Свободният гмуркач Данаил Едрев никога не спира на едно място

 

Свободните гмуркачи (фрийдайвърите) са особен тип хора. Звучи като словесна щампа, но е самата истина. Като правило те са прями, широко скроени души, притежават специфично светоусещане, понякога са мечтатели, друг път – прагматици.
 
Един от тях е Данаил Данев Едрев, роден на 20.11.1973 г. в гр. Бургас. В момента той е член на Seanomad Freediving Club. На провелото се на 18-19 май т.г. в гр. Ниш Открито първенство на Сърбия по свободно гмуркане Едрев спечели купата за най-добре представил се състезател при мъжете. Той обаче не смята, че купата от Ниш е най-голямото удовлетворение за него. Твърди, че в строго индивидуален спорт като свободното гмуркане, подобряването на личните резултати доставя по-голяма наслада. „Всички състезателни дисциплини във фрийдайвинга са борба на човека с личните му физиологически и психологически бариери. Досега съм се състезавал в три дисциплини: статична апнея, динамична апнея с плавници и динамична апнея без плавници. Всеки подобрен личен резултат, в която и да било от трите ми носи удовлетворение, но без да ми е неизменна цел. По-скоро участията в подобен род състезания ме карат да изпитвам удоволствие от резултатите, които неизменно се получават вследствие на вложен труд и усилия”, добавя бургазлията. Дани Едрев няма личен треньор, а и никога не е имал. Треньори да, но не и персонални.
 
 
Спортната му биография в хронологичен ред е наистина уникална и неповторима. Преди фрийдайвинга е преминал през водните спортове плуване, водна топка и подводен риболов: „Като малък доста боледувах – гнойни ангини и бронхопневмонии почти целогодишно. Познат лекар на родителите ми ги посъветва да ме запишат на плуване с довода, че по-зле няма да стане. Родителите ми никога не са се занимавали с какъвто и да е било спорт, но послушали съвета. На седем години ме записаха на плуване. Треньор на име Георги Власев ме научи да плувам. Изключително съм благодарен на този човек, който ме накара да обикна водата. Може би не го е целял, но така се получи. Тренирах в продължение на четири години в басейна до комплекс „Славейков” в Бургас. Нямах данни за плувец, затова след като другите продължиха в спортното училище, а аз в строителен техникум, г-н Власев ми каза, че се сформира отбор по водна топка и мога, ако искам, да се запиша. Три години тренирах ватерполо при Бинчев и Панговски. В последствие отборът се разтури и аз бях далеч от басейните за една година. Забелязах случайно един познат от квартала, който посред зима ходеше някъде с плавници два-три пъти седмично. Оказа се, че тренира подводен риболов при Димо Грозев. Едно от най-големите имена в този спорт в България. Записах се и аз на 15-годишна възраст. На първите състезания започнах да ходя с нотариално заверено съгласие от родителите ми, понеже е рисков спорт и организаторите не носят последствия за евентуални инциденти с фатален край. Възхищавам се на майка ми и баща ми за това им решение, като искрено се надявам да не повлияе на старините им. В началото на 2013 г. реших да се откажа от състезателна кариера в този великолепен спорт. Причините са много, но основната е, че съм далеч от морето. Случи се така, че след следването ми в Университета по архитектура, строителство и геодезия останах да живея и работя в София. После се ожених. Имам две деца момичета на две и осем години.”
 
Архитект Едрев започва да се занимава с фрийдайвинг през февруари 2012 г. Когато говори за свободното гмуркане Дани видимо се оживява: „Бях чувал от приятел за Любомир Стефанов (мотор и президент на Seanomad Freediving Club – бел. авт.) и исках да се запознаем. Получи се импулсивно, два месеца преди същото такова състезание в Ниш 2012 г. Намерих ново поприще, което да ми носи спокойствие, наслада и удовлетворение. Продължавам и в момента, но нямам планове за бъдещето. Ако физическото ми състояние позволява ще го тренирам и занапред – в този спорт няма възрастова граница.”
 
 
Първоначално екстремният спортист се затруднява да каже какво точно е за него свободното гмуркане, но след секунди размисъл споделя, че може би е по-скоро философия или начин на живот: „Не бих казал, че се занимавам с еди какво си извън фрийдайвинга, по-скоро извън всичко останало се занимавам с фрийдайвинг. Този спорт основно ме предпазва от стреса в ежедневието. Намирам в него отдушник от напрежението на битието. Време в което да бъда сам със себе си, да не мисля за абсолютно нищо. Бих го препоръчал даже като противостресова терапия. Време в което някак си успявам да се разтоваря психически, особено при плуването без плавници, което ме кара да изпитвам свобода и необремененост. Практикувам и други спортове – през зимата ски, през лятото уиндсърфинг, квартален футбол понякога, фитнес, джогинг и каквото се наложи с приятели.”
 
Данаил Едрев ни казва още, че от дисциплините във фрийдайвинга се е пробвал досега само в басейновите и продължава: „Другите изискват време, финанси, лична свобода и желание, естествено. Не съм пробвал останалите и засега нямам такива намерения. Гмуркал съм до 30 метра по време на риболов, което ми дава някаква база да пробвам. Безспорно обаче басейновите дисциплини изискват много добра техническа подготовка, както и влагане на значителни усилия, за да се получат добри резултати. Считам, че във всяко занимание било работа, спорт или хоби резултатите са плод на вложен труд. Един вид нищо не е случайно, а закономерно. Каквото посееш, такова ще пожънеш, както казва поговорката.”
 
Гмуркачът не пести похвалите си за своя клуб и за Любомир Стефанов: „Да, безспорно, Seanomad Freediving Club постига успехи. Най-важното в момента е, че спортът набира популярност. Привличат се нови състезатели, както и някои бивши спортисти от други спортове. Засега няма много млади хора, но се надявам, че градивните резултати ще ги доведат и ще разпалят любопитството им. Основната заслуга за случващото се е на Любо Стефанов, естествено, от значение е и помощта на спомоществователите, които оказват безценна помощ в сегашните трудни финансови условия.”  
 
Към края на разговора питаме работещият на свободна практика архитект за плановете му за в бъдеще. „Плановете ми за лятото са на първо време семейна почивка в Гърция за една седмица, където възнамерявам да се отдам изцяло на семейството си и подводния риболов, доколкото успея да ги съчетая. През останалото свободно време до края на лятото и календарната година – подводен риболов, но изцяло за удоволствие, не състезателно”, информира гмуркачът.
 
Разговорът ни с Дани Едрев завършва с традиционното пожелание към читателите на Първи български плувен сайт: „Пожеланието ми към читателите е никога да не спират на едно място и да не зациклят, да се развиват, да се променят, да опитват нещо ново, да предизвикват себе си. Може да дръпнат и назад, но нали знаете „Две напред, едно назад”. Пожелавам на всички да са живи и здрави, но и да спортуват, за да удължат първото и поддържат второто.”
 

 

Вашият коментар