Представяме ви покъртителната статия на в. “Нов живот”, в която се описва трагичното състояние на бившия закрит плувен басейн в Кърджали. Ако и във вашето населено място има нещо подобно, пишете ни и ще публикуваме материала. Ние, българските плувци, не можем повече да търпим такива безобразия и ще предприемаме съответни действия.
Опитвам се да вляза вътре, но вратата се оказва заключена. Добре, ще почакам и точно ще имам време да разгледам сградата отвън. Всъщност, установявам, че няма кой знае какво за гледане, защото всичко тъне в разруха – зеленясали от влагата стени, нито един здрав прозорец, пукнатини, а от подземията идва ужасен мирис. През вратата успявам да зърна и мястото, където би трябвало да е закрития спортен басейн. Не може да се опише каква е гледката – сякаш тук са се водили някакви епични градски боеве от времето на битката за Сталинград.
Не мога да повярвам, че това някога е било спортно съоръжение и тук са се обучавали и тренирали хора. По-скоро ми се струва, че виждам декор за някакъв филм, където изобилстват баталните сцени – всичко е изкъртено и е по-близо до лунен пейзаж, отколкото до реалността. Да, това за което говоря се намира в нашия град и става дума за сградата, където някога се помещаваше закрития плувен басейн на Кърджали. Впрочем, всеки един кърджалиец трябва да отиде и да види със собствените си очи за какво става дума, защото колкото и банално да звучи, думите не са достатъчни да опишат размера на човешката безотговорност и безумие.
Оттук не е минало нито торнадо, нито е имало земетресение или изригнал вулкан. Но явно това си ни е част от манталитета – да рушим изградени вече неща. Властите са се сменяли през годините, с тях и кметовете и кой какво е обещавал и какво е направил отдавна е забравено. Само, че този паметник на разрухата си стои там – до стадион „Горубсо” и може и за добро да е това – защото той е лицето на гръмките обещания и доказателство, че нищо не може да бъде скрито и замазано с празно политическо дърдорене.
„Когато тренираме в залата и навън завали дъжд, тук също започва да тече. Отвън като спре, тук продължава да си вали. Ето, в тези условия сме принудени да тренираме дълги години. От осем места течеше тавана, не казвам капеше, а течеше. Слагаме кофите, играем, след това изхвърляме водата и отново продължаваме. И се молим да няма дъжд. Трагедия. Това, което е боядисано, всичко ние сами сме го направили. През лятото събрахме пари – лични и от спонсори, качихме се на покрива и направихме 80 кръпки. Мисля, че сега нещата с течовете поне са овладяни в известна степен”, споделя с болка треньора по бадминтон Марин Ангелов – Хънтъра.
Срещам се и с Иван Кръстев – един от треньорите на клуба, който развива плувни спортове – „Арда 2008”. Човекът, който пряко се сблъсква с проблемите около закрития плувен басейн или по-скоро на липсата на такъв. Интересно ми е да разбера къде тренират кърджалийските спортисти през зимата.
„Вторник, четвъртък и събота пътуваме до Кирково, където ползваме техния плувен басейн. В понеделник и сряда сме в залата на втория етаж, където тренират бадминтонистите. Положението е трагично и е излишно да казвам, че сме много затруднени. Общината ни е осигурила автобуси и помага с каквото може. Вечер тръгваме в 19 и се прибираме в 22- 22:30. Имаме час път до Кирково и час връщане, а това е време, което спокойно може да бъде използвано за занимания. В града има много хора, които обичат плувните спортове. Много е трудно, но на този етап това е положението. Ако искаме спортът да остане жив в Кърджали, не бива да се отказваме и трябва да продължаваме напред. Не мислим да се предаваме, а и как да го направим, когато миналата година девойките от нашия клуб спечелиха републиканската титла, жените станаха трети в първенството, а за Купата на България се класирахме втори. Но признавам, имаме все още някакви надежди, че нещата ще се оправят и, че не всичко е загубено. Подали сме писмо до Общината, с молба да ни бъде даден обекта за стопанисване. Ако това стане, ще намерим и пари, с които ще възстановим залата и Кърджали отново ще има закрит плувен басейн. А това ще е хубаво за всички хора в нашия град”, завършва с надежда Иван Кръстев.
Срещата ми с експерта по спортни дейности към Община Кърджали Тодор Радев също показва, че не всичко е загубено и има надежда нещата да се променят.
„Решението за спортната зала е тя да бъде ремонтирана и дадена за стопанисване на някой от клубовете. Практиката е показала, че по-добър стопанин от самите клубове няма. Ремонтът трябва бъде на цялата сграда – като се започне отгоре и се стигне до помещенията под басейна. А това означава, че трябва да се изготви общ проект. През 1993 година започнаха ремонтни дейности, но тогава се свалиха носещите колони и басейна се спука. Не може да се обвинява Община Кърджали, че не прави нищо. Миналата седмица тук дойде комисия, в чиито състав влизаха г-н Бобеков, гл.архитект на Общината г-жа Назърова и архитект Луков. Те огледаха какво е положението и съвсем скоро ще бъде изготвен проект за ремонт на залата. Трябва да започнем все пак отнякъде. Отделно от това, има пари за усвояване от еврофондовете, но за целта трябва да се кандидатства за тези пари. Наистина е срамота Кирково да има басейн, а областният ни град да няма такъв”, заяви Тодор Радев.
Явно, не всичко е загубено. Остава само местните управляващи наистина да обединят усилията си със спортните хора в града, а самите спортни клубове да намерят общ език помежду си. Да не остане само накрая написано някъде, че еди коя си комисия е дошла и разгледала обекта или пък когато изтече крайния срок за усвояването на парите от еврофондовете да си скубем косите и да се питаме как и защо сме ги загубили. Тогава паметникът на разрухата ще продължава да ни напомня, че за човешкото безумие няма граници.