плуване, скокове във вода и височинни скокове (където Тодор Спасов е единадесети на световно първенство). Четири от тях са олимпийски. Разделено на четири това означава, че всеки взема колкото скоковете на батут (200 000 лв.).
Затова и няма как да измерим 750-те хиляди лева на плуването със сумарния бюджет на трупащите популярност източни бойни изкуства – общо 760 хиляди лева и без да броим двете разновидности на таекуон до (кикбокс и муай тай – 370 000, шотокан карате – 150 000, киокушин – 120 000, ММА 120 000).
Без да се обиждат – всеки талант или работяга заслужава уважение, но все пак говорим за гладиаторски дисциплини, където елементът на шоуто доминира, а част от състезателите поемат по-късно по пътя на спортиста или идват от друга форма на изява.
В плуването влизанията във финали на големи първенства, като европейските на Нина Рангелова, и то в две от най-престижните дисциплини – 100 и 200 м св. стил, са съизмерими с медали в други спортове. В развитите страни това се знае отдавна. Затова там държавата и общините помагат яко. Примерът с Унгария – страна уж по наш тертип, но всъщност никак, е най-подходящ.
Там отдавна са решили кои са им важните спортове и независимо от политическия строй и смяната на конюктурата са подкрепяли плуването, водната топка (първия олимпийски колективен спорт, наред с футбола, в който винаги маджарите са диктували модата), кану-каяка, фехтовката, модерният петобой.
Затова Унгария е единствената държава, която не е пропускала олимпийски игри. Нещо повече – не си е тръгвала без титла във форума под петте преплетени кръга. Да, но там освен финансови облекчения за спонсори и меценати има опция за гражданите при подаване на данъчни декларации. Те могат да посочат, че процент от таксата им отива в полза на развитието на спорта.
Опитът на водещите плувни сили показва и друго – макар и зависима от държавната издръжка, федерацията трябва да търси начини и собствени източници на средства, привличайки повече хора с мениджърски, търговски и комерчески умения и контакти. За да не се бори просто за оцеляването си. Или да изпада в абсурдната ситуация един от членовете на федерацията да се готви почти целогодишно на скъсан батут и лагери в чужбина поради липса на кули за скокове във вода. А да се мисли как да бъдем равностойни поне на съседите си.
Достатъчен е примерът със Сърбия, която е олимпийски шампион във водната топка, и има континентални първенци в плуването.
Снимки: Делян Господинов
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.