Притча за момчето и ябълковото дърво

Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момченце обичало да си играе на него всеки ден. Катерело се до върха му, ядяло ябълките му, почивало си под сянката му. То обичало дървото и дървото обичало момчето да идва при него. Минали години, момчето пораснало и вече не идвало толкова често.

Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно. – Ела да си поиграеш с мен – казало дървото. – Аз вече не съм дете и не си играя с дървета – отговорило момчето. –
Искам играчки, а за тях ми трябват пари.

– Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш може да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.

Момчето се оживило. Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало. Така дървото останало тъжно и самотно.

Един ден момчето, което вече било пораснало дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.

– Ела да си играем.

– Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имам нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?

– Съжалявам, но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за да си направиш свой дом.

Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив. После дълго време не се появил. Дървото стояло самотно и тъжно. Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.

– Ела да си играем! – Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?

– Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.

И така мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.

Дошъл едва след много години.

– Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха

– Няма проблем, аз и без това нямам зъби да ги ям. – Нямам и стъбло, по което да се катериш.

– Твърде стар съм за това. – Наистина, нищо не мога да ти дам. Само един пън ми остана – казало дървото със сълзи на очите.

– Нищо не ми трябва, искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.

– Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.

Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.

Това е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях когато ни е нужно нещо или сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи. Може би мислите, че момчето е било жестоко с дървото, но много от хората се отнасят с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато вече е твърде късно.