Плувният капацитет Иван Сивак: Олимпийски шампион се прави в елитна група


Много работа за техника в детска и юношеска възраст, изработване на план за подготовка и стриктното му спазване, поставянето на ясни цели и следването им, работа в екип – това бяха най-често споменаваните акценти от украинския плувен капацитет Иван Сивак 
на треньорския семинар, състоял се на турнира Talent Cup. Беше организиран от Георги Чобанов (Витоша), който бе и преводач и модератор на лекцията, а идеята бе на Красимир Захов (Спринт, София).  
Сивак, който бе част от треньорския щаб на представителния ни отбор през 80-те, на украинския бе начело в продължение на 15 лета, влезе в конферентната стая на „Диана“ 3 с нагласата да говори по две теми: как се планира и протича подготовката на олимпийските състезатели и как трябва да се работи с подрастващите. На достолепните 84 години, но с пъргав ум и реакции, цитиращ световни рекорди до стотната отпреди десетилетия, Сивак отговори на десетки въпроси, част от които бяха за причините българските таланти да показват впечатляващи резултати и да доминират европейските ранглисти при 10-11 годишните, но да ни няма при юношите. Темата бе разгърната и коментирана от водещи специалисти в брой №38 на списание „Плуване
& Водна топка“. Получи широк отзвук. Даде храна за размисъл.

Отговорите на Сивак родиха идеята два-три пъти в годината, на най-подходящите състезания, българските треньори да се събират на работни срещи, ако не на семинари. Би било хубаво на някоя от тези сбирки колегите, чийто състезатели в детските възрасти имат класирания в десетките на ЛЕН, да споделят опита си.

Самият Сивак, който е и консултант на български клуб, тренира състезателите си у нас от два месеца благодарение на БФПС, предоставила възможност за подготовка.

Работа с деца и подрастващи плувци

България може отново да има олимпийски шампион в плуването. Видях по четирима-петима млади състезатели в отделни дисциплини с потенциал за големи постижения. Таланти обаче има навсякъде, важното е как биват тренирани и какви грижи се полагат за тях.
В детските възрасти силните резултати много често зависят от ръста и акселерацията. По-внимателният прочит на резултатите може да покаже дали децата са били тренирани повече от необходимото за възрастта (и като километраж и като брой тренировки). При много силни резултати е очевидно, че се е работило по 8-10 тренировки седмично. Че е имало форсиране.

Дори състезателят да показва поносимост към натоварването при работа в режим и да дава по-силни времена от зададените му, треньорът трябва да го удържа. В противен случай се пренасилва организмът на детето. В ранната възраст, при 10-11-годишните, е изключително важно да се работи за техника. И то в четирите стила. Плувецът трябва да бъде трениран като съчетанист до старшата възраст. И ако е кроулист например, да му се дават една идея повече упражнения, след което да преминава на бруст. Има достатъчно упражнения, за да не бъде тренировката монотонна. Препоръчително е да са дават 4-5 упражнения за ръце, за работа с плавници, без плавници, в координация.



Коридори за конкуренция

Задължително е плувците да работят в група, независимо на какво ниво е конкуренцията. Колкото по-голяма е групата и колкото повече се работи в група, толкова по-добре. Отразява се както на качеството на тренировката, така и на работната среда и състезателния дух.
От изключителна важност е треньорът да води заниманията минимум в двата коридора, по звена, пускайки състезателите по двойки.
(почти неприложимо в България, най-вече на 25-метров басейн, а от аудиторията имаше коментар за рекорд от 80 деца в коридор?!… Самият Сивак отбеляза, че софийските клубове без собствен басейн се нуждаят от построяването на такива – б. а.)С работа минимум в два коридора картината е коренно различна (Сивак го подчерта на няколко пъти), треньорът има широк поглед, може да следи за техниката, да види по-лесно и бързо грешките, да прави сравнение в движение. Да си направи съответните бележки и корекции.
Когато децата са във верига, треньорът нищо няма да види. Плуването в един коридор свежда работата до наблюдение. Треньорът е наблюдател, не е треньор.

Не става само с вода

Тренировката на вода трябва да е около 90 минути, а в залата 45. Забравете за щангите. Наблегнете на работа с ластици, биокинетик, със собствено тегло. Работа за гъвкавост. Не става само с работа във вода.

Образът на треньора

Треньорът трябва да е спокойна личност. Авторитетна. Да не вика. Недопустимо е по време на работа да пие алкохол, да пуши, да губи време в празни приказки на дълги кафета. Да бъде постоянно с телефона. Професионалистът-треньор трябва да е комуникатор. Да общува постоянно със състезателите си. Трябва да комуникира и с колегите. Не само с тези в клуба, но и от конкурентните отбори. Треньорите трябва постоянно да обменят опит помежду си. Да се търсят за съвети. Ако някой в тази стая ми каже, че прави правилно дадено нещо, веднага ще му посоча поне две грешки.

Откакто съм тук, забелязвам различни грешки в работата на треньорите. Сякаш не се работи по конкретен план (в тази връзка Сивак споделя, че е бил търсен от български клубове за изготвянето на план, консултира един от тях – б. р.). Няма една универсална грешка, която да бъде посочена, да бъде коригирана и с това да се оправят нещата. Сред грешките на треньора е и тази да допуска вмешателство и влияние на родители върху работата му. В тази връзка вживяването на родителите в ролята на треньори е по-лошо от липсата на работа в зала.

Интересът към семинара на Иван Сивак беше рехав. Присъстваха дузина треньори, при положение, че само по време на турнира Talent Cup имаше 30 клуба с поне по двама треньори

Хубаво е да има семинари, но дори да не се случват, треньорите може да се събират след състезателния ден и да поговорят по теми, касаещи всички и всичко. Да коментират общия план, който трябва да бъде изготвен от федерацията и съответно приложен според възможностите на клуба.

План за елитни групи

Украинското плуване започва всяка състезателна година с конференция, на която се утвърждава планът. Изказват се мнения, канят се известни чуждестранни специалисти. Ръководен е принципът за изграждането на олимпийски шампиони и медалисти. И за да бъде постигнато това федерацията изготвя подробен план, който бива спуснат на клубовете.  Тръгва се от стойността на олимпийския шампион, колко струва. Но не в пари, а в цифри. По колко десети на година в целия олимпийски цикъл плувецът трябва да сваля. И това е проверено. Доказано е. Работи. Знае се с какви тренировъчни и други средства ще бъде постигнато.

Определя се основната цел. Поставяйки я, ще стане ясно в коя от четирите групи ще попаднат плувците на олимпийска подготовка – жените на 16 години, мъжете на 18 г. Практиката показва, че при спазване на плана състезателите трябва да участват на олимпийски игри три пъти, равняващо се на 12 години.

Профилът на четирите групи е следният:

I група – елитна: Нейната основна цел е плуване за олимпийски медал, което означава време максимално близо до това на шампиона от предните игри.
 

II
група – основна: Трениращите в нея се подготвят за ниво олимпийски финал или полуфинал.

III
група: Тук са състезатели с потенциал за норматив „А“ за игрите.

IV
група: Тази селекция е резервна, стреми се към резултати за олимпийски нормативи.

За да работи планът, всеки клуб трябва да разполага с минимум 12 състезатели на високо ниво. По петима  много добри от всеки пол и по един двигател, лидер на тима. Тренират по два пъти на вода в понеделник, вторник, четвъртък и петък и по веднъж в сряда и събота. Всеки клуб си има старши треньор и двама помощници, поне. Клубът трябва да си има и спортен лекар, който да осъществява медицински и биохимичен контрол. Да не се работи само с пулс. В случай на проблем с уличен със забранени вещества спортист вината носи докторът, а не треньорът.

През цялото време на изпълнение на олимпийския план федерацията осъществява контрол. Определящ фактор при работата е не възрастта на състезателите, а резултатът (например, гърбистът може да се „дърпа“ с брусист, ако имат сходни времена). Задължително е да се работи по групи, в минимум два коридора. Без работа с елитните групи няма да има резултати в горните възрасти.

Всеки клуб трябва да има клубен план, по който да се ориентират треньорите. Не да го следват. Има си утвърдена методика, има заложени нормативи, но ако няма поставена цел, никакви семинари, бележки в тефтери не помагат. И за да се постигне зададената цел, са нужни мотивирани хора. Мотивираните треньори работят за олимпийски цели със състезатели, които са събрали в долните възрасти (изхождайки от професионалния си опит) и са наясно, че ще бъдат готови за големите плувания когато станат мъже и жени.

Треньорът трябва
да комуникира

Ключов момент в организацията на тренировъчния процес е комуникацията между треньорите. Независимо дали става въпрос за клубно ниво или за националния отбор. Не са нужни само семинари, треньорите трябва да си говорят по време на състезания, да коментират изминалите стартове, деня, цялото състезание. Да си разясняват дадени задачи. Така трябва да бъде и след последното състезание за сезона, когато е задължително треньорите да се съберат и да си поговорят за стореното и изпълненото през годината.

Как се става старши
на националния

В продължение на десетина години Украйна нямаше главен треньор на националния отбор, но в крайна сметка бе намерена компромисна личност. Избирането на треньор на националния отбор става с издигането на кандидатурите от клубовете, които правят презентация на техните хора. Кандидатурите може да са две-три, повече. Кандидатите трябва да представят своите планове и стратегии на федерацията. Следва обсъждане на президиума (Управителния съвет – б. р.), който препоръчва най-подходящия на Спортното министерство. То взема окончателното решение за наставник на националният треньор.

Избраният подлежи на внимателен мониторинг. Ако не се справя с плана, със задачите или пък направи дисциплинарно нарушение може да бъде махнат. Всяка година той се отчита на президиума, който е в правото си да му търси отговорност.

Рестарт за старт

Направи ми впечатление, че нито един плувец (на Talent Cup) не прави правилно старта. Преди да влезе във водата просто захлупва краката. Има пропуски в подводната част, има и доста работа при обръщанията. Не финишира правилно. За всичко това трябва да се работи. Тренировката за старт в съвременното плуване е от изключително важно значение. Навремето изобщо не му се обръщаше внимание. Сега в САЩ имат отделни тренировки за старт по 45 минути. Ние работим по този елемент по-малко, но всеки ден още от детска възраст. С качването в горните възрасти увеличаваме времетраенето на упражненията за старт.

Вашият коментар