Пратеник на в. „Труд”
Специално за Първи български плувен сайт
Лондон, 2 август 2012, 21,20 часа местно време, пресцентъра на „Акуатикцентър”
Плуването продължава да пише историята на летните олимпийски игри. А главен участник в тази история вече три олимпийски цикъла е Майкъл Фелпс. Това наистина е спортист, който трудно се поддава на описание, а стореното от него никак не е лесно да бъде квалифицирано или вкарано в някакви рамки, просто защото той чупи граници, преминава бариери и отива там, където и мечтите преди това не са били.
Нека повторим какво има той досега. Но съвсем накратко. Най-успешният спортист в историята на модерните олимпийски игри, вече с 20 медала, които има реален шанс да станат 22 до края на състезанията в Лондон (Майкъл ще плува финал на 100 метра бътерфлай и най-вероятно в американската щафета 4 по 100 метра).
Освен това е единственият олимпиец, взел 8 титли от едни игри, както го направи преди 4 години в Пекин. Сега вече е и единственият плувец, триумфирал в три последователни олимпиади на една дисциплина – 200 метра съчетано. Той го направи последователно в Атина 2004, Пекин 2008 и Лондон 2012. За да покаже на целия свят и на целия спорт кой е законодателят в басейна. Въпреки колебанията, които показа в „Акуатикцентър” на 400 м съчетано, където остана без медал и загубата му във финала на 200 м бътерфлай от южноафриканеца Чад ле Клос.
С категоричния си успех на 200 метра съчетано плуване Фелпс сякаш удари по масата и каза и на сънародника си Райън Лохте, и на Ласло Чех (Унгария) и на бразилеца Тиаго Перейра – „Аз съм най-добрият. Докато съм в басейна съм непобедим на 200 метра съчетано.”
Времето на триумфа – 1:54,27 минути е само с 4 стотни от постижението на Фелпс, с което той спечели титлата в Пекин. А тогава той беше в суперформа, за разлика от сега, когато мнозина вече го отписваха от 200 м съчетано. Световният рекорд (1:54:00) на Лохте остана непокътнат, както и олимпийският на Майкъл от Китай. Остана непокътнат и шампионският дух на титана Фелпс, спечелил последната битка на титаните във водата. Защото той и Лохте наистина са плувните титани на последното десетилетие. И противоборството между тях роди не само много рекорди, то създаде и модерната плувна митология, в която на двамата водни титани е отредена главната роля. Но за Фелпс е по-главната! Как да не съжалиш такъв прекрасен плувец като Ласло Чех, който има нелеката съдба вечно да е зад Фелпс или зад Лохте и никога да не е пръв.
И двамата бяха подложени на изключително напрежение тази вечер – преди финала на 200 м съчетано Лохте трябваше да преглътне сензационна загуба на 200 м гръб от сънародника си Тайлър Клери и от японеца Риосуке Ирие. Само 15-ина минути пък след титлата си на 200 м съчетано Фелпс излезе в полуфиналите на 100 м бътерфлай, където даде най-добро време – 50,81. И междувременно изгуби десетина минути в награждаването си от предишната дисциплина и едва смогна да остави златния си медал на съхранение, за да скочи в басейна. Ето това е плувната митология, която се ражда всяка вечер на олимпийския плувен турнир в Лондон.
Сериозен щрих от нея бяха и двата поредни световни рекорда, които Ребека Сони счупи на 200 м бруст. В полуфиналите тя постигна 2:20,00 минути, а в решителното плуване слезе и под тази граница – 2:19,59! Абсолютна фантастика!