Възможно ли е плуването да стане по-популярно от футбола в България?

 
След като получих писмото на легендарния Горан Рашула, с което той поздравява Първи български плувен сайт, една мисъл ме гложди денем и нощем – възможно ли е плуването да стане по-популярно от футбола? Рашула пише дословно: „Отивайки напред ние ви уверяваме, че плувният спорт трябва да преодолее популярността на футбола и другите спортове, които са в разцвет. Причините няма нужда да бъдат обяснявани.”
 
Нека да поразсъждаваме на прима виста върху този фундаментален проблем.
 
Първо да видим реалното състояние на нещата, но само в България. Футболът понастоящем е приблизително 15-18 пъти по-популярен от плуването по нашите земи. Най-интересният въпрос обаче е защо това е така? Няколко основни причини.
 
1. Футболът (елитният) е структуриран като бизнес и „работи” като предприятие създаващо стойност. Плуването е типичен аматьорски спорт, който се издържа от дотации на държавата (чрез Спортния тотализатор), спорадична подкрепа от окопитили се бизнесмени и животоспасяваща помощ от родители, които плащат за спортните увлечения на отрочетата си. Плуването в България не създава стойност. Това е основната причина за колосалната диспропорция в съотношението „футбол-плуване” – футболът създава стойност, плуването не създава стойност.         
 
2. Футболът е атрактивен за спомоществователи, спонсори и рекламодатели. Плуването не е.
 
3. Футболът е любимецът на медиите. Включете кой и да е телевизионен канал отворете кой и да е вестник, поровете кой и да е сайт или блог, вижте социалните мрежи – тук съотношението футбол-плуване е даже 50:1 в полза на ритането на топка.
 
4. Има обаче и нещо друго. С футбола психологически се отъждествява цялата ни нация, с плуването – не.    
 
Какво да правим? Можем ли да променим съотношението на поне приемливото съотношение 10 към 1 в полза на футбола.
 
Можем, но само отчасти.
 
Първо, трябва да направим плуването бизнес. Във вълчи свят, който разбира само от звука на монетите и шума на банкнотите, нямаме друг избор. Ние в Асоциацията на българските плувци и в Първи български плувен сайт сме едни от пионерите. Трябва да създаваме стойност. Да „трансферираме” плувци и треньори, да произвеждаме и да продаваме плувни артикули, да градим спортна инфраструктура и да печелим от нея.
 
Второ, да пропагандираме плуването още по-усърдно. Постигнахме първите успехи – за Деня „Х” чуха вече съвсем непознати хора. Много далеч сме обаче от истината. Футболът ни „бяга” с няколко обиколки – ние даже не му виждаме гърба. Тук трябва да участваме всички.
 
Трето, трябва да направим плуването атрактивно за спомоществователи, спонсори и рекламодатели. Може да стане. Присъствал съм на конкретни разговори между плувни клубове и рекламодатели, при които съм изпадал в потрес от неумението на плувните клубове „да продават” и от неразбирането на рекламодателите „да купуват”.   
 
Та така седят нещата. Не са никак розови, но можем рязко да ги подобрим. Дали Горан Рашула този път е сбъркал? Нямам категоричен отговор.        

 

Вашият коментар