Всички видяхме какво стана тази вечер на 200 м бътерфлай при мъжете в Лондон. Първи – изключително талантливият и сърцат Чад ле Клос (ЮАР) 1:52.96. Втори – богоподобният Майкъл Фелпс (САЩ) 1:53.01. Трети – крайно упоритият и техничен Такеши Мацуда (Япония) 1:53.21.
Всичко вървеше отлично за Фелпс до 150-ия метър. Стената му дойде обаче къса и направи лошо обръщане. Последните 20 метра дори го хвана „гипса”. Чад ле Клос усети, че това е плуването на живота му и с всяко загребване започна да застига американеца. Куршума от Балтимор направи безобразно финално пипане, а южноафриканеца отлично такова и запрати неистовото желание на Фелпс да стане единственият печелил в една и съща дисциплина на три поредни олимпиади в небитието. Просто невероятно – най-големият специалист в плуването на 200 м бътерфлай не можа да финишира като хората. Действително необяснимо. Чудо на чудесата. Мистерия на мистериите.
Разбира се, намериха се особи, които злорадстват, радват се, че Майкъл Фелпс стана втори, но най-вече, че не е пръв. Добре де, какво от това? Какво толкова се е случило? Той е човешко същество, спортист – не може ли да загуби? Втори на олимпиада също е огромно постижение, а специално в плуването дори да влезеш на финал.
Според нас най-добре го написа нашият личен приятел Никола (Коко) Стойнов: „Сульо и Пульо критикуват МАЙКЪЛ ФЕЛПС и/или злорадстват. Прочетете му отново биографията, а после и вашата собствена.”
Да, критикарите, злобарите и хард хейтърите са на мода по света, а и по българските земи. Като правило това са комплексари и лузъри. Те нямат и десет лева да си боядисат входната врата, живеят в коптори, не смеят да се изрепчат дори и на чистачката в службата и най-голямото им постижение в живота е изпиването на девет бири за четиридесет и пет минути. Те обаче плюят великия, титаничен, митичен и епичен плувец – обладател на 19 олимпийски медали (най-декорираният олимпиец в историята). Това всъщност е психологически компенсаторен механизъм. Когато ругаеш великия, ти го поставяш до себе си (а той обективно е в небесата), дори по-долу от теб. Човешко, твърде човешко, както казваше ненадминатия философ на живота Фридрих Ницше.
Слава Богу, огромната част от обикновените българи и най-вече българските плувци схващат величието на Майкъл Фелпс и епохата, която сътвори в спортното плуване. Самата история го покани в началото на ХХІ век за да издигне този божествен спорт на неподозирана висота.
Плуването без Майкъл Фелпс никога нямаше да бъде същото…