Една от нереализираните идеи на Иван Славков беше тази за изграждането на „Алея на спортната слава” в центъра на София. Според замисъла на Батето в градинката между Спортната палата и Националния стадион „Васил Левски” трябваше да бъдат поставени бюстовете на големите български шампиони, треньори и деятели.
Безспорно един от тях е Панчо Гюрков – водещата фигура в планирането на подготовката на най-добрите ни плувци в шест олимпийски цикъла. Под негово ръководство записахме финали във форума под петте преплетени кръга, на световни и европейски първенства, взехме титли и медали, а на континенталното първенство в София през 1985 г. женският ни отбор стана втора сила.
Всъщност Гюрков си има монумент, но не го знаехме. При това в цял ръст. Пред погледа е на столичани вече почти шест десетилетия. Позициониран е на моста над Перловската река, срещу централния вход на Националния стадион „Васил Левски”.
Гюрков е Боксьора в сътворения през 50-те години на миналия век ансанбъл от осем бронзови фигури (статуята Дискобол изчезна мистериозно, а ръката на Гимнастичката беше ампутирана от крадците на метал).
Панчо Гюрков с Таня Богомилова и Антоанета Френкева, след олимпийския триумф в Сеул през 1988 г.
Че Гюрков е позирал за Боксьора разбрахме едва наскоро. Сам опроверга досегашната официална информация, че моделът е Петър Станков – вицешампион на Европа по бокс, триумфирал на два пъти с купа „Странджа“ и станал първенец при мъжете още на 14 г. „Станков може да е вдъхновител, но за паметника на Боксьора съм позирал аз”, разкри пред Радко Янкулов за „Седмичен труд” специалистът.
По това време Гюрков, който от близо 30 г. работи във Франция, е последен курс ученик в балетното училище. Победител е в конкурса „Мистър София”. Брат му пък е приятел на прочутия скулптор Величко Минеков.
„Минеков започна да прави първата фигура от тази група Дискобол. За паметника Боксьора извика мен. Ходех в ателието му по три пъти на седмица. Така станаха работите, допълва треньорът под чието ръководство в националния тим Таня Богомилова, Соня Дангалакова, Ваня Аргирова, Цветан Голомеев и други от славното им поколение станаха звезди от европейска и световна величина. – След това брат ми позира на Минеков за статуята на Спартак, която дълги години беше поставена на входа на град Сандански. Аз пак позирах като боксьор, но за дипломната работа на друг прочут майстор и боксьор – Сашо Дяков.”
В скулптурния ансамбъл има още един паметник, чийто модел е плувен човек. Женската фигура с купа е всъщност спечелилата като състезателка на столичния клуб Спартак 27 медала Диана Вътева. Тя позира за Младен Миладинов. Родена е на 27 април 1933 г. в Плевен. Баща й е плевенски архитект, построил Сметната палата и няколко училища. Емигрира в Швеция със съпруга си д-р Коля Гавриков, описал живота си в книгата „По море без лодка”.
Работилият в Италия през 60-те години на миналия век Миладинов прави и Бегача с щафета. Поразително напомнящия чехословашкия лекоатлет на дълги разстояния Емил Затопек, всъщност е деветкратният шампион по десетобой Стоян Славков.
Останалите статуи пред Националния стадион „Васил Левски” са дело на Димитър Даскалов – Футболистът (считан от мнозина за Георги Аспарухов-Гунди) и Фигурата с факел. Позират съответно юношата на столичния клуб Спартак – Борис Силянов и лекоатлетът Симеон Цаневски от село Ресен, Великотърновско.
Величка Белиева, направила барелефа на д-р Пирогов на фасадата на Института по спешна медицинска помощ, е изработила Баскетболистката и осакатената Женска фигура с обръч.
Кой е Панчо Гюрков
Иван Цанов
Панчо Гюрков е роден на 31 август 1940 г. в Пиринска Македония – Петрич, но от 1941 г. живее в столицата на България. Завършва държавно хореографско училище, а през 1965 г. и ВИФ. Първенец е на випуска си по успех – среден успех от следването – много добър 5,84. Като спортист е бил държавен шампион по плуване, водна топка и лека атлетика.
След дипломирането си две години работи като методист, а впоследствие и като главен методист във СФД Академик (София). На 1 декември 1967 г. е назначен на поста старши треньор на националния отбор по плуване на НРБ. Всъщност той е първият щатен старши треньор на БФПС като преди него треньорите са били само хонорувани. На 27 години Гюрков е и най-младият старши треньор в дотогавашната история на БСФС.
Панчо Гюрков участва в планирането, организирането и подготовката на българските отбори по плуване за олимпийските игри в Мексико 1968, Мюнхен 1972, Монреал 1976, Москва 1980, Сеул 1988, както и при паралелните игри през 1984 г. Три години (1980-1983) завежда Научно-приложната лаборатория по плуване. Напуска системата на БФПС през 1989 г. От септември същата година и до днес живее и работи във Франция. Спортен директор на MANUC (Montpellie Aglomeration Natation Universite Club).
Той е ракета-носител на много наши плувци и треньори. Успехите, точките и медалите, които са спечелени с негова помощ са толкова многобройни, че не се наемаме да ги изброявам, защото неминуемо ще сбъркаме.
Истинска легенда, треньор от първа величина, жива история на българското плуване. Когато Гюрков се връща назад в спомените си заявява с чиста съвест като великата френска певица Едит Пиаф: „Не, не съжалявам за нищо!”.
