Олимпиецът и професионален триатлонец Анди Потс се срещна с един от великаните на американското плуване Гари Хол-старши, за да обсъдят в тренировъчна среда по време на лагер разликите и ползите от работата в басейна в спорта на „железните“ хора. Гари Хол-старши е световен рекордьор в 5 дисциплини, трикратен олимпийски медалист и баща на Гари Хол-младши – един от най-бързите мъже във водата за всички времена.
Проблем №1 – триатлонците не се считат за плувци
Работейки с триатлонци, за да станат по-добри плувци, Гари Хол открива едно от най-големите препятствия в техния начин на мислене. Те не се считат за плувци, а по-скоро колоездачи и бегачи, които се опитват да станат по-добри във водата.
А за да плуваш като плувец, трябва да се мислиш и държиш като такъв. Ето и самите наблюденията на Гари Хол.
По време на плувен лагер на триатлонци един от състезателите се оплакваше гръмогласно, че не виждал ползата от това във водата да изпълнява упражнения за по-висока позиция на тялото или да прави подводни удари след салтото.
Американецът Анди Потс е най-бързият плувец сред триатлонците в цял свят. На останалите снимки е също той.
„Какъв е смисълът? Та по време на състезание в открити води няма как да ми се наложи да правя подводно“, питаше с въртящи се очи въпросният човек.
Смисълът е, че независимо дали искаш да плуваш бързо в басейна или в морето, трябва да научиш чалъмите на добрия плувец. А това включва делфинови ритания под водата след всяка среща със стената.
Тренирайки този елемент, триатлонецът ще свали секунди от всеки стотак. И още нещо важно – ще му даде допълнително увереност.
Правилната позиция на тялото във водата ще го научи как да намали челното съпротивление. Независимо дали става въпрос за оттласкване от стената или по време на самата дистанция.
Щом се движиш, значи челното съпротивление те бави.
И това е основният акцент за трансформацията триатлонецът да започне да мисли като плувец.
Делфиновите удари под водата са не просто работа за бързина, но и в условия на хипоксия и за „ядрото“, за което Деян Гечев писа ТУК.
Проблем №2 – триатлонеците не плуват достатъчно
Анди Потс, който беше единия крак в олимпийския плувен отбор на САЩ, е безспорно най-бързият плувец в световния керван на професионалните триатлонци. Той ми сподели, че докато тренирал триатлонците, прекарвал повече време в басейна от останалите си колеги в триатлона.
А причината да го прави е, че плуването е аеробен спорт, натоварващ повече сърцето, отколкото колоезденето и бягането.
Категоричен е, че аеробната работа в басейна покачва неговата издръжливост и в трите дисциплини.
Анди даде и още няколко причини за прекарването за повече от 20 процента от тренировките си във водата. Колегите му заделят едва 8 на 100.
Повечето триатлонци посвещават седмично около три или повече тренировки от по един час за плуване. После се чудят защо не стават по-добри.
Не виждам как биха станали по-добри с три часа тренировки седмично в каквото и да е. Това важи и за плуването.
Тъй като най-късото плувно разстояние в триатлона е между 400-800 метра, обикновено повече, човек трябва да помисли какво обучение се изисква, за да се поддържа добро темпо за такова разстояние. Дистанцията от 800 метра не е спринт.
Четири тренировки седмично са минимумът. При това всяко едно занимание да бъде поне от по час и половина. Не 60 минути.
Чрез удвояване на часовете в басейна от три до шест часа на седмица, разлика ще бъде чувствителна. Ще се усети както в общото физическо състояние, така и в плувните времена.
Проблем №3 -лошата плувна техника лимитира триатлонецът
Някои триатлонци буксуват с времената, въпреки че увеличават тренировките и усилията. И причината е елементарна. Лоша плувна техника.
Водата е безпощадна. Та тя е 800 пъти по-плътна от въздуха. Една грешка в загребването, повторена стотици пъти ще ги накара да платите изключително тежка цена.
Освен това сред триатлонците се шири мнението, че в свободният стил има излишен брак в техническо отношение. Е, това може да важи за бавните състезатели, но не и за бързите. При всички положения по отношение на плувната техника триатлонецът трябва да работи най-вече за загребването и добутването, позицията на главата и тялото, ритането на краката и ротацията в ставите.
Проблем №4 -триатлонците не поемат въздух достатъчно често
За повечето триатлонци дишането в плуването създава излишни проблеми. И причината не е само в това, че прекалено дълго си поемат въздух, забавяйки самото загребване. Причината е, че не дишат достатъчно често.
На мнозина състезатели им е казвано да дишат на двете страни. Със слабата плувно-аеробна подготовка това не само, че няма как да стане, а ще ги и вкарва в бърза умора.
Кислородът е най-ценният хранителен елемент за човека. Така че да го консумират в големи количества.
Ако триатлонецът все пак настоява да поема въздух от двете страни, просто да го прави три поредни пъти от лявата страна, после три поредни от дясната. Но да го прави по-начесто.
Ако триатлонецът има проблеми с плувната техника, нека да не ги къта в себе си, а да поговори с треньора или специалист, който смята, че ще му е от полза.
Трудно е разберете и проумеете, че прави грешка, ако не го види тренирано око или да се види на видео запис.
Всеки триатлонец има много специфични тренировъчни нужди. Движенията на бързия кроулист не са нито интуитивни, или очевидни. И в никакъв случай лесни. Нужно е на триатлонецът да му се казва какво прави правилно, какво погрешно.
Защото това, което прави във водата и това, което си мисли, че прави, са две много различни неща.
В заключение
Не очакваме триатлонецът да тренира като елитен плувец и не е нужно. Повече от ясно е обаче че трябва да поработи върху техниката си, дишането и най-важното – да започнете да мисли като плувец.
Гари Хол-старши съветва как се става шампион ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.