Мат Бионди – Кралят на кралската дисциплина (38)

 

Неговата спортна кариера е огромна спортна фреска. Още докато се състезаваше беше издигнат в култ, подобен на този към Марк Шпиц. Непобеден на 100 м свободен стил за осем години (1984-1992) Мат Бионди спечели единадесет олимпийски медала, седем от тях златни. Окичи се със седем титли от световни първенства ( Мадрид’86 и Пърт’91).

 

В историята на плуването той се вклини с прозвището Торпедото от Морага. Отказваше да го приеме до момента, в който окачи банските. Не харесваше и прякори като Краля на спринта и Матьора на плувците (игра на думи от името му и шахмата – б. а.).
„Никога не ме е привличала военната тематика, но всеки има право на въображение. Журналистите обаче го притежават в голяма степен. Такава им е работата. По същата логика може нарекат ватерполистите на Бъркли „торпедната ескадрила”.
Последното е препратка към първата и голямата страст на Мат Бионди – водната топка.

Голямата страст – водната топка

”Още като малък се занимавах с много спортове – американски футбол, лека атлетика баскетбол. После се преселих във водата, но пак при топката. Към плуването ме насочи големият треньор на клуба „Голдън Беър” в Бъркли Норт Торнтън. Това стана през 1983 година, когато станахме шампиони на САЩ по водна топка. После още една година играех и плувах. И накрая „синият” спорт го поглъща изцяло. Колебаеше се за игрите в Барселона да се върне към първата си страст – водната топка, но в крайна сметка беше изкушен от перспективата да стане първият след Джони Вайсмюлер, спечелил два поредни пъти кралската дисциплина на 100 м св. стил.

„За водната топка се иска игра, а името не ти помага, така, че прецених, по-добре да се боря за златото в басейна с коридори”, резюмира Бионди.

Фалстарт

Извисен над двата метра, Бионди е толкова кльощав като дете, че съучениците му викат Човека-паяк. Американецът прави два фаулстарта при дебюта си като състезател в плуването. Гафът става, когато той е едва на 5 години, а за капак остава и без бански при единия от стартовете. Става един от титаните на световното плуване, но няма как да не отбележи като издънка финалът на 100 м бътерфлай на олимпийските игри през 1988 година. Тогава той финишира за 53,01 секунди и загуби златото с една стотна от Антъни Нести. Тъмнокожия суринамец поднесе най-голямата изненадата на форума. Пъстрата етническа държавица на брега на Карибско море население, колкото Пловдив по това време (350 хиляди души б. р.). Нести доказа, че плуването му не е случайност, защото на световното първенство в Пърт три години по-късно стана и златен. Както №1 на Панамериканските игри през 1987 г. В Барселона стана трети, а след оттеглянето си се завърна с титла на шампионата на САЩ през 1993 г. С изключение на Нести, сега е колега на Денислав Калчев във Флорида.
Бионди бясно разсече водата с мощната си лапа, накриви красивата си глава, след това се усмихна криво. Животът продължава.

„Яд ме беше разбира се. Идеше ми да си изгриза ноктите и го направих. Трябваше да го направя предварително. Бях ли го сторил, нямаше да ми липсва тази мизерна стотна, която ми отне златния медал на 100 м бътерфлай.

 

 

Вярно е естествено и това, което неведнъж съм заявявал – щом не си първи, няма значение дали си втори или 36-и.
Вярно е обаче и също така, че загубата не трябва да те унижава. Нито унищожава. Трябва да бъдеш по-широко скроен. Нали всее пак някой се радва. Като състезател винаги се стараех да се приобщя към щастието на другите. Може би тук си казва думата италианската му жилка. В края на по-миналия век моите предци са дошли от Пиемонт и са се заселили в Калифорния”, обобщи Бионди тогава.

 

 

Психика желязо

Мат Бионди е сред плувците, показали най-високи нива на оптимизъм на тестовете и контролираните експерименти за психическа устойчивост. Това сочи тест, който се провежда от 1978 година, а резултатите са подробно описани Източник: Проучванията и използваната методика за анализ са много подробно описани в книгата „Как да бъдем оптимисти“ на Мартин Селигман. Тук съм преразказала само най-основните и интересни моменти. Всеки от тях попълва въпросник за определяне на нивото на оптимизъм и преминава през контролиран експеримент. Експериментът се състои в това, че всеки плувец плува най-добрата си дисциплина, след което треньорът нарочно му съобщава, че е постигнал много слабо време. След кратка почивка плуването се повтаря. При второто плуване оптимистите дават много добри резултати и плуват по-бързо от първия път, докато песимистите се провалят и дават много слаби времена.Реалността потвърждава изводите, направени при експеримента. На лятната олимпиада през същата година от Мат Бионди се очаква да спечели седем златни медала от седем дисциплини. В първите два старта обаче той взема сребърен и бронзов медал. Засипан е с обвинения, упреци и въпроси от медиите и всички очакват от него провал в оставащите пет дисциплини.

Любовта към животните и природата е сред причините Бионди да загърби басейна. Отдавна влюбен във всичко естествено и в природата, в продължение на години е говорител на движение за защита на природата. Разбира се прекрасно с морските животни и е в пълна хармония най-вече с делфините”, заяви тогава Бионди, който скоро след това беше приет за член на Плувната зала на славата.
“Нямах повече инстинкта на убиец, нито желание за състезание. Бях преследван единствено за спомена на тишината и спокойствието от двата месеца от предната есен в посещението ми и разглеждането на шест природни резервата в Северна Америка.

 

 

Надъхан за трето участие на олимпийски игри – в Барселона’92, 41-годишният Марк Шпиц предизвика на дуел, и то няколко пъти, Мат Бионди. Искаше да пробва съперника, който дръзна да повтори постижението му от седем титли от едно издание на форума под петте преплетени кръга. За сблъсъка двамата се договориха за два пъти по-кратка дистанция – 50 м батерфлай. Стартовете се състояха в рамките на инициатива, организирана от американския телевизионен гигант ABC’s Wide World of Sports.

Очаквано Шпиц не записа нито една победа. Не преодоля и олимпийските квалификации. Финишира за 58,03 сек. бъдещият шампион от Барселона – Пабло Моралес, регистрира 55,59. Все пак никой на неговата възраст не беше плувал за толкова стотака.

Бионди и Шпиц се срещнаха отново и на серия от бенефисни състезания за прощаването на френския ас Стефан Карон, който обяви оттеглянето си две седмици преди европейското първенство в Шефилд през 1993 г. четвъртият мускетар беше Михаел Грос, който беше сочен за големият съперник на Бионди за олимпийските игри в Сеул. Златното каре събираше по 5000 души на трибуните. За състезание извън САЩ, Австралия и олимпийски игри по това време, постижението беше феноменално.

 

 

Между 1984 година и 1992 година Мат Бионди и Стефан Карон, често се засичаха в басейна. Всъщност до появата на Александър Попов, французинът беше единственият европеец, дръзнал да гони Торпедото от Морага.

Въпреки че бяха съперници те успяха да станат и приятели. Карон обаче през цялото време не криеше респекта към Бионди и дори го нарече извънземен.

„Спомням си добре първата ни среща в Монако през 1985 година. Нямах впечатления от олимпийските игри в Лос Анджелис предното лято, защото той участва само в щафетата. В Монако го победих и бях много горд, макар хронометрите да показаха скромни резултат. По-късно на световното първенство в Мадрид’86 ме изпревари с доста

През цялата си кариера съм бил непрекъснато състезание с него. Сравнявах го със Сергей Бубка и Карл Люис. До такава степен той доминираше стотака.

Най-много ме впечатляваше предела, който постигаше в концентрацията. Това вероятно беше една от големите му тайни по пътя към успеха. Медиите се опитваха постоянно да ни конфронтират. С Мат обаче това не може да стане. Той е толкова учтив . Беше дискретен и мълчалив.

На последната ни среща в Барселона през 1992 година, най-накрая го победих. Бих предпочел да го бях постигнал, когато той беше на върха на славата си. Все пак в плуването той беше извънземен”

Торпедото от Морага

 

Мат Бионди е роден на 8 октомври 1965 година в Пало Алто. Той е продукт на калифорнийската плувна школа, но голямата му любов е водната топка. Харесват го за баскетбола, но в крайна сметка след като практикува няколко спорта на 15 години започва да набляга на плуването.
Успехите: През 1983 година Бионди става шампион на САЩ по водна топка. Година по-късно прави уникален дубъл. Триумфира като ватерполист и плувец в родината си. Първото му олимпийско злато е пред родна публика – с щафетата на САЩ на 4 по 100 м свободен стил на игрите в Лос Анджелис през 1984 година.
Звездният му миг е на ОИ в Сеул четири лета по-късно. Бионди е първият човек в историята слязъл под 49 секунди на 100 м свободен стил. Записа 12 световни рекорда (50 м св. стил, 100 м св. стил, щафета 4 x 100 м св. стил, 4 x 200 св. стил, 4 x 100 м смесена).
Олимпийски игри: (11 медала – 8 златни, 2 сребърни, 1 бронзов): 50 м св. стил: 1-и (1988), 2-и (1992); ·100 м с. стил: 1-и (1988), 5-и (1992); ·200 м св. стил, 3-и (1988); 100 м бътерфлай: 2-и (1988); 4 x 100 м св. стил: 1-и: (1984, 1988, 1992); 4 x 200 м св. стил 1-и(1988); ·4 x 100 м смесена: 1-и (1988, 1992 не плува на финала)
Световни първенства: (11 медала – 6 златни, 2 сребърни, 3 бронзови) 50 м св. стил: 2-и (Пърт’91), 3-и (Мадрид’86); 100 м св. стил : 1-и (1986, 1991); 200 м св. стил: 30-и (1986); 100 м бътерфлай: 2-и (1986); ·4 x 100 м св. стил: 1-и (1986, 1991); 4 x 200 м св. стил : 3-и (1986); 4 x 100 м смесена: 1-и (1986, 1991)

 

 
Голямото розово бебе (бел. гл.-ред.)

 

За Мат Бионди има една прословута фраза изречена от незабравимия и велик колега Коко Ексеров. В телевизионен коментар за него той каза: „Този Мат Бионди ми прилича на голямо, розово бебе!”

 

Можете да ни припомните и други такива фрази, но описани подобаващо – кой, къде, как, защо ги е казал. Скоро един симпатяга (напълно непознат) от Ловеч ми пише: „Г-н Цанов, големи глупости твориш”, ама не ми дава аргументи кои са точно „глупостите”. Принципът е – можеш да нападаш и критикуваш всеки, дори жестоко, но не самия човек като личност, а аргументите и тезите му. Уверявам ви – аз чета всички писма до мен, като понякога искрено се смея. Това ми е навик от студентите – чета всички курсови и дипломни работи ред по ред.   

 

Затова обаче ние сме изключително популярна медия – винаги се вслушваме в нашите читатели и се съобразяваме с тяхното мнение, стига да не е злонамерено.