Проклятието на хилядните

 

На олимпийските игри Мюнхен 1972 година става невиждан прецедент. Трима плувци финишират с равно време във финала на 400 метра съчетано плуване. И до днес в статистиката четем – олимпийски шампиони са шведите Карл Ларсон и Гунар Ларсон с 4:31,98 минути.

Сребърен медалист е американецът Александър Тимъти Маккий с 4:31,98. Бронзът е за унгареца Андраш Харгитай с 4:32,70.

Задкулисната, но вярна информация по случая е – скандинавците имат равни постижения и в хилядните от секундата. Затова не ги лови фотофинишът и титлите са две. Маккий изостава с 2 хилядни и е класиран втори. Лошият му късмет е, че си е изрязал ноктите вечерта преди финала. Защото има изчисления, че с по-дългички нокти е можело да стане и олимпийски шампион.

Оттогава ФИНА (Международната федерация по плувни спортове) взема решение – хилядните при засичане на времето „не играят“.

Не се обявяват в официалните времена, а думата е на фотофиниша (пак на хилядните всъщност!), когато постиженията са равни до стотни.

Така на Антъни Иванов и Тамаш Кендереши им се наложи допълнително плуване, за да определят осмия финалист на 200 метра бътерфлай. С 13 стотни дебненето във водата спечели унгарецът, бронзов медалист в дисциплината от олимпийските игри Рио 2016.

Антъни Иванов на старт с унгареца Тамаш Кендереши в преплуването за финала на 200 м бътерфлай

Само специалистите знаят както означава да си се подготвял за три плувания на световно (серии, полуфинал и финал) в най-тежката дисциплина, каквато е 200 м бътерфлай. И когато ти се наложи да го направиш още веднъж, и то в рамките на два дни, усилията вече граничат с нечовешко натоварване.

Затова и в баража Антъни и Кендереши не се напрягаха много в началото на дистанцията и заложиха на финалния спринт.

Е, Антъни го загуби. Беше осми в света, сега е девети. А новият световен шампион е новото унгарско чудо Кришоф Милак, който детронира смятания за недостижим фантастичен рекорд на плувния бог Майкъл Фелпс.

 

 

Нека го кажем ясно – проклятието на хилядните този път застигна Антъни. Но съдбата вече има да му връща. Защо пък да не го направи в Токио?

Да се стигне до там супер талантливият ни плувец трябва да продължи неотклонно по тежкия път, който е поел.

Той си е осигурил отдавна квота за Токио.

Най-сериозният му изпит ще е там!

Още коментари от рубриката на главния редактор на списание „Спринт“ Николай Кръстев в BGspirint.bg

 

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар